Вот на недоверие, избори и скандали: Политическата година на България
Правителство, свалено с избор на съмнение в 47-ия парламент, несполучлив опит за кабинет с първи мандат в 48-то Народно събрание, тематични обединения, избори и изборно законодателство характеризират двата следващи Народното събрание през политическата 2022 година.
Четирийсет и седмият парламент работи при постоянно държавно управление малко повече от седем месеца, одобри решение по отношение на присъединението на Република Северна Македония (РСМ) към Европейския съюз (ЕС), декларация за военния спор в Украйна и сътвори краткотрайна комисия за спрените газови доставки от Русия.
В 48-то Народно заседание, заради липса на ръководещо болшинство, законопроектите и решенията се гласоподаваха от тематични обединения, някои от тях получиха и поименни етикети - " коалиция на войната ", " Лукойл коалиция ", " коалиция на хартиената бюлетина ", " коалиция Вежди Рашидов ".
В 47-то Народно заседание станахме очевидци на първия свален с избор на съмнение кабинет от началото на демократичните промени у нас. Правителството на Кирил Петков, управлявало в началото в четворен формат ( " Продължаваме Промяната ", " Демократична България ", " Българска социалистическа партия за България " и " ИТН " ), а по-късно и в троен формат - след излизането от властта на партията на Слави Трифонов, бе определено в средата на декември предходната година и бе свалено с избор на съмнение на 22 юни т.г.
Разделителните линии в ръководещата коалиция се оказаха настояването за военна помощ за Украйна, решението за начало на договарянията на Република Северна Македония (РСМ) за участие в Европейския съюз, експулсирането на съветски дипломати и чиновници, изборът на шеф на Българска народна банка, както и парите за пътностроителните компании.
Два дни след вота на съмнение Народното събрание одобри решение по отношение на евроинтеграцията на РСМ. Това бе и една от аргументите при започване на юни водачът на " ИТН “ Слави Трифонов да разгласи във видеообръщение, че неговата партия излиза от обединението. След това решение шестима депутати от Има Такъв Народ напуснаха парламентарната група и партията. Министърът на спорта Радостин Василев също се отдели от Има Такъв Народ. По-късно той и някогашните депутати на Има Такъв Народ участваха в договарянията за сформиране на ново държавно управление в границите на 47-то Народно събрание.
Освен доста млад състав, 47-ят парламент имаше и най-младия в новата демократична история на страната ръководител – 34-годишния Никола Минчев от " Продължаваме Промяната ". А едно от първите решения на депутатите беше мораториум върху цените на ток, парно и ВиК услуги до края на март.
Четирийсет и седмото Народното събрание съумя със забавяне да гласоподава бюджета за тази година и няколко месеца по-късно да го актуализира, както и да закрие профилираното правораздаване. През юни ръководителят на Народното събрание Никола Минчев бе свален от поста и се върна като редови депутат от " Продължаваме Промяната “. Мандатът, като изпълняващ длъжността, бе завършен от Мирослав Иванов, който малко преди този момент " оцеля " като заместник-председател на Народното събрание. Така и не се стигна до избор на нов титуляр на поста.
Преговорите за нов кабинет – без резултат
Въпреки опитите и направената управническа и законодателна стратегия, от " Продължаваме промяната " (ПП) не съумяха да съберат нужния брой от най-малко 121 народни представители в поддръжка и не предложиха проектокабинет, а номинираният за министър председател Асен Василев върна на президента Румен Радев несбъднат първия изследователски мандат. ГЕРБ-СДС отхвърлиха да вземат втория мандат.
Последният, трети мандат президентът връчи на " Българска социалистическа партия за България “. Левицата и " Демократична България “(ДБ) бяха на мнение, че кандидат-премиерът би трябвало да е още веднъж от ПП и предложиха Асен Василев. Политическа партия сложи изискване за приемането в пленарната зала на законопроекта за противопоставяне на корупцията и за избора на Бойко Рашков за ръководител на КПКОНПИ. Впоследствие времето стигна законопроектът да бъде утвърден единствено на първо четене в отрасловата парламентарна комисия, само че не и в пленарната зала. По покана на " Българска социалистическа партия за България “ в договарянията за кабинет се включиха и някогашните им сътрудници в ръководството от Има Такъв Народ, както и тези, нечленуващи в парламентарна група. Видео от среща на ПГ на Демократична България в Народното събрание, излъчена онлайн, стана мотив за нов разлом сред досегашните сътрудници. В ново видеообръщение Слави Трифонов разгласи, че партията му се отдръпва от договарянията за нов кабинет. Няколко дни по-късно социалистите върнаха несбъднат проучвателния мандат. Президентът Радев разяснява, че обединението завещава на бъдещия длъжностен кабинет безпорядък в енергетиката. По-късно пред публицисти водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова сподели, че президентът е „ част от тази група, която смъкна настоящото държавно управление “.
Експулсирането на 70 съветски дипломати и чиновници също беше разломна линия в обединението - вицепремиерът в оставка Корнелия Нинова изиска Народното събрание да одобри решение министърът на външните работи да анулира нотата за експулсирането им. В началото на юли чиновниците на посолството на Руската федерация напуснаха страната ни.
В първия ден на военната намеса в Украйна българското Народно събрание излезе с декларация, в която осъди грубото нарушаване на интернационалното право от страна на Русия и похищението против териториалната целокупност на Украйна. Парламентът поддържа сътрудниците и съдружниците ни в EC и HATO при разискването на пакет от ограничения, в това число наказания, за деескалация на спора. През април при визитата на министъра на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба в България се заприказва интензивно за даване на военна помощ за Киев. От Българска социалистическа партия заплашиха да изоставен ръководството, в случай че държавното управление вземе решение за експорт на оръжие и муниции за Украйна. В края на април българска делегация, ръководена от премиера Кирил Петков, посети Киев и се срещна с президента Володимир Зеленски. Българска социалистическа партия не изпрати човек в делегацията, в нея имаше представители на другите три политически сили от ръководещата коалиция - Политическа партия, Демократична България и Има Такъв Народ. На 4 май, след над петчасови разисквания, Народното събрание утвърди оказването на филантропична, финансова и военнотехническа помощ на Украйна, съгласно опциите на България.
В края на февруари министър председателят Кирил Петков разгласи, че желае оставката на министъра на защитата Стефан Янев с аргумента, че негов боен министър не може да употребява " интервенция " вместо " война " във връзка на военните дейности в Украйна и " няма право на лична външна политика, изключително по Facebook ". По-късно Янев сътвори собствен политически план - " Български напредък ", който стана част от 48-я парламент.
Скандал имаше и към избора на нов ръководител на КЕВР - Станислав Тодоров, препоръчан от " Продължаваме Промяната ". Той остана на поста за към шест месеца, след което в регулатора беше върнат предходният му началник - Иван Иванов. Причината беше, че на 27 юли Конституционният съд разгласи избора на Тодоров за противоконституционен. Съдът бе сезиран от ГЕРБ-СДС. Така Комисията остана без началник, а битовите консуматори и бизнесът се оказаха пред действителната заплаха да няма одобрени цени на тока, парното и ВиК от август. Заради проблема сред Има Такъв Народ и Политическа партия прехвърчаха следващите искри и обвинявания за напън.
Изборът на шеф на Българска народна банка и въпросът с пътностроителните компании бяха различен мотив за разкол измежду ръководещите обединения. В резултат не беше определен нов гуверньор на Централната банка, откакто двама от съдружните сътрудници предложиха собствен претендент за поста. В борбата влязоха Андрей Гюров, ръководител на ПГ " Продължаваме Промяната “, и Любомир Каримански, ръководител на парламентарната комисия по бюджет и финанси - от " ИТН ". Впоследствие Каримански остана единствената кандидатура, само че бе подсилен само от Има Такъв Народ и Движение за права и свободи. След несполучливата процедура за избор на шеф на Българска народна банка, Народното събрание въпреки всичко реши на пътните компании да бъде отпусната половината от сумата за ремонт и поддръжка на пътищата, или към 600 млн. лв..
Бюджет 2022 година
В края на февруари тази година, вместо в края на миналата, Народното събрание одобри Закона за държавния бюджет за 2022 г, както и тези на НЗОК и ДОО, след поредност от удължени съвещания. Сред решенията са от 1 април детските градини да станат безвъзмездни, да бъде повишен размерът на обезпечението за развъждане на дете до навършване на две години и растеж на минималната работна заплата на 710 лева Още при приемането на бюджета ръководещото болшинство заприказва за актуализацията му в средата на годината. В края на юни тя стана факт и включваше незабавен пакет от антикризисни ограничения, с който да се понижат отрицателните последици от увеличаващите се цени на горивата и енергоносителите върху хората и бизнеса. От 1 юли минималната пенсия стана 467 лева, в нея влезе и Коронавирус добавката в размер на 60 лв..
Закриването на Специализирания углавен съд, Апелативния профилиран углавен съд и съответните им профилирани прокуратури стана дефинитивно факт през април след признати промени в Закона за правосъдната власт.
Арест на някогашния министър председател Бойко Борисов
На 17 март малко след 21:00 ч. Министерство на вътрешните работи разгласи, че в страната тече огромна интервенция поради оповестените от европейския основен прокурор Лаура Кьовеши 120 сигнала за закононарушения в България. В рамките на акцията бяха арестувани водачът на най-голямата опозиционна партия в Народното събрание и някогашен министър председател Бойко Борисов, финансовият министър в два от кабинетите на ГЕРБ Владислав Горанов и пиарът на партията Севделина Арнаудова. Тримата бяха освободени на идващия ден, без да им бъде повдигнато обвиняване. През април Софийският областен съд постанови, че експремиерът е арестуван незаконосъобразно и сега на задържането му не са били събрани никакви доказателства да е направил закононарушение. От Групово дело „ Национална полиция “ оповестиха, че ще апелират решението на Софийския областен съд.
Властта " зад решетки " също стана мотив за скандал в пленарната зала. В средата на май отвътре на вратите на формалния вход на Народното събрание бяха сложени железни решетки. Те бяха инсталирани след пробив в линията, която служителите на реда бяха оформили при митинга на " Възраждане " през януари против ограничаващите ограничения поради COVID-19.
Последният работен ден на 47-ото Народно заседание приключи с заявления от парламентарната естрада на всички политически сили без " Българска социалистическа партия за България " и Движение за права и свободи, и без обща фотография пред постройката.
Извънредни парламентарни избори 2 октомври
На 2 октомври всеобщо българските жители не упражниха правото си на глас. По данни на Централната изборна комисия изборната интензивност бе едвам 39,40 %. Във всички изборни секции, като се изключи тези с под триста гласоподаватели, изборите бяха с машини. След изборите в 48-ото Народно заседание влязоха седем политически обединения. ГЕРБ-СДС бяха първа политическа мощ с 67 депутатски места, " Продължаваме Промяната " останаха втори с 53-ма депутати, Движение за права и свободи (ДПС) - с 36 народни представители, " Възраждане " - 27, " Българска социалистическа партия за България " - 25, " Демократична България " – 20 и " Български напредък " - с 12.
Машинното гласоподаване бе признато в границите на 46-ото Народно заседание по предложение на „ ИТН “. След изборите на 2 октомври точно групировката на Трифонов не съумя да премине четирипроцентната преграда и да влезе в новия парламент. 48-ото Народно заседание мъчно избра ръководител, одобри по този начин наречения удължителен закон за държавния бюджет и откри болшинство за отпущането на военна и военнотехническата помощ за Украйна и за промени в Изборния кодекс. Именно смяната в Изборния кодекс стана причина в 48-ото Народно заседание да бъдат отправени упреци за „ хартиена коалиция “. Промените бяха признати на 2 декември 2022 година Държавният глава наложи несъгласие върху разпореждания от тях, само че в последния пленарен ден преди коледната си почивка депутатите го отхвърлиха и гласоподаваха за измененията със 125 „ за “ и 101 „ срещу “, без въздържал се.
Трудно начало за 48-то Народно заседание
Първото съвещание на новоизбрания парламент бе свикано на 19 октомври – ден, в който Българската православната черква уважава Св. Иван Рилски – настойник на българския народ. По традиция то бе намерено от най-възрастния народен представител - Вежди Рашидов (ГЕРБ-СДС). Безпрецедентно на първото си съвещание депутатите не съумяха да изберат ръководител на Народното събрание. Казусът с конституирането на 48-ото Народно събрание продължи три дни - време, в което часовникът на Народното събрание бе спрян, а първото съвещание продължи да тече. Проверка на " Справочна информация " в Българска телеграфна агенция сподели, че няма случай от измененията през 1989 година насам, при който да не е бил избиран ръководител на Народното събрание при първото му съвещание. Първоначално от ГЕРБ-СДС предложиха Росен Желязков, само че неговата номинация не събра нужните гласове. Драматичен поврат настъпи с номинацията на най-възрастния народен представител, който откакто си направи самоотвод след това бе още веднъж препоръчан - този път кандидатурата му разгласи водачът на левицата Корнелия Нинова от името на четири от парламентарно показаните политически сили. Така с поддръжката на „ Българска социалистическа партия за България “, „ Български напредък “ и „ Възраждане “ кандидатурата на Вежди Рашидов от ГЕРБ-СДС бе гласувана.
Плаващи болшинства, опити за саботиране на съвещанията на Народното събрание, процедурни хватки и остра замяна на реплики за „ хартиена коалиция “, „ политическа импотентност “ и „ коалиция на войната “ белязаха първата сесия от началото на 48-ото Народно събрание. От началото на мандата си то е приело 22 закона, 58 решения и декларация по отношение на присъединението на България към Шенгенското пространство.
Дали 48-ото Народно събрание ще успее да излъчи постоянно държавно управление ще стане ясно след Нова година, когато се чака президентът Румен Радев да продължи конституционната процедура по връчването на втория изследователски мандат за сформиране на държавно управление на „ Продължаваме Промяната “. Оттам към този момент предложиха за министър-председател Николай Денков, който бе длъжностен министър на образованието. Денков предложи парламентарно показаните политически сили да изпратят своите цели за развиването на страната, които да бъдат обединени в общ план на програмна декларация. Ако пленарната зала поддържа документа, от Политическа партия ще върнат изпълнен мандата на президента. Ако това не се случи, се чака връчването на третия мандат. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи, че е оптимист за кабинет с трети мандат - изключително в случай че отиде в " Демократична България ", тогава има огромен късмет да се направи държавно управление въз основата на евроатлантическите болшинства в Народното събрание.
Първият опит за лъчение на кабинет от коалиция ГЕРБ-СДС се провали, откакто препоръчаният за министър председател Николай Габровски не бе утвърден при вота в пленарната зала. " За " неговата номинация бяха 113 депутати, " срещу " - 125, без " въздържал се ".
Войната в Украйна
Военната поддръжка за Украйна продължи да бъде разграничителна линия и в 48-я парламент. В 47-то Народно събрание тя докара до несъгласия в ръководещата тогава четворна коалиция.
Още в първия ден на военната намеса 47-ото Народно заседание излезе с декларация, в която осъди грубото нарушаване на интернационалното право от страна на Руската федерация и похищението против териториалната целокупност на Украйна, само че изпращането на оръжие стана допустимо в 48-ото Народно събрание, откакто то взе решение, с което да задължи Министерския съвет в период от един месец да изготви лист с наличното въоръжение, което би могло да бъде преотстъпено за потребностите на украинската войска. По време на гласуването от " Българска социалистическа партия за България " издигнаха апел, написан на листове - " Не на оръжията! Мир! ". Противниците на изпращането на оръжие " сплотиха " политическите сили, последователи на военната поддръжка, в " коалиция на войната ".
Месец по-късно Народното събрание реши България да изпрати военна и военно-техническа поддръжка на Украйна, препоръчана от Министерския съвет. " За " гласоподаваха 148 депутати, 46 бяха " срещу ", а един се въздържа. Парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, " Демократична България " и " Български напредък " поддържаха единомислещо решението. От ПГ на " Продължаваме Промяната " гласоподаваха " за ", а един народен представител се въздържа. От " Възраждане " и " Българска социалистическа партия за България " бяха изрично " срещу. " Явор Божанков даже бе изключен от парламентарната група на левицата, откакто гласоподава за изпращането на военна поддръжка и съобщи от трибуната, че Русия ще загуби войната.
В началото на дебатите съвещанието беше закрито, само че по-късно още веднъж стана обществено, а по време на закритата част народни представители от " Българска социалистическа партия за България " излъчваха онлайн в обществените мрежи протичащото се в пленарната зала. Обемът и типът на въоръжението, което България ще даде на Украйна, са засекретени. От левицата желаеха описът да бъде разкрит и оповестен, само че предлагането не получи поддръжка от болшинството. „ Това, което изпращаме е в топ три на целите на Украйна като желано от нас въоръжение “, съобщи министърът на защитата Димитър Стоянов. „ Списъците са съгласувани с украинската страна и аз мисля, че сътрудниците от Украйна ще останат удовлетворени “, сподели той. Министър Стоянов категорично акцентира, че в описите не са включени зенитноракетни комплекси С 300, както и самолети МиГ-29 и Су-25. „ Предложението визира главно Сухопътни войски “, сподели той. Служебният министър на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов съобщи, че България ще даде на Украйна леко стрелково оръжие и някои муниции. Той посочи, че помощта, която ще даде страната ни на Украйна, няма по никакъв метод да засегне боеспособността на Българската войска.
С решението, признато от Народното събрание, се разрешава пребиваването на до 60 лица от въоръжените сили на Украйна годишно за присъединяване в модули за подготовка на бойни санитари на територията на България по отношение на осъществяване на Мисията на Европейския съюз за подкрепяне на Украйна.
Предвижда се още присъединяване на до 50 български военнослужещи за образование за потреблението на предоставено в границите на Мисията на Европейския съюз за подкрепяне на Украйна въоръжение и техника, на територията на страни членки на Европейски Съюз и/или в България, както и присъединяване на до петима български военнослужещи (офицери/сержанти) в Многонационалното командване на Европейски Съюз за общовойсково образование в Полша и/или Многонационалното командване за профилирана подготовка в Германия.
Седмица след решението за оказване на военна поддръжка на Украйна, българският парламент ратифицира и съглашението сред министерствата на защитата на двете страни по отношение на безплатно даване на въоръжение, техника и муниции.
Очевидно е, че в залата има " коалиция на войната ", която ратифицира контракта за даване на оръжия за Украйна, съобщи след гласуването ръководителят на ПГ на " Българска социалистическа партия за България " Корнелия Нинова и прикани президента Румен Радев да наложи несъгласие на закона за одобрение на съглашението. Тя означи, че това, което е гласувано, понижава пълномощията на Народното събрание и опонира на Конституцията, защото министърът е подписал контракт, че анексите към него не подлежат на ратификация в Народното събрание. Българска социалистическа партия и " Възраждане " се поканиха взаимно да се включат в подписките си, след което дружно събраха нужния брой за сезиране на Конституционния съд за оръжието за Украйна.
48-ото Народно заседание удължи Бюджет 2022 г.
В края на февруари тази година, вместо в края на миналата, Народното събрание одобри Закона за държавния бюджет за 2022 година, след поредност от удължени съвещания, от които едно среднощно. В края на юни беше призната актуализацията на бюджета, включваща незабавен пакет от антикризисни ограничения, с които да се понижат отрицателните последици от увеличаващите се цени на горивата и енергоносителите върху хората и бизнеса. Служебният кабинет на Гълъб Донев внесе в 48-ото Народно събрание удължителен закон за бюджета. Аргументът на служебното държавно управление бе, че в противоположен случай държавният бюджет ще се употребява от парламентарно показаните политически сили за „ предизборно наддаване “. От „ Продължаваме Промяната “ организираха серия от съвещания по отношение на бюджетната процедура с парламентарно показаните партии, синдикати и работодателски организации за внасянето на нов бюджет за 2023 година От партията на Кирил Петков и Асен Василев предложиха план на декларация, с която Народното събрание упорства Министерският съвет да предложи нов бюджет за следващата година. Въпреки че декларацията бе разисквана в пленарна зала, не бе призната.
Така на 1 ноември служебният кабинет внесе в Народното събрание Законопроект за продължение действието на разпореждания на Закона за бюджета за 2022 година, Закона за Държавното публично обезпечаване (ДОО) и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за т.г. Окончателно измененията бяха гласувани в последния пленарен ден преди депутатите да излязат във почивка за коледно-новогодишните празници - 23 декември. С признатите текстове бяха непокътнати настоящите данъчни облекчения и понижени данъчни ставки за интервала, а заплатите, пенсиите, обществените заплащания се финансират на достигнатите равнища към декември 2022 година Не бе признато предлагането на Асен Василев от " Продължаваме Промяната “ за трайно увеличение на размера на данъчното облекчение за млади фамилии с деца до 18 години, както и за деца с увреждания, на 900 лева вместо досегашните 600 лева Най-голям спор провокира предлагането на левицата за механизъм, с който да се дефинира размерът на минималната работна заплата в страната. Предложението й той да е в размер не по-малък от 50 на 100 от междинната работна заплата за страната или 850 лева от 1 януари не бе признато. Паралелно, с изключение на в Народното събрание, спор за размера на минималното трудово заплащане имаше и сред обществените сътрудници. Двата синдиката КНСБ и КТ „ Подкрепа “ оповестиха, че привикват стачните си комитети през януари.
Друга мярка, въведена от кабинета на Кирил Петков в предходния парламент, обвързвана с отстъпката за литър гориво в размер на 0,25 лева за литър, бе решено да работи до 31 декември тази година.
В по този начин наречения удължителен закон за бюджета е записано, че Министерският съвет внася в Народното събрание законопроектите за държавния бюджет за 2023 година, бюджетите на НЗОК и ДОО в период до 4 месеца от приключването на периода от Закона за обществените финанси, който е до 31 октомври на актуалната година. Четиримесечният период стопира да тече от деня на разформироване на Народното събрание до деня на конституиране на идващото Народно събрание. Запазени бяха ваучерите за храна, за възнаграждение на употребени за битови потребности ток и топлинна сила, природен газ и вода, за действия, реализирани от културни организации. Няма да се таксуват с налози ваучери до 200 лева месечно при избрани условия, реши още Народното събрание.
Промените в Изборния кодекс
Парламентът отхвърли президентското несъгласие върху измененията в Изборния кодекс с гласовете на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и „ Българска социалистическа партия за България “. От „ Продължаваме Промяната “ дефинираха дейностите на трите политически сили като дейности на „ хартиената коалиция “ и настояха за опазване на протокола от машинното гласоподаване. Промените в Изборния кодекс бяха гласувани на траяло близо 18 часа съвещание на комисията по правни въпроси. След измененията, предвиждащи увеличение на броя на заявките за откриване на изборна секция в чужбина и закриването на Обществения съвет към Централната изборна комисия (ЦИК) се намеси водачът на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов. Той даде обещание, че парламентарната група ще отдръпна противоречивите промени и даже изрази подготвеност групата на ГЕРБ-СДС да поддържа ветото на президента. В последна сметка 48-ото Народно събрание поддържа измененията, с които бе върната опцията да се гласоподава по желание - с хартиена или с машинна бюлетина.
Прието бе гласуването да е зад паравани, а не в " тъмни стаички ". Бюлетините от машинното гласоподаване ще се броят от секционните изборни комисии, дружно с хартиените бюлетините, а протоколът от машината няма да се ползва към този на комисията. По предложение на „ Продължаваме Промяната “ бе увеличено заплащането на членовете на секционните комисии, като то не може да е по-малко от една четвърт от минималната работна заплата. Броят на мандатите ще се дефинира на база последното броене на Национален статистически институт, а не на база ГРАО. Депутатите резервираха записа на регион " Чужбина ", само че по предложение на ГЕРБ-СДС взеха решение да се ползва от 1 януари 2025 година Остана условието за подадени 40 заявки, с цел да бъде основана секция зад граница, а не препоръчаните от ГЕРБ-СДС в началото 100 заявки. Централната изборна комисия (ЦИК), подпомагана от министъра на електронното ръководство, дава достъп до изходния код и документите на електронната система за машинно гласоподаване, както и всички други софтуерни принадлежности, използвани в изборния развой. Решено бе ЦИК да организира опит със предпазена хартия за бюлетини за машинно гласоподаване в период до три седмици след приемането на Изборния кодекс. Отменено беше пробното електронно гласоподаване.
Един от огромните кавги в 48-то Народно заседание – за контракта с „ Gemcorp “, докара и до основаването на краткотрайна комисия
Със 197 гласа " за ", без " срещу " и " въздържал се " депутатите сътвориха Временна комисия за определяне на всички обстоятелства и условия, свързани с подписването и прекратяването на меморандума за 1 милиарда $ с Gemcorp Holdings Limited и IP3 Corporation от държавното управление с министър председател Кирил Петков. Това стана по предложение на ГЕРБ-СДС. Комисията е от 14 народни представители на паритетен принцип - по двама от всяка парламентарна група и би трябвало да изготви отчет какви обстоятелства и условия е открила. Десислава Трифонова от ГЕРБ-СДС бе определена за неин ръководител.
Меморандумът с Gemcorp и IP3 Corporation е неангажиращ, разяснява някогашният министър на енергетиката Александър Николов след края на чуването на служебния енергиен министър Росен Христов във краткотрайната комисия.
На 25 ноември депутати от ГЕРБ-СДС внесоха сигнал до ДАНС и Министерство на вътрешните работи за меморандума с „ Gemcorp “. Те упорстват да се направи инспекции за осъществени престъпления и дали, в случай че има такива, те са непозволени действия по силата на Наказателния кодекс.
Реформите по Плана за възобновяване и устойчивост
47-ото Народно събрание одобри промени в Закона за правосъдната власт, с които бяха закрити профилираните съдилища. Това стана през април. На дневен ред са измененията в Закона за КПКОНПИ и пълномощията на основния прокурор.
Членството на България в Шенген - декларация на 48-ото НС
Парламентът одобри декларация по отношение на присъединението на България към Шенгенското пространство. Тя беше подкрепена от 106 народни представители, 18 бяха " срещу ". От " Продължаваме Промяната " (ПП) и " Демократична България " не участваха в гласуването, тъй като не бяха в залата поради несъгласия с признати от правната комисия промени в Изборния кодекс. В декларацията Народното събрание декларира цялостна поддръжка за напъните на българското държавно управление да реализира решение на Съвета на Европейски Съюз за участие на България в Шенген до края на 2022 година С решение от 8 декември Съветът на Европейски Съюз по правораздаване и вътрешни работи отхвърли предлагането България и Румъния да се причислят към Шенген.
Четирийсет и седмият парламент работи при постоянно държавно управление малко повече от седем месеца, одобри решение по отношение на присъединението на Република Северна Македония (РСМ) към Европейския съюз (ЕС), декларация за военния спор в Украйна и сътвори краткотрайна комисия за спрените газови доставки от Русия.
В 48-то Народно заседание, заради липса на ръководещо болшинство, законопроектите и решенията се гласоподаваха от тематични обединения, някои от тях получиха и поименни етикети - " коалиция на войната ", " Лукойл коалиция ", " коалиция на хартиената бюлетина ", " коалиция Вежди Рашидов ".
В 47-то Народно заседание станахме очевидци на първия свален с избор на съмнение кабинет от началото на демократичните промени у нас. Правителството на Кирил Петков, управлявало в началото в четворен формат ( " Продължаваме Промяната ", " Демократична България ", " Българска социалистическа партия за България " и " ИТН " ), а по-късно и в троен формат - след излизането от властта на партията на Слави Трифонов, бе определено в средата на декември предходната година и бе свалено с избор на съмнение на 22 юни т.г.
Разделителните линии в ръководещата коалиция се оказаха настояването за военна помощ за Украйна, решението за начало на договарянията на Република Северна Македония (РСМ) за участие в Европейския съюз, експулсирането на съветски дипломати и чиновници, изборът на шеф на Българска народна банка, както и парите за пътностроителните компании.
Два дни след вота на съмнение Народното събрание одобри решение по отношение на евроинтеграцията на РСМ. Това бе и една от аргументите при започване на юни водачът на " ИТН “ Слави Трифонов да разгласи във видеообръщение, че неговата партия излиза от обединението. След това решение шестима депутати от Има Такъв Народ напуснаха парламентарната група и партията. Министърът на спорта Радостин Василев също се отдели от Има Такъв Народ. По-късно той и някогашните депутати на Има Такъв Народ участваха в договарянията за сформиране на ново държавно управление в границите на 47-то Народно събрание.
Освен доста млад състав, 47-ят парламент имаше и най-младия в новата демократична история на страната ръководител – 34-годишния Никола Минчев от " Продължаваме Промяната ". А едно от първите решения на депутатите беше мораториум върху цените на ток, парно и ВиК услуги до края на март.
Четирийсет и седмото Народното събрание съумя със забавяне да гласоподава бюджета за тази година и няколко месеца по-късно да го актуализира, както и да закрие профилираното правораздаване. През юни ръководителят на Народното събрание Никола Минчев бе свален от поста и се върна като редови депутат от " Продължаваме Промяната “. Мандатът, като изпълняващ длъжността, бе завършен от Мирослав Иванов, който малко преди този момент " оцеля " като заместник-председател на Народното събрание. Така и не се стигна до избор на нов титуляр на поста.
Преговорите за нов кабинет – без резултат
Въпреки опитите и направената управническа и законодателна стратегия, от " Продължаваме промяната " (ПП) не съумяха да съберат нужния брой от най-малко 121 народни представители в поддръжка и не предложиха проектокабинет, а номинираният за министър председател Асен Василев върна на президента Румен Радев несбъднат първия изследователски мандат. ГЕРБ-СДС отхвърлиха да вземат втория мандат.
Последният, трети мандат президентът връчи на " Българска социалистическа партия за България “. Левицата и " Демократична България “(ДБ) бяха на мнение, че кандидат-премиерът би трябвало да е още веднъж от ПП и предложиха Асен Василев. Политическа партия сложи изискване за приемането в пленарната зала на законопроекта за противопоставяне на корупцията и за избора на Бойко Рашков за ръководител на КПКОНПИ. Впоследствие времето стигна законопроектът да бъде утвърден единствено на първо четене в отрасловата парламентарна комисия, само че не и в пленарната зала. По покана на " Българска социалистическа партия за България “ в договарянията за кабинет се включиха и някогашните им сътрудници в ръководството от Има Такъв Народ, както и тези, нечленуващи в парламентарна група. Видео от среща на ПГ на Демократична България в Народното събрание, излъчена онлайн, стана мотив за нов разлом сред досегашните сътрудници. В ново видеообръщение Слави Трифонов разгласи, че партията му се отдръпва от договарянията за нов кабинет. Няколко дни по-късно социалистите върнаха несбъднат проучвателния мандат. Президентът Радев разяснява, че обединението завещава на бъдещия длъжностен кабинет безпорядък в енергетиката. По-късно пред публицисти водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова сподели, че президентът е „ част от тази група, която смъкна настоящото държавно управление “.
Експулсирането на 70 съветски дипломати и чиновници също беше разломна линия в обединението - вицепремиерът в оставка Корнелия Нинова изиска Народното събрание да одобри решение министърът на външните работи да анулира нотата за експулсирането им. В началото на юли чиновниците на посолството на Руската федерация напуснаха страната ни.
В първия ден на военната намеса в Украйна българското Народно събрание излезе с декларация, в която осъди грубото нарушаване на интернационалното право от страна на Русия и похищението против териториалната целокупност на Украйна. Парламентът поддържа сътрудниците и съдружниците ни в EC и HATO при разискването на пакет от ограничения, в това число наказания, за деескалация на спора. През април при визитата на министъра на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба в България се заприказва интензивно за даване на военна помощ за Киев. От Българска социалистическа партия заплашиха да изоставен ръководството, в случай че държавното управление вземе решение за експорт на оръжие и муниции за Украйна. В края на април българска делегация, ръководена от премиера Кирил Петков, посети Киев и се срещна с президента Володимир Зеленски. Българска социалистическа партия не изпрати човек в делегацията, в нея имаше представители на другите три политически сили от ръководещата коалиция - Политическа партия, Демократична България и Има Такъв Народ. На 4 май, след над петчасови разисквания, Народното събрание утвърди оказването на филантропична, финансова и военнотехническа помощ на Украйна, съгласно опциите на България.
В края на февруари министър председателят Кирил Петков разгласи, че желае оставката на министъра на защитата Стефан Янев с аргумента, че негов боен министър не може да употребява " интервенция " вместо " война " във връзка на военните дейности в Украйна и " няма право на лична външна политика, изключително по Facebook ". По-късно Янев сътвори собствен политически план - " Български напредък ", който стана част от 48-я парламент.
Скандал имаше и към избора на нов ръководител на КЕВР - Станислав Тодоров, препоръчан от " Продължаваме Промяната ". Той остана на поста за към шест месеца, след което в регулатора беше върнат предходният му началник - Иван Иванов. Причината беше, че на 27 юли Конституционният съд разгласи избора на Тодоров за противоконституционен. Съдът бе сезиран от ГЕРБ-СДС. Така Комисията остана без началник, а битовите консуматори и бизнесът се оказаха пред действителната заплаха да няма одобрени цени на тока, парното и ВиК от август. Заради проблема сред Има Такъв Народ и Политическа партия прехвърчаха следващите искри и обвинявания за напън.
Изборът на шеф на Българска народна банка и въпросът с пътностроителните компании бяха различен мотив за разкол измежду ръководещите обединения. В резултат не беше определен нов гуверньор на Централната банка, откакто двама от съдружните сътрудници предложиха собствен претендент за поста. В борбата влязоха Андрей Гюров, ръководител на ПГ " Продължаваме Промяната “, и Любомир Каримански, ръководител на парламентарната комисия по бюджет и финанси - от " ИТН ". Впоследствие Каримански остана единствената кандидатура, само че бе подсилен само от Има Такъв Народ и Движение за права и свободи. След несполучливата процедура за избор на шеф на Българска народна банка, Народното събрание въпреки всичко реши на пътните компании да бъде отпусната половината от сумата за ремонт и поддръжка на пътищата, или към 600 млн. лв..
Бюджет 2022 година
В края на февруари тази година, вместо в края на миналата, Народното събрание одобри Закона за държавния бюджет за 2022 г, както и тези на НЗОК и ДОО, след поредност от удължени съвещания. Сред решенията са от 1 април детските градини да станат безвъзмездни, да бъде повишен размерът на обезпечението за развъждане на дете до навършване на две години и растеж на минималната работна заплата на 710 лева Още при приемането на бюджета ръководещото болшинство заприказва за актуализацията му в средата на годината. В края на юни тя стана факт и включваше незабавен пакет от антикризисни ограничения, с който да се понижат отрицателните последици от увеличаващите се цени на горивата и енергоносителите върху хората и бизнеса. От 1 юли минималната пенсия стана 467 лева, в нея влезе и Коронавирус добавката в размер на 60 лв..
Закриването на Специализирания углавен съд, Апелативния профилиран углавен съд и съответните им профилирани прокуратури стана дефинитивно факт през април след признати промени в Закона за правосъдната власт.
Арест на някогашния министър председател Бойко Борисов
На 17 март малко след 21:00 ч. Министерство на вътрешните работи разгласи, че в страната тече огромна интервенция поради оповестените от европейския основен прокурор Лаура Кьовеши 120 сигнала за закононарушения в България. В рамките на акцията бяха арестувани водачът на най-голямата опозиционна партия в Народното събрание и някогашен министър председател Бойко Борисов, финансовият министър в два от кабинетите на ГЕРБ Владислав Горанов и пиарът на партията Севделина Арнаудова. Тримата бяха освободени на идващия ден, без да им бъде повдигнато обвиняване. През април Софийският областен съд постанови, че експремиерът е арестуван незаконосъобразно и сега на задържането му не са били събрани никакви доказателства да е направил закононарушение. От Групово дело „ Национална полиция “ оповестиха, че ще апелират решението на Софийския областен съд.
Властта " зад решетки " също стана мотив за скандал в пленарната зала. В средата на май отвътре на вратите на формалния вход на Народното събрание бяха сложени железни решетки. Те бяха инсталирани след пробив в линията, която служителите на реда бяха оформили при митинга на " Възраждане " през януари против ограничаващите ограничения поради COVID-19.
Последният работен ден на 47-ото Народно заседание приключи с заявления от парламентарната естрада на всички политически сили без " Българска социалистическа партия за България " и Движение за права и свободи, и без обща фотография пред постройката.
Извънредни парламентарни избори 2 октомври
На 2 октомври всеобщо българските жители не упражниха правото си на глас. По данни на Централната изборна комисия изборната интензивност бе едвам 39,40 %. Във всички изборни секции, като се изключи тези с под триста гласоподаватели, изборите бяха с машини. След изборите в 48-ото Народно заседание влязоха седем политически обединения. ГЕРБ-СДС бяха първа политическа мощ с 67 депутатски места, " Продължаваме Промяната " останаха втори с 53-ма депутати, Движение за права и свободи (ДПС) - с 36 народни представители, " Възраждане " - 27, " Българска социалистическа партия за България " - 25, " Демократична България " – 20 и " Български напредък " - с 12.
Машинното гласоподаване бе признато в границите на 46-ото Народно заседание по предложение на „ ИТН “. След изборите на 2 октомври точно групировката на Трифонов не съумя да премине четирипроцентната преграда и да влезе в новия парламент. 48-ото Народно заседание мъчно избра ръководител, одобри по този начин наречения удължителен закон за държавния бюджет и откри болшинство за отпущането на военна и военнотехническата помощ за Украйна и за промени в Изборния кодекс. Именно смяната в Изборния кодекс стана причина в 48-ото Народно заседание да бъдат отправени упреци за „ хартиена коалиция “. Промените бяха признати на 2 декември 2022 година Държавният глава наложи несъгласие върху разпореждания от тях, само че в последния пленарен ден преди коледната си почивка депутатите го отхвърлиха и гласоподаваха за измененията със 125 „ за “ и 101 „ срещу “, без въздържал се.
Трудно начало за 48-то Народно заседание
Първото съвещание на новоизбрания парламент бе свикано на 19 октомври – ден, в който Българската православната черква уважава Св. Иван Рилски – настойник на българския народ. По традиция то бе намерено от най-възрастния народен представител - Вежди Рашидов (ГЕРБ-СДС). Безпрецедентно на първото си съвещание депутатите не съумяха да изберат ръководител на Народното събрание. Казусът с конституирането на 48-ото Народно събрание продължи три дни - време, в което часовникът на Народното събрание бе спрян, а първото съвещание продължи да тече. Проверка на " Справочна информация " в Българска телеграфна агенция сподели, че няма случай от измененията през 1989 година насам, при който да не е бил избиран ръководител на Народното събрание при първото му съвещание. Първоначално от ГЕРБ-СДС предложиха Росен Желязков, само че неговата номинация не събра нужните гласове. Драматичен поврат настъпи с номинацията на най-възрастния народен представител, който откакто си направи самоотвод след това бе още веднъж препоръчан - този път кандидатурата му разгласи водачът на левицата Корнелия Нинова от името на четири от парламентарно показаните политически сили. Така с поддръжката на „ Българска социалистическа партия за България “, „ Български напредък “ и „ Възраждане “ кандидатурата на Вежди Рашидов от ГЕРБ-СДС бе гласувана.
Плаващи болшинства, опити за саботиране на съвещанията на Народното събрание, процедурни хватки и остра замяна на реплики за „ хартиена коалиция “, „ политическа импотентност “ и „ коалиция на войната “ белязаха първата сесия от началото на 48-ото Народно събрание. От началото на мандата си то е приело 22 закона, 58 решения и декларация по отношение на присъединението на България към Шенгенското пространство.
Дали 48-ото Народно събрание ще успее да излъчи постоянно държавно управление ще стане ясно след Нова година, когато се чака президентът Румен Радев да продължи конституционната процедура по връчването на втория изследователски мандат за сформиране на държавно управление на „ Продължаваме Промяната “. Оттам към този момент предложиха за министър-председател Николай Денков, който бе длъжностен министър на образованието. Денков предложи парламентарно показаните политически сили да изпратят своите цели за развиването на страната, които да бъдат обединени в общ план на програмна декларация. Ако пленарната зала поддържа документа, от Политическа партия ще върнат изпълнен мандата на президента. Ако това не се случи, се чака връчването на третия мандат. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи, че е оптимист за кабинет с трети мандат - изключително в случай че отиде в " Демократична България ", тогава има огромен късмет да се направи държавно управление въз основата на евроатлантическите болшинства в Народното събрание.
Първият опит за лъчение на кабинет от коалиция ГЕРБ-СДС се провали, откакто препоръчаният за министър председател Николай Габровски не бе утвърден при вота в пленарната зала. " За " неговата номинация бяха 113 депутати, " срещу " - 125, без " въздържал се ".
Войната в Украйна
Военната поддръжка за Украйна продължи да бъде разграничителна линия и в 48-я парламент. В 47-то Народно събрание тя докара до несъгласия в ръководещата тогава четворна коалиция.
Още в първия ден на военната намеса 47-ото Народно заседание излезе с декларация, в която осъди грубото нарушаване на интернационалното право от страна на Руската федерация и похищението против териториалната целокупност на Украйна, само че изпращането на оръжие стана допустимо в 48-ото Народно събрание, откакто то взе решение, с което да задължи Министерския съвет в период от един месец да изготви лист с наличното въоръжение, което би могло да бъде преотстъпено за потребностите на украинската войска. По време на гласуването от " Българска социалистическа партия за България " издигнаха апел, написан на листове - " Не на оръжията! Мир! ". Противниците на изпращането на оръжие " сплотиха " политическите сили, последователи на военната поддръжка, в " коалиция на войната ".
Месец по-късно Народното събрание реши България да изпрати военна и военно-техническа поддръжка на Украйна, препоръчана от Министерския съвет. " За " гласоподаваха 148 депутати, 46 бяха " срещу ", а един се въздържа. Парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, " Демократична България " и " Български напредък " поддържаха единомислещо решението. От ПГ на " Продължаваме Промяната " гласоподаваха " за ", а един народен представител се въздържа. От " Възраждане " и " Българска социалистическа партия за България " бяха изрично " срещу. " Явор Божанков даже бе изключен от парламентарната група на левицата, откакто гласоподава за изпращането на военна поддръжка и съобщи от трибуната, че Русия ще загуби войната.
В началото на дебатите съвещанието беше закрито, само че по-късно още веднъж стана обществено, а по време на закритата част народни представители от " Българска социалистическа партия за България " излъчваха онлайн в обществените мрежи протичащото се в пленарната зала. Обемът и типът на въоръжението, което България ще даде на Украйна, са засекретени. От левицата желаеха описът да бъде разкрит и оповестен, само че предлагането не получи поддръжка от болшинството. „ Това, което изпращаме е в топ три на целите на Украйна като желано от нас въоръжение “, съобщи министърът на защитата Димитър Стоянов. „ Списъците са съгласувани с украинската страна и аз мисля, че сътрудниците от Украйна ще останат удовлетворени “, сподели той. Министър Стоянов категорично акцентира, че в описите не са включени зенитноракетни комплекси С 300, както и самолети МиГ-29 и Су-25. „ Предложението визира главно Сухопътни войски “, сподели той. Служебният министър на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов съобщи, че България ще даде на Украйна леко стрелково оръжие и някои муниции. Той посочи, че помощта, която ще даде страната ни на Украйна, няма по никакъв метод да засегне боеспособността на Българската войска.
С решението, признато от Народното събрание, се разрешава пребиваването на до 60 лица от въоръжените сили на Украйна годишно за присъединяване в модули за подготовка на бойни санитари на територията на България по отношение на осъществяване на Мисията на Европейския съюз за подкрепяне на Украйна.
Предвижда се още присъединяване на до 50 български военнослужещи за образование за потреблението на предоставено в границите на Мисията на Европейския съюз за подкрепяне на Украйна въоръжение и техника, на територията на страни членки на Европейски Съюз и/или в България, както и присъединяване на до петима български военнослужещи (офицери/сержанти) в Многонационалното командване на Европейски Съюз за общовойсково образование в Полша и/или Многонационалното командване за профилирана подготовка в Германия.
Седмица след решението за оказване на военна поддръжка на Украйна, българският парламент ратифицира и съглашението сред министерствата на защитата на двете страни по отношение на безплатно даване на въоръжение, техника и муниции.
Очевидно е, че в залата има " коалиция на войната ", която ратифицира контракта за даване на оръжия за Украйна, съобщи след гласуването ръководителят на ПГ на " Българска социалистическа партия за България " Корнелия Нинова и прикани президента Румен Радев да наложи несъгласие на закона за одобрение на съглашението. Тя означи, че това, което е гласувано, понижава пълномощията на Народното събрание и опонира на Конституцията, защото министърът е подписал контракт, че анексите към него не подлежат на ратификация в Народното събрание. Българска социалистическа партия и " Възраждане " се поканиха взаимно да се включат в подписките си, след което дружно събраха нужния брой за сезиране на Конституционния съд за оръжието за Украйна.
48-ото Народно заседание удължи Бюджет 2022 г.
В края на февруари тази година, вместо в края на миналата, Народното събрание одобри Закона за държавния бюджет за 2022 година, след поредност от удължени съвещания, от които едно среднощно. В края на юни беше призната актуализацията на бюджета, включваща незабавен пакет от антикризисни ограничения, с които да се понижат отрицателните последици от увеличаващите се цени на горивата и енергоносителите върху хората и бизнеса. Служебният кабинет на Гълъб Донев внесе в 48-ото Народно събрание удължителен закон за бюджета. Аргументът на служебното държавно управление бе, че в противоположен случай държавният бюджет ще се употребява от парламентарно показаните политически сили за „ предизборно наддаване “. От „ Продължаваме Промяната “ организираха серия от съвещания по отношение на бюджетната процедура с парламентарно показаните партии, синдикати и работодателски организации за внасянето на нов бюджет за 2023 година От партията на Кирил Петков и Асен Василев предложиха план на декларация, с която Народното събрание упорства Министерският съвет да предложи нов бюджет за следващата година. Въпреки че декларацията бе разисквана в пленарна зала, не бе призната.
Така на 1 ноември служебният кабинет внесе в Народното събрание Законопроект за продължение действието на разпореждания на Закона за бюджета за 2022 година, Закона за Държавното публично обезпечаване (ДОО) и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за т.г. Окончателно измененията бяха гласувани в последния пленарен ден преди депутатите да излязат във почивка за коледно-новогодишните празници - 23 декември. С признатите текстове бяха непокътнати настоящите данъчни облекчения и понижени данъчни ставки за интервала, а заплатите, пенсиите, обществените заплащания се финансират на достигнатите равнища към декември 2022 година Не бе признато предлагането на Асен Василев от " Продължаваме Промяната “ за трайно увеличение на размера на данъчното облекчение за млади фамилии с деца до 18 години, както и за деца с увреждания, на 900 лева вместо досегашните 600 лева Най-голям спор провокира предлагането на левицата за механизъм, с който да се дефинира размерът на минималната работна заплата в страната. Предложението й той да е в размер не по-малък от 50 на 100 от междинната работна заплата за страната или 850 лева от 1 януари не бе признато. Паралелно, с изключение на в Народното събрание, спор за размера на минималното трудово заплащане имаше и сред обществените сътрудници. Двата синдиката КНСБ и КТ „ Подкрепа “ оповестиха, че привикват стачните си комитети през януари.
Друга мярка, въведена от кабинета на Кирил Петков в предходния парламент, обвързвана с отстъпката за литър гориво в размер на 0,25 лева за литър, бе решено да работи до 31 декември тази година.
В по този начин наречения удължителен закон за бюджета е записано, че Министерският съвет внася в Народното събрание законопроектите за държавния бюджет за 2023 година, бюджетите на НЗОК и ДОО в период до 4 месеца от приключването на периода от Закона за обществените финанси, който е до 31 октомври на актуалната година. Четиримесечният период стопира да тече от деня на разформироване на Народното събрание до деня на конституиране на идващото Народно събрание. Запазени бяха ваучерите за храна, за възнаграждение на употребени за битови потребности ток и топлинна сила, природен газ и вода, за действия, реализирани от културни организации. Няма да се таксуват с налози ваучери до 200 лева месечно при избрани условия, реши още Народното събрание.
Промените в Изборния кодекс
Парламентът отхвърли президентското несъгласие върху измененията в Изборния кодекс с гласовете на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и „ Българска социалистическа партия за България “. От „ Продължаваме Промяната “ дефинираха дейностите на трите политически сили като дейности на „ хартиената коалиция “ и настояха за опазване на протокола от машинното гласоподаване. Промените в Изборния кодекс бяха гласувани на траяло близо 18 часа съвещание на комисията по правни въпроси. След измененията, предвиждащи увеличение на броя на заявките за откриване на изборна секция в чужбина и закриването на Обществения съвет към Централната изборна комисия (ЦИК) се намеси водачът на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов. Той даде обещание, че парламентарната група ще отдръпна противоречивите промени и даже изрази подготвеност групата на ГЕРБ-СДС да поддържа ветото на президента. В последна сметка 48-ото Народно събрание поддържа измененията, с които бе върната опцията да се гласоподава по желание - с хартиена или с машинна бюлетина.
Прието бе гласуването да е зад паравани, а не в " тъмни стаички ". Бюлетините от машинното гласоподаване ще се броят от секционните изборни комисии, дружно с хартиените бюлетините, а протоколът от машината няма да се ползва към този на комисията. По предложение на „ Продължаваме Промяната “ бе увеличено заплащането на членовете на секционните комисии, като то не може да е по-малко от една четвърт от минималната работна заплата. Броят на мандатите ще се дефинира на база последното броене на Национален статистически институт, а не на база ГРАО. Депутатите резервираха записа на регион " Чужбина ", само че по предложение на ГЕРБ-СДС взеха решение да се ползва от 1 януари 2025 година Остана условието за подадени 40 заявки, с цел да бъде основана секция зад граница, а не препоръчаните от ГЕРБ-СДС в началото 100 заявки. Централната изборна комисия (ЦИК), подпомагана от министъра на електронното ръководство, дава достъп до изходния код и документите на електронната система за машинно гласоподаване, както и всички други софтуерни принадлежности, използвани в изборния развой. Решено бе ЦИК да организира опит със предпазена хартия за бюлетини за машинно гласоподаване в период до три седмици след приемането на Изборния кодекс. Отменено беше пробното електронно гласоподаване.
Един от огромните кавги в 48-то Народно заседание – за контракта с „ Gemcorp “, докара и до основаването на краткотрайна комисия
Със 197 гласа " за ", без " срещу " и " въздържал се " депутатите сътвориха Временна комисия за определяне на всички обстоятелства и условия, свързани с подписването и прекратяването на меморандума за 1 милиарда $ с Gemcorp Holdings Limited и IP3 Corporation от държавното управление с министър председател Кирил Петков. Това стана по предложение на ГЕРБ-СДС. Комисията е от 14 народни представители на паритетен принцип - по двама от всяка парламентарна група и би трябвало да изготви отчет какви обстоятелства и условия е открила. Десислава Трифонова от ГЕРБ-СДС бе определена за неин ръководител.
Меморандумът с Gemcorp и IP3 Corporation е неангажиращ, разяснява някогашният министър на енергетиката Александър Николов след края на чуването на служебния енергиен министър Росен Христов във краткотрайната комисия.
На 25 ноември депутати от ГЕРБ-СДС внесоха сигнал до ДАНС и Министерство на вътрешните работи за меморандума с „ Gemcorp “. Те упорстват да се направи инспекции за осъществени престъпления и дали, в случай че има такива, те са непозволени действия по силата на Наказателния кодекс.
Реформите по Плана за възобновяване и устойчивост
47-ото Народно събрание одобри промени в Закона за правосъдната власт, с които бяха закрити профилираните съдилища. Това стана през април. На дневен ред са измененията в Закона за КПКОНПИ и пълномощията на основния прокурор.
Членството на България в Шенген - декларация на 48-ото НС
Парламентът одобри декларация по отношение на присъединението на България към Шенгенското пространство. Тя беше подкрепена от 106 народни представители, 18 бяха " срещу ". От " Продължаваме Промяната " (ПП) и " Демократична България " не участваха в гласуването, тъй като не бяха в залата поради несъгласия с признати от правната комисия промени в Изборния кодекс. В декларацията Народното събрание декларира цялостна поддръжка за напъните на българското държавно управление да реализира решение на Съвета на Европейски Съюз за участие на България в Шенген до края на 2022 година С решение от 8 декември Съветът на Европейски Съюз по правораздаване и вътрешни работи отхвърли предлагането България и Румъния да се причислят към Шенген.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ