Правителството на Кирил Петков изтегли късата клечка
Правителството на Кирил Петков сигурно изтегли късата съчка като време, в което да ръководи България. Изведнъж мъчно формираната четворна коалиция се озова в съвършената политическа стихия, която май ще бушува доста дълго и ще предизвиква от ден на ден вреди. Кабинетът се оказа заклещен сред наследените от ГЕРБ рецесии – кошмарно либерализиран пазар на тока, феодализирана локална власт, големи корупционни екземи и тумори, опазване на здравето в насипно положение, апокалиптичен публичен яд и растящи цени, а към всичко това се прибави и войната в Украйна, която раздруса освен България, само че и целия свят. Получи се по този начин, че ръководството напълно не получи 100 дни толеранс, а още от първите си дни беше подложено на медиен картечен огън, отровна интриганщина и вътрешни проблеми към развиващия партийни упоритости ген. Стефан Янев, следващият вълшебник на хоризонта, следващото пробно оръжие против политическите процеси у нас. Между другото елементарно е да си клавиатурен войник против международното зло и великите сили. Поне това го видяхме на процедура. В България се оказа цялостно с бойци против Путин, на майстори на патетичното есе във фейсбук, без никакво желание да понесат даже и частичка икономическо страдалчество поради всички ограничения, които светът се опита да стовари върху Русия. И по този начин към бурята от рецесии се прибавиха страховете от всевъзможни вероятни дефицити. Апотеоз на това очакване станаха опашките пред бензиностанциите предходната седмица. Километрични колони от коли задръстиха в София съвсем всички бензиностанции, а обществените мрежи се извършиха с картини на хора, които зареждат туби, шишета и кофи с бензин. Почти съм сигурен, че видях по какъв начин някой беше напълнил бензин и в полиетиленови пликчета, само че не съм сигурен дали не е било колаж. Дори и да е било – картинката доста ясно разкрива публичната суматоха. И забележете – тя се появи, преди да има действителен недостиг на гориво, единствено от упованието за подобен. Заради това пъклен се кефя на клавиатурните рицари, които на думи са подготвени да понесат всякакво страдалчество, само че на процедура при първото напрежение хукват към бензиностанциите с жалостиви писъци.
Тук огромният сюжет за рецесията незабавно беше побългарен, тъй като властта по този начин и не откри метод да реагира съответно на суматохата. Кирил Петков я отдаде на хибридна политическа офанзива на младежите от ГЕРБ, които популяризирали из виртуалното пространство фотоси на по-малки бензиностанции с изчерпано гориво и по този начин взривили страната. Абсолютно съм уверен, че младежите от ГЕРБ са способни на всякакво злочинство, само че напълно не бих бил толкоз самоуверен в описанията на техните благоприятни условия. Да им припишеш хибридна офанзива значи да ги възвеличиш до небесата, а това не прави услуга на ръководството. И без това обособени представители на ГЕРБ към този момент вървят унили като мъже на междинна възраст с трайна еректилна дисфункция – да им припишеш такава социална мощност е все едно зорлем да ги назобиш с политически сини хапчета. Можехме да минем и без такива пояснения. Властта просто трябваше да усети, че суматохата наближава. И тя е повече от естествена, откакто заживяхме освен в свят на вилнееща до нас война, само че и в свят на наказания и контрасанкции, които се ожесточават от ден дневно и май занапред ще влизат в още по-брутална фаза. Българска социалистическа партия беше брутално оплюта от редица правоверни демократични съвести поради това, че защитавала съветския интерес, като упорствала да няма наказания, само че предвид на всичко, което се случва, левицата май се оказа единствената права. Има задоволително на брой способи войната да бъде спряна и без да влизаме в тези стопански репресии, тъй като се видя на практика незабавно, че България една от първите ще заплати голямата цена на новото геополитическо напрежение. Нещо, за което левицата предизвестява от години насам. Много е готино да перчиш мускули и да псуваш на съветски, само че единствено в случай че вземаш тлъста заплата и имаш солидни спестявания в банката. Всички останали елементарни български жители обаче ще би трябвало да живеят в градушка от стопански суматохи, галопиращи цени, смразяваща инфлация и свиващи се приходи. Всички, които твърдяха, че Българска социалистическа партия пази непознати ползи, подготвени ли са да се изправят пред този средностатистически гласоподавател и да му креснат: „ Абе, я си трай бе, Ганьо, не виждаш ли, че сме заети да се борим с Путин “.
Всъщност точно в сходно държание бе и една от стратегическите неточности на Кирил Петков, който назова Русия „ бензиностанция с ракети “, речник, който никой различен европейски водач не употребява. И те отново са на страната на Украйна, и те отново са против Русия, само че в огромната политическа игра има някои правила, които никой не погазва. Спираме се на тази тематика, тъй като войната единствено ще усили почналите отпреди година проблеми у нас. Високите сметки за тока поради най-некадърната либерализация на пазар, провеждана в миналото от ГЕРБ, безусловно заплашиха дребния и междинния бизнес с заличаване. В бюджета бяха планувани обезщетения и таман хората поеха глътка въздух и нещата бяха на път да се възстановяват, стартира войната и всичко още веднъж излезе от релси. Можем до на следващия ден да пълним новинарските излъчвания с разбори на тематика вманиачен ли е Путин и какъв брой е злокобна Русия, само че това няма по какъв начин да смени тематиката с проблемите на българското общество. Паниката пред бензиностанциите потвърди, че хората прелестно осъзнават, че когато бурята пристигна до нашите крайбрежия (и под стихия разбираме икономическите проблеми), България ще бъде страната, която ще понесе най-тежко всички последици. Поради доста аргументи. От неналичието на диверсификация до неумението ни да вършим качествена дипломация, без да се изхвърляме в лакейски възторг.
Всъщност неотдавна обикалях из провинцията и открих с смут, че войната не е тематика номер едно на хората. Всъщност не е единствената тематика номер едно – тя върви ръка за ръка с осъзнаването, че всичко ще нарастне, че България ще понесе доста вреди от това, което се случва, а крайната цена ще я платят пенсионерите, елементарните работещи, младите фамилии. Те ще са тези, от чиято кожа ще одерат глобите, контрасанкциите и огромните игри в международната политика. Това е равнище на мъдрост, до което доближават единствено безпределно страдалите, тези, които над 30 години живеят в несвършващ преход от на никое място за на никое място. И поради това, почтено, ми става неприятно, като чета по какъв начин България трябвало да изнася оръжие за Украйна, да дава самолети, да взе участие интензивно в международното оплюване на Русия и нито един от гръмогласните бабаити не споделя нито една дума по какъв начин ще бъдат обезщетени хората и ще бъдат ли предпазени. Потърсих отговора в интелигенцията, само че и там не го получих. Видях, че някъде проф. Евгений Дайнов е споделил, че ще се наложи да изтърпим икономическо страдалчество в името на моралните цели за просперитета на демократичната народна власт, и се ужасих. Това изречение постоянно значи – вие ще търпите до безспир, само че най-сетне ще получите положително потупване по рамото.
Ето това е огромното предизвикателство пред държавното управление през днешния ден. Да преодолее тийнейджърския интервал на българската политика и да предложи действителна стратегия в помощ на хората. Войната е кошмарна действителност, която би трябвало да завърши по-бързо, само че даже и скоростен излаз няма да реши икономическите бомби, които ще останат след нея. А не забравяйте, че никой не е отменял и другите две огромни задания – следствие на ръководството на ГЕРБ и правосъдна промяна, която да отпуши белите дробове на страната, с цел да може най-сетне да се диша свободно. Можем до на следващия ден да забраняваме съветски канали, да преследваме публицисти с друго мнение, само че истината е, че не това е тематиката на деня. Всъщност поради това избухват суматохите. Хората имат действителни притесния, само че никой не ги адресира. Тези, които би трябвало да го създадат, се борят виртуално с Путин, а народът през това време цялостни тубите с бензин и псува под мустак. Тези разминаващи се действителности са проблем и поради това през днешния ден медиите са огромният дебитор. Просто би трябвало да се сетят, че техният народ съществува, и да му дадат глас. Така и властта ще е принудена да вземе ограничения. Иначе ще сечем въздуха и ще си мислим, че сме ужасно смели и извисени.
Тук огромният сюжет за рецесията незабавно беше побългарен, тъй като властта по този начин и не откри метод да реагира съответно на суматохата. Кирил Петков я отдаде на хибридна политическа офанзива на младежите от ГЕРБ, които популяризирали из виртуалното пространство фотоси на по-малки бензиностанции с изчерпано гориво и по този начин взривили страната. Абсолютно съм уверен, че младежите от ГЕРБ са способни на всякакво злочинство, само че напълно не бих бил толкоз самоуверен в описанията на техните благоприятни условия. Да им припишеш хибридна офанзива значи да ги възвеличиш до небесата, а това не прави услуга на ръководството. И без това обособени представители на ГЕРБ към този момент вървят унили като мъже на междинна възраст с трайна еректилна дисфункция – да им припишеш такава социална мощност е все едно зорлем да ги назобиш с политически сини хапчета. Можехме да минем и без такива пояснения. Властта просто трябваше да усети, че суматохата наближава. И тя е повече от естествена, откакто заживяхме освен в свят на вилнееща до нас война, само че и в свят на наказания и контрасанкции, които се ожесточават от ден дневно и май занапред ще влизат в още по-брутална фаза. Българска социалистическа партия беше брутално оплюта от редица правоверни демократични съвести поради това, че защитавала съветския интерес, като упорствала да няма наказания, само че предвид на всичко, което се случва, левицата май се оказа единствената права. Има задоволително на брой способи войната да бъде спряна и без да влизаме в тези стопански репресии, тъй като се видя на практика незабавно, че България една от първите ще заплати голямата цена на новото геополитическо напрежение. Нещо, за което левицата предизвестява от години насам. Много е готино да перчиш мускули и да псуваш на съветски, само че единствено в случай че вземаш тлъста заплата и имаш солидни спестявания в банката. Всички останали елементарни български жители обаче ще би трябвало да живеят в градушка от стопански суматохи, галопиращи цени, смразяваща инфлация и свиващи се приходи. Всички, които твърдяха, че Българска социалистическа партия пази непознати ползи, подготвени ли са да се изправят пред този средностатистически гласоподавател и да му креснат: „ Абе, я си трай бе, Ганьо, не виждаш ли, че сме заети да се борим с Путин “.
Всъщност точно в сходно държание бе и една от стратегическите неточности на Кирил Петков, който назова Русия „ бензиностанция с ракети “, речник, който никой различен европейски водач не употребява. И те отново са на страната на Украйна, и те отново са против Русия, само че в огромната политическа игра има някои правила, които никой не погазва. Спираме се на тази тематика, тъй като войната единствено ще усили почналите отпреди година проблеми у нас. Високите сметки за тока поради най-некадърната либерализация на пазар, провеждана в миналото от ГЕРБ, безусловно заплашиха дребния и междинния бизнес с заличаване. В бюджета бяха планувани обезщетения и таман хората поеха глътка въздух и нещата бяха на път да се възстановяват, стартира войната и всичко още веднъж излезе от релси. Можем до на следващия ден да пълним новинарските излъчвания с разбори на тематика вманиачен ли е Путин и какъв брой е злокобна Русия, само че това няма по какъв начин да смени тематиката с проблемите на българското общество. Паниката пред бензиностанциите потвърди, че хората прелестно осъзнават, че когато бурята пристигна до нашите крайбрежия (и под стихия разбираме икономическите проблеми), България ще бъде страната, която ще понесе най-тежко всички последици. Поради доста аргументи. От неналичието на диверсификация до неумението ни да вършим качествена дипломация, без да се изхвърляме в лакейски възторг.
Всъщност неотдавна обикалях из провинцията и открих с смут, че войната не е тематика номер едно на хората. Всъщност не е единствената тематика номер едно – тя върви ръка за ръка с осъзнаването, че всичко ще нарастне, че България ще понесе доста вреди от това, което се случва, а крайната цена ще я платят пенсионерите, елементарните работещи, младите фамилии. Те ще са тези, от чиято кожа ще одерат глобите, контрасанкциите и огромните игри в международната политика. Това е равнище на мъдрост, до което доближават единствено безпределно страдалите, тези, които над 30 години живеят в несвършващ преход от на никое място за на никое място. И поради това, почтено, ми става неприятно, като чета по какъв начин България трябвало да изнася оръжие за Украйна, да дава самолети, да взе участие интензивно в международното оплюване на Русия и нито един от гръмогласните бабаити не споделя нито една дума по какъв начин ще бъдат обезщетени хората и ще бъдат ли предпазени. Потърсих отговора в интелигенцията, само че и там не го получих. Видях, че някъде проф. Евгений Дайнов е споделил, че ще се наложи да изтърпим икономическо страдалчество в името на моралните цели за просперитета на демократичната народна власт, и се ужасих. Това изречение постоянно значи – вие ще търпите до безспир, само че най-сетне ще получите положително потупване по рамото.
Ето това е огромното предизвикателство пред държавното управление през днешния ден. Да преодолее тийнейджърския интервал на българската политика и да предложи действителна стратегия в помощ на хората. Войната е кошмарна действителност, която би трябвало да завърши по-бързо, само че даже и скоростен излаз няма да реши икономическите бомби, които ще останат след нея. А не забравяйте, че никой не е отменял и другите две огромни задания – следствие на ръководството на ГЕРБ и правосъдна промяна, която да отпуши белите дробове на страната, с цел да може най-сетне да се диша свободно. Можем до на следващия ден да забраняваме съветски канали, да преследваме публицисти с друго мнение, само че истината е, че не това е тематиката на деня. Всъщност поради това избухват суматохите. Хората имат действителни притесния, само че никой не ги адресира. Тези, които би трябвало да го създадат, се борят виртуално с Путин, а народът през това време цялостни тубите с бензин и псува под мустак. Тези разминаващи се действителности са проблем и поради това през днешния ден медиите са огромният дебитор. Просто би трябвало да се сетят, че техният народ съществува, и да му дадат глас. Така и властта ще е принудена да вземе ограничения. Иначе ще сечем въздуха и ще си мислим, че сме ужасно смели и извисени.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ