Правилното и точно измерване на артериалното налягане е важно както

Правилното и тъкмо премерване на артериалното налягане е значимо както за слагане на диагнозата артериална хипертония, по този начин и за следене на успеваемостта от назначеното лекуване. За обикновено кръвно налягане се счита от 115 до 120 горна граница и от 55 до 80 – долна граница. За високо кръвно налягане се счита, когато е над 140/90. 

Експертите поучават да имаме у дома уред за премерване на артериалното налягане и да го следим регулярно. От Министерството на здравеопазването поучават по какъв начин вярно да мерим кръвното си, в това число и с машинален уред, както и кои са грешките, които би трябвало да заобикаляме.

Правилно премерване на артериалното налягане

Всеки, които мери артериално налягане би трябвало да бъде деликатно подготвен и предизвестен за евентуални неточности. Това се споделя в обява по тематиката в уеб страницата на здравното министерство, готова от доцент доктор Нина Гочева – народен съветник по кардиология. Човекът, който мери кръвното налягане трябва да бъде в комфортно състояние и да може да:

напомпва и отпуска маншета последователно да вижда индикаторната стрелка добре да разграничава пулсиращите тоновете от външни шумове да запомни и записва налягането при появяването и изгубването на първия и финален звук

Необходими условия за премерване

Кръвното налягане се мери на равнището на мишницата в седнало състояние. Измерванията би трябвало да се създадат на една и съща ръка за сравнимост. В клинични условия измерванията се правят и в други позиции. При началната оценка на хипертонично болен артериалното налягане се мери на двете ръце, прецизират здравните управляващи. Изследваният би трябвало де бъде комфортно седнал, с мишница на равнището на сърцето. Когато е лежащ, ръката би трябвало да лежи до тялото, на равнището на средата на гръдния панер. Желателно е измерването да се прави след интервал на покой в спокойна конюнктура. Пациентът не би трябвало да е пил кафе или да е имал физическо натоварване преди измерването. Краката не би трябвало да бъдат кръстосани, а да се опират компактно на пода, без да висят, гърбът би трябвало да бъде подпрян, защото всяко мускулно напрежение по време на измерването предизвиква краткотрайно повишение на кръвното. Трябва да се положат старания за премахване на всевъзможни външни тласъци по време на измерването. Ако пациентът чака неприятно чувство или се опасява от резултата на проучването, това води до повишение на артериалното налягане и лъжливо завишаване на неговата стойност, предизвестява специалистът.

Начин на премерване

Изследваният би трябвало да седне, като ръката му да лежи на общоприета маса или друга опора, тъй че средата на мишницата му да бъде на равнището на сърцето.

Палпирайте артерията на мишницата в региона на лакътната ямка и поставете маншета по този начин, че секторът, където излизат гумените маркучи за манометъра и ръчната помпа да се разположи върху пулсиращата артерия, след което обвийте компактно маншета към мишницата. Избягвайте навиването на ръкава, тъй че той да образува стягане към мишницата. Хлабавото слагане на маншета води до отчитане на повишена стойност на кръвното налягане. Долният завършек на маншета би трябвало да отстои на 2 см от сгъвката на лакътната ямка.

Поставете манометъра по този начин, че скалата да бъде на равнището на очите.

Напомпайте маншета бързо до 70 mmHg и по-късно повишавайте налягането с по 10 mmHg, като по едно и също време палпирате пулса на китката на ръката. Отбележете равнището, на което пулсациите изчезват и след това при изпомпване се появяват още веднъж. Тази процедура обезпечава предварителна оценка на равнището на систолно налягане и е потребна за отбягване на незадоволителното напомпване на маншета и надлежно отчитане на занижена стойност на артериалното налягане. По този метод се заобикаля и свръхнапомпване на маншета при пациенти с доста ниско артериално налягане, прецизира още специалистът и поучава: Поставете накрайниците на стетоскопа в ушния канал, тъй че да прилепнат компактно. Правилното слагане може да се ревизира с леко почукване върху мембраната на слушалката.

Поставете главата на стетоскопа или така наречен слушалка върху артериалната пулсация в лакътната ямка под равнището на маншета и я придържайте добре притисната, тъй че да е в компактен контакт с кожата. Вмъкването на стетоскопа под маншета може да освободи едната ръка на измерващия, само че води до осъществяване на доста външни шумове.

Напомпайте балона бързо до равнище 20-30 mmHg над равнището, несъмнено авансово посредством палпация. Започнете да изпускате постепенно със скорост 2mmHg до момента в който се появят тоновете.

Докато налягането се намалява, отчетете равнището на появяването на тоновете, приглушаването им и изгубването им. Докато се чуват пулсиращите тонове, скоростта на изпускане на напомпания въздух не би трябвало да се трансформира.

След последния звук напомпаният в маншета въздух се изпуска постепенно в продължение на още 10 mmHg, с цел да се убедим, че не се чуват повече тонове, след което останалия въздух се изпуска бързо и пациентът се оставя неподвижен най-малко за 30 секунди.

Систолното и диастолното налягане би трябвало да бъдат записани незабавно.

След най-малко 30 секунди се прави ново премерване на артериалното налягане. 

Източник: Министерство на здравеопазването

*Аритмията не съставлява неточност при измерването, но може да даде неверни стойности, по тази причина при аритмия би трябвало да се създадат няколко измервания. 

При множеството хипертоници артериалното налягане, измерено в лекарския кабинет е по-високо от измереното през останалата част от деня. Ако измереното в лекарския кабинет налягане е нараснало, а останалите стойности са естествени, се смята, че пациентът има „ хипертония на бялата престилка ”. При такава реакция пациентът постоянно получава „ свръхлечение ”. Затова е значимо измерването на артериалното налягане в домашни условия и прецизното му записване, се споделя още в обявата.