България влезе в световните медии... с пробитите си служби
Правителствената пресслужба удостовери, че по време на полета е имало заглушаване на GPS сигнала и самолетът е кацнал благодарение на аварийни наземни навигационни системи. От Министерския съвет прецизираха, че пренасочване не се е наложило и сигурността не е била компрометирана. Европейската комисия също призна за интервенция. Говорителката на Европейска комисия Ариана Подеста съобщи, че българските управляващи публично подозират Русия в интервенция.
популяризира информация, че GPS навигацията на самолетa с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е била заличена над България, а управляващите подозират „ открита интервенция “ от Русия. Самолетът е кацнал безвредно, като са употребявани хартиени карти и наземни навигационни системи.
оповестява за GPS заблуждаване във въздуха, припомняйки сходни случаи, в това число в балтийските страни, и акцентира напъните на Европейски Съюз да ускори защитата.
показва, че самолетът е кръжял над Пловдив час без GPS и европейските институции разказват тези дейности като систематична акция на хибридна война и електронни офанзиви.
подчертава, че сходни GPS разстройства са крепко вкоренени в тактиките за електронна война и включват офанзиви в района в продължение на години.
Други медии като и също отразиха случая, споменавайки потреблението на хартиени карти при кацане, съмненията към Русия и възходящата опасност от GPS нарушавания.
също осведоми за GPS заглушаването и акцентира качването на самолета на аварийна навигация.
Значението за службите и имиджа на България
Този случай хвърля сериозна сянка върху българските служби. Извършвани над национална територия, GPS офанзиви против делегация на толкоз високо равнище разкриват дефицит на електронен мониторинг и превантивни потенциали. Това е изключително обезпокоително, защото става дума за аероплан с ръководителя на Европейска комисия.
Какво значи това за българските служби и имиджа на страната:
1. Пропуски в качествата за електронен мониторинг
Случаят демонстрира накърнимост пред хибридни офанзиви върху сериозна инфраструктура, като гражданската авиация. Липсата на превантивно разкриване на GPS разстройства хвърля сянка върху техническите благоприятни условия на службите.
2. България като уязвима точка
Към момента България се озовава на международен прожектор – не като мощен сътрудник, а като терен, където огромни електронни офанзиви се реализират без забележим отпор. Това подухва усещането за „ тактически обект “ в домейн над който няма цялостен надзор.
3. Имидж и политическо обръщение
Въпреки съответното ръководство на обстановката – кацане на аероплан с ръководител на Европейска комисия, реакцията идва след медийно разгласяване, а не от подготвеност на службите. Това слага под въпрос тяхната оперативна успеваемост и съгласуваност. В същото време, Европейски Съюз употребява спешността като мотив за увеличение на защита и поддръжката за Украйна.
Случаят не е следващото любопитно заглавие – той е предизвестие. Илюстрира, че дребните страни на периферията на Европейски Съюз, като България, се нуждаят от съществено подсилване на електронната резистентност. Това е късмет да се вложат запаси в предварителна защита, съгласуваност и създаване на доверие в служби, които могат да опазят имиджа и сигурността на страната.
Този случай не е просто механически случай, а признак на дълбоки проблеми в българската система за сигурност. Докато светът написа, че самолетът на ръководителя на Европейска комисия е бил „ омаян “ в небето над България, нашите служби наподобяват като статисти – реагиращи чак откакто непознатите медии вдигнат звук. Вместо да бъдат щит на страната, те наподобяват повече на бюрократичен уред, ангажиран да написа отчети, които никой не чете.
Истината е елементарна: когато в небето над България може безнаказано да се играе с GPS сигналите на водач от Брюксел, значи казусът е освен механически, а и систематичен. И в случай че службите ни не могат да пазят небето над Пловдив, по какъв начин да им имаме вяра, че пазят страната?
ФрогНюз
популяризира информация, че GPS навигацията на самолетa с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е била заличена над България, а управляващите подозират „ открита интервенция “ от Русия. Самолетът е кацнал безвредно, като са употребявани хартиени карти и наземни навигационни системи.
оповестява за GPS заблуждаване във въздуха, припомняйки сходни случаи, в това число в балтийските страни, и акцентира напъните на Европейски Съюз да ускори защитата.
показва, че самолетът е кръжял над Пловдив час без GPS и европейските институции разказват тези дейности като систематична акция на хибридна война и електронни офанзиви.
подчертава, че сходни GPS разстройства са крепко вкоренени в тактиките за електронна война и включват офанзиви в района в продължение на години.
Други медии като и също отразиха случая, споменавайки потреблението на хартиени карти при кацане, съмненията към Русия и възходящата опасност от GPS нарушавания.
също осведоми за GPS заглушаването и акцентира качването на самолета на аварийна навигация.
Значението за службите и имиджа на България
Този случай хвърля сериозна сянка върху българските служби. Извършвани над национална територия, GPS офанзиви против делегация на толкоз високо равнище разкриват дефицит на електронен мониторинг и превантивни потенциали. Това е изключително обезпокоително, защото става дума за аероплан с ръководителя на Европейска комисия.
Какво значи това за българските служби и имиджа на страната:
1. Пропуски в качествата за електронен мониторинг
Случаят демонстрира накърнимост пред хибридни офанзиви върху сериозна инфраструктура, като гражданската авиация. Липсата на превантивно разкриване на GPS разстройства хвърля сянка върху техническите благоприятни условия на службите.
2. България като уязвима точка
Към момента България се озовава на международен прожектор – не като мощен сътрудник, а като терен, където огромни електронни офанзиви се реализират без забележим отпор. Това подухва усещането за „ тактически обект “ в домейн над който няма цялостен надзор.
3. Имидж и политическо обръщение
Въпреки съответното ръководство на обстановката – кацане на аероплан с ръководител на Европейска комисия, реакцията идва след медийно разгласяване, а не от подготвеност на службите. Това слага под въпрос тяхната оперативна успеваемост и съгласуваност. В същото време, Европейски Съюз употребява спешността като мотив за увеличение на защита и поддръжката за Украйна.
Случаят не е следващото любопитно заглавие – той е предизвестие. Илюстрира, че дребните страни на периферията на Европейски Съюз, като България, се нуждаят от съществено подсилване на електронната резистентност. Това е късмет да се вложат запаси в предварителна защита, съгласуваност и създаване на доверие в служби, които могат да опазят имиджа и сигурността на страната.
Този случай не е просто механически случай, а признак на дълбоки проблеми в българската система за сигурност. Докато светът написа, че самолетът на ръководителя на Европейска комисия е бил „ омаян “ в небето над България, нашите служби наподобяват като статисти – реагиращи чак откакто непознатите медии вдигнат звук. Вместо да бъдат щит на страната, те наподобяват повече на бюрократичен уред, ангажиран да написа отчети, които никой не чете.
Истината е елементарна: когато в небето над България може безнаказано да се играе с GPS сигналите на водач от Брюксел, значи казусът е освен механически, а и систематичен. И в случай че службите ни не могат да пазят небето над Пловдив, по какъв начин да им имаме вяра, че пазят страната?
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ