И Беларус прие списък с неприятелски държави
Правителството на Беларус утвърди лист на неприятелските страни, който включва Съединени американски щати, страните от Европейски Съюз и редица други страни. Съответното разпореждане е оповестено в петък на националния юридически интернет портал, предава ТАСС.
Този лист включва държавите от Европейски Съюз (включително България), Австралия, Албания, Англия, Исландия, Канада, Лихтенщайн, Нова Зеландия, Норвегия, Северна Македония, Съединени американски щати, Черна гора и Швейцария.
Указът влиза в действие от деня на формалното му издание, тоест от през днешния ден.
По-рано президентът Александър Лукашенко подписа декрет, с който стопира заплащанията на вражески непознати жители.
Припомняме, че Русия утвърди подобен списък още през май предходната година, когато Чешката република упрекна съветското разузнаване за гърмежите в оръжейните хранилища във Върбетице през 2014 година. Тогава в този лист попаднаха единствено Съединени американски щати и Чешката република.
След като колективният Запад наложи невиждани стопански, финансови и визови наказания на Русия поради инвазията в Украйна, Москва разшири този списък и включи в него Съединени американски щати, страните от Европейски Съюз, Канада, Англия, Австралия и другите страни наложили или включили се към глобите против Русия.
Впоследствие този лист бе употребен за предприемане на ответни ограничения от съветска страна против западните наказания, като да вземем за пример изискването заплащането на доставките на природен газ от Русия за така наречен в рубли и се очаква в бъдеще на страните от този лист да бъдат налагани и други ограничавания.
Беларус и Русия образуваха така наречен Съюзна страна още в интервала 1996-1997 година с желание за все по-голяма интеграция на двете страни. В следствие обаче по този начин и не се стигна до основни стъпки в тази посока до изборите в Беларус през 2020 година, които беларуският президент Александър Лукашенко спечели за шести следващ път и чийто резултати не бяха приети от Запада поради съмнения за огромно подправяне на резултатите от тях. След това Лукашенко се оказа във все по-голяма интернационална изолираност и ускори връзките и зависимостта си от Кремъл. На Лукашенко и Беларус бяха наложени икономически и визови наказания.
Преди началото на съветската инвазия в Украйна Русия разположи над 30 хиляди свои военни в Беларус под предлог за осъществяване на взаимни учения, след това тези елементи нахлуха в Украйна в посока към Киев, а Беларус се трансформира в обект на интернационалните наказания, съвсем аналогични на тези против Русия.
Този лист включва държавите от Европейски Съюз (включително България), Австралия, Албания, Англия, Исландия, Канада, Лихтенщайн, Нова Зеландия, Норвегия, Северна Македония, Съединени американски щати, Черна гора и Швейцария.
Указът влиза в действие от деня на формалното му издание, тоест от през днешния ден.
По-рано президентът Александър Лукашенко подписа декрет, с който стопира заплащанията на вражески непознати жители.
Припомняме, че Русия утвърди подобен списък още през май предходната година, когато Чешката република упрекна съветското разузнаване за гърмежите в оръжейните хранилища във Върбетице през 2014 година. Тогава в този лист попаднаха единствено Съединени американски щати и Чешката република.
След като колективният Запад наложи невиждани стопански, финансови и визови наказания на Русия поради инвазията в Украйна, Москва разшири този списък и включи в него Съединени американски щати, страните от Европейски Съюз, Канада, Англия, Австралия и другите страни наложили или включили се към глобите против Русия.
Впоследствие този лист бе употребен за предприемане на ответни ограничения от съветска страна против западните наказания, като да вземем за пример изискването заплащането на доставките на природен газ от Русия за така наречен в рубли и се очаква в бъдеще на страните от този лист да бъдат налагани и други ограничавания.
Беларус и Русия образуваха така наречен Съюзна страна още в интервала 1996-1997 година с желание за все по-голяма интеграция на двете страни. В следствие обаче по този начин и не се стигна до основни стъпки в тази посока до изборите в Беларус през 2020 година, които беларуският президент Александър Лукашенко спечели за шести следващ път и чийто резултати не бяха приети от Запада поради съмнения за огромно подправяне на резултатите от тях. След това Лукашенко се оказа във все по-голяма интернационална изолираност и ускори връзките и зависимостта си от Кремъл. На Лукашенко и Беларус бяха наложени икономически и визови наказания.
Преди началото на съветската инвазия в Украйна Русия разположи над 30 хиляди свои военни в Беларус под предлог за осъществяване на взаимни учения, след това тези елементи нахлуха в Украйна в посока към Киев, а Беларус се трансформира в обект на интернационалните наказания, съвсем аналогични на тези против Русия.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ