Инфлация в годините след COVID е проблем за утрешния ден
Правителствата на Запад харчат и заемат в огромен мащаб, в опит да противодействат на резултатите от пандемията. С вложители, искащи да държат " безвредни " активи и централни банки, изкупуващи облигации посредством количествено облекчение (QE), няма дефицит на търсене на държавен дълг, пишат за " Делойт.юк " Иън Стюарт, Дебапратим Де, Алекс Коул и Ребека Портър. Дотук добре. Но в дълготраен проект могат ли тези политики да възпламенят инфлация?
Поне съгласно доказателства от близкото минало това е малко евентуално. Инфлацията понижа, а не се увеличи, защото централните банки поеха QE с цел да се опълчват на международната финансова рецесия.
Но както икономистите Чарлз Гудхарт и Маной Прадхан показаха, днешните QE са радикално разнообразни. През 2008 година нарастването на паричното предложение, генерирано от QE, значително се уравновесява от нарасналите запаси като условия към банките - основаните спомагателни пари остават в банковите салда, а не се пускат в стопанската система. Този път, когато банките са в по-силна позиция, управляващите облекчават разпоредбите, регулиращи банковите запаси, с цел да ги насърчат да отпускат заеми. Това значи, че през днешния ден QE е по-вероятно да усили предлагането на пари. Всъщност растежът на наличните пари в Съединени американски щати и Англия към този момент се форсира.
Все още финансовите пазари са необезпокоявани. Те смятат директната дефлация за действителен риск. Сривът в цената на петрола и свиването на търсенето докара до понижаване на инфлационните проценти. Повишаването на безработицата ще понижи натиска върху заплатите. Дълбоките рецесии и вероятността за внимателни и нежни възобновявания задържат запаси и поддържат слаби или падащи цени.
Ако възходящото парично предложение не подхрани инфлация, къде би се появила в действителната стопанска система? Част от нея може да прояви в цените на активите. Цените на акциите в международен мащаб са се повишили с 27% от 21 март. А част от увеличеното парично предложение може да се окаже арестувано от семейства и предприятия като застраховка против неустановеност като по-големи спестявания и парични салда. По-бързият напредък на паричното предложение не е наложително да се трансфорат в по-висока инфлация на потребителските цени.
През идващите няколко години рисковете наподобява клонят към по-ниски, а не по-високи цени. След това и в случай че растежът стартира да се връща, салдото може да стартира да се трансформира. По-голямата убеденост би могла да накара семействата и корпорациите да понижат паричните си салда. Ерозия на аварийния потенциал може да стартира да оказва напън върху инфлацията. В известната фраза, прекалено много пари ще тръгнат след прекомерно малко артикули. Възможно е също по този начин, както Гудхарт и Прадхан настояват, да завършва дефлационната роля на Китай, посредством на ниска цена експорт, в международната стопанска система.
Тези фактори загатват единствено за по-дългосрочни инфлационни опасности. Но има и друго, по-дълбоко терзание. В ерата след Коронавирус някои настояват, че държавните управления може да употребяват инфлацията като решение за високите равнища на обществения дълг. Вместо да заплащат данъкоплатците или потребителите на публични услуги, които носят тежестта на строгите икономии, спестяващите ще поемат цялата тежест, защото инфлацията отстранява цената на спестяванията и ерозира тежестта на обществения дълг.
През 80-те и 90-те години на предишния век, държавните управления направиха централните банки самостоятелни и им дадоха мандати за преодоляване на инфлацията. Сега дефлацията и държавният дълг са идните проблеми. Това накара някои да спекулират, че държавните управления могат да се опитат да си върнат контрола върху централните банки, с цел да покачат инфлацията и да поддържат евтини пари. По създание политическият императив би бил да се основава, а не да потиска инфлацията.
Двуцифрената инфлация, следена през 70-те години на предишния век, сигурно няма да бъде политически известна. И по-скоро се колебая, че спестяващите - а множеството от нас са икономисват под една или друга форма - биха замълчали в очакване на още малко по-висока инфлация. Строгите стопански политики не са лесни, само че също по този начин не провокират висока инфлация.
Много се изписа по въпроса по кое време QE се трансформира в парично финансиране или чисто отпечатване на пари - когато централните банки, основават пари непосредствено за финансиране на държавните разноски. Тази политика сътвори огромната инфлация, следена във Ваймарска Германия и Зимбабве.
Разграничаването сред QE и печатането на пари е комплицирано и не напълно ясно. Вярно е, че Банката на Англия има към една четвърт от целия държавен дълг на Обединеното кралство и е евентуално посредством актуалната си стратегия за QE да финансира към половината от всички спомагателни държавни разноски. Но Банката на Англия, сходно на ФЕД в Съединени американски щати и Европейската централна банка - ЕЦБ, също е оперативно самостоятелна и има съответна цел за инфлация. Всичко това предлага най-хубавият метод за активизиране на QE в поддръжка на растежа, като в същото време се защищава от риска от инфлация.
Засега нашият проблем е незадоволителната интензивност и падащите цени. В еврозоната и Англия инфлацията е надалеч под целевите параметри. Инфлацията, в случай че пристигна, е проблем за утрешния ден.
ЕЦБ предизвести за възобновяване на страха от раздробяване на еврозоната
Отговорът в битката с ковид може да възроди страховете от раздробяване на еврозоната
Поне съгласно доказателства от близкото минало това е малко евентуално. Инфлацията понижа, а не се увеличи, защото централните банки поеха QE с цел да се опълчват на международната финансова рецесия.
Но както икономистите Чарлз Гудхарт и Маной Прадхан показаха, днешните QE са радикално разнообразни. През 2008 година нарастването на паричното предложение, генерирано от QE, значително се уравновесява от нарасналите запаси като условия към банките - основаните спомагателни пари остават в банковите салда, а не се пускат в стопанската система. Този път, когато банките са в по-силна позиция, управляващите облекчават разпоредбите, регулиращи банковите запаси, с цел да ги насърчат да отпускат заеми. Това значи, че през днешния ден QE е по-вероятно да усили предлагането на пари. Всъщност растежът на наличните пари в Съединени американски щати и Англия към този момент се форсира.
Все още финансовите пазари са необезпокоявани. Те смятат директната дефлация за действителен риск. Сривът в цената на петрола и свиването на търсенето докара до понижаване на инфлационните проценти. Повишаването на безработицата ще понижи натиска върху заплатите. Дълбоките рецесии и вероятността за внимателни и нежни възобновявания задържат запаси и поддържат слаби или падащи цени.
Ако възходящото парично предложение не подхрани инфлация, къде би се появила в действителната стопанска система? Част от нея може да прояви в цените на активите. Цените на акциите в международен мащаб са се повишили с 27% от 21 март. А част от увеличеното парично предложение може да се окаже арестувано от семейства и предприятия като застраховка против неустановеност като по-големи спестявания и парични салда. По-бързият напредък на паричното предложение не е наложително да се трансфорат в по-висока инфлация на потребителските цени.
През идващите няколко години рисковете наподобява клонят към по-ниски, а не по-високи цени. След това и в случай че растежът стартира да се връща, салдото може да стартира да се трансформира. По-голямата убеденост би могла да накара семействата и корпорациите да понижат паричните си салда. Ерозия на аварийния потенциал може да стартира да оказва напън върху инфлацията. В известната фраза, прекалено много пари ще тръгнат след прекомерно малко артикули. Възможно е също по този начин, както Гудхарт и Прадхан настояват, да завършва дефлационната роля на Китай, посредством на ниска цена експорт, в международната стопанска система.
Тези фактори загатват единствено за по-дългосрочни инфлационни опасности. Но има и друго, по-дълбоко терзание. В ерата след Коронавирус някои настояват, че държавните управления може да употребяват инфлацията като решение за високите равнища на обществения дълг. Вместо да заплащат данъкоплатците или потребителите на публични услуги, които носят тежестта на строгите икономии, спестяващите ще поемат цялата тежест, защото инфлацията отстранява цената на спестяванията и ерозира тежестта на обществения дълг.
През 80-те и 90-те години на предишния век, държавните управления направиха централните банки самостоятелни и им дадоха мандати за преодоляване на инфлацията. Сега дефлацията и държавният дълг са идните проблеми. Това накара някои да спекулират, че държавните управления могат да се опитат да си върнат контрола върху централните банки, с цел да покачат инфлацията и да поддържат евтини пари. По създание политическият императив би бил да се основава, а не да потиска инфлацията.
Двуцифрената инфлация, следена през 70-те години на предишния век, сигурно няма да бъде политически известна. И по-скоро се колебая, че спестяващите - а множеството от нас са икономисват под една или друга форма - биха замълчали в очакване на още малко по-висока инфлация. Строгите стопански политики не са лесни, само че също по този начин не провокират висока инфлация.
Много се изписа по въпроса по кое време QE се трансформира в парично финансиране или чисто отпечатване на пари - когато централните банки, основават пари непосредствено за финансиране на държавните разноски. Тази политика сътвори огромната инфлация, следена във Ваймарска Германия и Зимбабве.
Разграничаването сред QE и печатането на пари е комплицирано и не напълно ясно. Вярно е, че Банката на Англия има към една четвърт от целия държавен дълг на Обединеното кралство и е евентуално посредством актуалната си стратегия за QE да финансира към половината от всички спомагателни държавни разноски. Но Банката на Англия, сходно на ФЕД в Съединени американски щати и Европейската централна банка - ЕЦБ, също е оперативно самостоятелна и има съответна цел за инфлация. Всичко това предлага най-хубавият метод за активизиране на QE в поддръжка на растежа, като в същото време се защищава от риска от инфлация.
Засега нашият проблем е незадоволителната интензивност и падащите цени. В еврозоната и Англия инфлацията е надалеч под целевите параметри. Инфлацията, в случай че пристигна, е проблем за утрешния ден.
ЕЦБ предизвести за възобновяване на страха от раздробяване на еврозоната
Отговорът в битката с ковид може да възроди страховете от раздробяване на еврозоната
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ