Правителството е политически отговорно пред парламента, но не му е

Правителството е политически отговорно пред Народното събрание, само че не му е подчинено. Това акцентира Конституционният съд (КС) в оповестеното си през днешния ден решение (пълния текст на решението вижте ), с което предходната седмица разгласи за противоконституционно решението на Народното събрание да забрани на министъра на енергетиката да разпредели 425 млн. лева дял от Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Огласените през днешния ден претекстове са от голяма важност освен за съответния проблем, само че и за всички останали случаи, в които Народното събрание изземва подготвеност на изпълнителната власт, които зачестиха през последните години.

Решението на Народното събрание беше: „ Възлага на министъра на енергетиката, в качеството му на упражняващ правата на едноличен притежател на капитала на „ Български енергиен холдинг “ ЕАД („ БЕХ “ ЕАД), респективно на „ БЕХ “ ЕАД, да не разпределя дял от облагата на „ БЕХ “ ЕАД по годишния финансов доклад за финансовата 2023 година в размер на 425 млн. лева, представляващ разликата сред 1,225 млн. лева (печалба по годишния финансов доклад за 2023 година, след данъчното облагане) и импортирания дял от „ БЕХ “ ЕАД по т. 5б и т. 6а от Разпореждане № 2 на Министерския съвет от 2023 година, изменено и допълнено с Разпореждане № 3, 4, 5 и 7 на Министерския съвет от 2023 година “.

Конституционен съд декларира в решението си, че то е конституционно нетърпимо.

През последните годни на Конституционен съд на няколко пъти се постанова да се произнася по случаи, в които Народното събрание си „ присвоява “ или „ се разпорежда “ с подготвеност на изпълнителната власт. Първият случай в беше с така наречен мораториум, който 45-тото Народно заседание наложи над избрани дейности на към този момент подалия оставка пред него кабинет „ Борисов 3 “ (пълния текст на решението вижте ). Година по-късно Конституционен съд анулира и решението на Народното събрание, с което той разпореди да бъдат платени половината от парите по договорите за пътно поддържане, а останалото – след негово следващо решение (пълния текст на решението вижте ).

Сега кардиналните постановки, изложени в тези две решения на Конституционен съд, се наложи още веднъж да бъдат изяснени поради възбраната за разпределение на дял от БЕХ.

„ Конституционният съд акцентира, че изпълнителната власт е независима област на ръководство на страната. При парламентарното ръководство държавното управление се образува от и е политически отговорно пред Народното събрание, само че не е подчинено на него “, декларират конституционните съдии.

И изясняват, че ролята на държавното управление в ръководството на страната не се свежда просто до осъществяване на решение на Народното събрание, а да управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната в сходство с Конституцията и законите. То е политически връх в държавното ръководство.

„ В сходство с конституционния принцип за разделяне на управляващите, държавното управление реализира изпълнителната власт и образува независимо своята воля на основата на Конституцията и законите. В случай на противоречие сред управническата преценка на държавното управление и волята на Народното събрание, Народното събрание може да приложи конституционно открити начини на парламентарния надзор. Народното събрание не може със свое решение да загражда пълноценното реализиране на конституционно предоставените по член 105 от Конституцията управнически функционалности на Министерския съвет и в частност оперативни управнически функционалности “, акцентира Конституционен съд.

По отношение на съответния проблем с дивидента от БЕХ, в решението се припомня, че Министерският съвет провежда стопанисването на държавното имущество и утвърждава общата дивидентна политика на обществените предприятия. Това пълномощие той може да делегира на министрите съгласно отрасловата им подготвеност.

„ Конституционният съд акцентира, че в Основния закон съществува ясна разграничителна линия в пълномощията на законодателната и изпълнителната власт във връзка с приемането на държавния бюджет от Народното събрание, от една страна, и неговото предложение, осъществяване и отчитане от Министерския съвет, от друга. В сегашния случай, вместо параметрите в бюджета да бъдат променени по самодейност на Министерския съвет и надлежно гласувани и признати от Народното събрание, законодателната власт нарушава конституционната процедура, отнемайки правото на Министерския съвет, който с атакуваното Решение е лишен и от конституционното си пълномощие да управлява осъществяването на държавния бюджет по член 106 от Конституцията “, декларира Конституционен съд.

И декларира изрично: „ Правото на Народното събрание да управлява дейности или бездействия на Министерския съвет – а по този метод на всички органи на изпълнителната власт, които са под негово управление или надзор – не овластява законодателната власт да се намесва в оперативната управническа активност, която е предоставена на изпълнителната власт “.

Конституцията открива Народното събрание като народен внушителен орган, само че също по този начин разделя държавната власт на законодателна, изпълнителна и правосъдна и не позволява никоя от тях да има превъзходство над другите, а изисква те взаимно да се балансират и възпират, акцентира Конституционен съд

Конституционните съдии декларират ясно, че Народното събрание надвишава пълномощията си с решения, с които на процедура се не разрешава на други органи да извършват пълномощията си.

„ Несъобразяването с настоящата законодателна рамка от страна на Народното събрание нарушава формалния съставен елемент на правилото на правовата страна – правната сигурност, като има за последица ерозия на правилото на разделяне на управляващите. В частност пълномощието във връзка с разпределянето на дял от облагата на „ БЕХ “ ЕАД по смисъла на член 14, т. 3 ЗПП по отношение на член 13 ЗПП и Закона за държавния бюджет за 2024 година принадлежи само на Министерския съвет, който може да избере да упражни това си пълномощие като групов орган или посредством съответния отраслов министър “, написа Конституционен съд.

И заключава, че решението за БЕХ е конституционно нетърпимо, защото и с него Народното събрание е нарушило правилата на разделяне на управляващите, на правовата страна и на върховенството на Конституцията.

Инфо:

trud.bg