И Беларус прие списък с неприятелски държави
Правителството на Беларус утвърди лист на неприятелските страни, който включва Съединени американски щати, страните от Европейски Съюз и редица други страни. Съответното разпореждане е оповестено в петък на националния юридически интернет портал, предава ТАСС.
Този лист включва страните от Европейски Съюз (включително България) , Австралия, Албания, Англия, Исландия, Канада, Лихтенщайн, Нова Зеландия, Норвегия, Северна Македония, Съединени американски щати, Черна гора и Швейцария.
Указът влиза в действие от деня на формалното му издание, т.е. от през днешния ден .
По-рано президентът Александър Лукашенко подписа декрет, с който стопира заплащанията на вражески непознати жители.
Лукашенко се закани да е президент вечно, в случай че Западът не спре офанзивите против Беларус
Руските войски щели да останат в страната колкото е належащо
Припомняме, че Русия, когато Чешката република упрекна съветското разузнаване за гърмежите в оръжейните хранилища във Върбетице през 2014 година. Тогава в този лист попаднаха единствено Съединени американски щати и Чешката република.
След като груповият Запад наложи невиждани стопански, финансови и визови наказания на Русия поради нашествието в Украйна, Москва и включи в него Съединени американски щати, страните от Европейски Съюз, Канада, Англия, Австралия и другите страни наложили или включили се към глобите против Русия.
Впоследствие този лист бе употребен за предприемане на ответни ограничения от съветска страна против западните наказания, като да вземем за пример условието и се чака в бъдеще на страните от този лист да бъдат налагани и други ограничавания.
Беларус и Русия образуваха така наречен Съюзна страна още в интервала 1996-1997 година с желание за все по-голяма интеграция на двете страни. В следствие обаче по този начин и не се стигна до основни стъпки в тази посока до изборите в Беларус през 2020 година, които беларуският президент Александър Лукашенко завоюва за шести следващ път и чийто резултати не бяха приети от Запада поради подозрения за огромно подправяне на резултатите от тях. След това Лукашенко се оказа във все по-голяма интернационална изолираност и ускори връзките и зависимостта си от Кремъл. На Лукашенко и Беларус бяха наложени стопански и визови наказания.
Преди началото на съветската инвазия в Украйна Русия разположи над 30 хиляди свои военни в Беларус под предлог за осъществяване на взаимни учения, след това тези елементи нахлуха в Украйна в посока към Киев, а Беларус се трансформира в обект на интернационалните наказания, съвсем аналогични на тези против Русия.
Отношенията сред Путин и Лукашенко били неповторими
Според представителя на Кремъл
Този лист включва страните от Европейски Съюз (включително България) , Австралия, Албания, Англия, Исландия, Канада, Лихтенщайн, Нова Зеландия, Норвегия, Северна Македония, Съединени американски щати, Черна гора и Швейцария.
Указът влиза в действие от деня на формалното му издание, т.е. от през днешния ден .
По-рано президентът Александър Лукашенко подписа декрет, с който стопира заплащанията на вражески непознати жители.
Лукашенко се закани да е президент вечно, в случай че Западът не спре офанзивите против Беларус
Руските войски щели да останат в страната колкото е належащо
Припомняме, че Русия, когато Чешката република упрекна съветското разузнаване за гърмежите в оръжейните хранилища във Върбетице през 2014 година. Тогава в този лист попаднаха единствено Съединени американски щати и Чешката република.
След като груповият Запад наложи невиждани стопански, финансови и визови наказания на Русия поради нашествието в Украйна, Москва и включи в него Съединени американски щати, страните от Европейски Съюз, Канада, Англия, Австралия и другите страни наложили или включили се към глобите против Русия.
Впоследствие този лист бе употребен за предприемане на ответни ограничения от съветска страна против западните наказания, като да вземем за пример условието и се чака в бъдеще на страните от този лист да бъдат налагани и други ограничавания.
Беларус и Русия образуваха така наречен Съюзна страна още в интервала 1996-1997 година с желание за все по-голяма интеграция на двете страни. В следствие обаче по този начин и не се стигна до основни стъпки в тази посока до изборите в Беларус през 2020 година, които беларуският президент Александър Лукашенко завоюва за шести следващ път и чийто резултати не бяха приети от Запада поради подозрения за огромно подправяне на резултатите от тях. След това Лукашенко се оказа във все по-голяма интернационална изолираност и ускори връзките и зависимостта си от Кремъл. На Лукашенко и Беларус бяха наложени стопански и визови наказания.
Преди началото на съветската инвазия в Украйна Русия разположи над 30 хиляди свои военни в Беларус под предлог за осъществяване на взаимни учения, след това тези елементи нахлуха в Украйна в посока към Киев, а Беларус се трансформира в обект на интернационалните наказания, съвсем аналогични на тези против Русия.
Отношенията сред Путин и Лукашенко били неповторими
Според представителя на Кремъл
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ