Правилно се говори, че трябва да се пристъпи бързо към

Правилно се приказва, че би трябвало да се пристъпи бързо към избор на тези органи в правосъдната власт, чиито мандат е изминал. Но за мен поражда въпросът дали не би трябвало да се създадат малцина, само че доста значими промени в организацията на правосъдната власт в закона, преди да започва тази процедура. Въпросът е имаме ли потребност от непрекъснат Висш правосъден съвет. Защото, в случай че погледнем какво става през редица години, вместо това да обезпечи по-голямо самоуправление и самостоятелност на правосъдната власт, докара до отделяне на тези, които ръководят правосъдната власт от хората, които са получатели на ръководството. Дори в допълнение овластяване, тъй като Висш съдебен съвет е умислен на първо място като кадрови орган, а не просто като една система за ръководство на всевъзможни въпроси във връзка с правосъдната власт, сподели той по Българска национална телевизия.

 

Конституционният арбитър проф. Янаки Стоилов предлага Висшият правосъден съвет да престане да бъде непрекъснат орган. Този нов модел би разрешил на съвета да заседава от време на време по настоящи въпроси. Проф. Стоилов счита, че това ще предотврати самоовластяването с неприсъщи за органа функционалности. Той обърна особено внимание и на състава на парламентарната квота в съвета.

 

Защото има доста настоящи въпроси. Това не значи да намалее тяхната роля в кадровата активност, само че няма потребност да се самоовластяват с неща, които са неприсъщи. Мандатите са избрани по Конституция. Другият въпрос е дали в парламентарната квота би трябвало да бъдат избирани настоящи съдии, прокурори и следователи. Това, сякаш, трябваше да подсигурява, че правосъдната власт няма да бъде податлива на странични въздействия. В настоящия състав има не повече от един, двама души, които не са магистрати, само че виждаме, че резултатът не е подобен. Вместо да се ускори публичният надзор, това докара до изолираност на тази система от другите държавни действия. Третият въпрос визира самото образуване на Висш съдебен съвет, би трябвало да се основат гаранции в процедурата, по която съдиите, прокурорите и следователите ще избират своите представители. Първо, те да имат свободата на вота и второ – да бъде обезпечена достоверността на този избор.

 

Висшите органи на правосъдната власт сега действат в нарушаване на глава шеста от Конституцията. Проф. Стоилов дефинира сегашната обстановка като отчасти прекратяване на главния закон на страната. Той акцентира голямата значимост на бъдещия избор за ръководител на Върховния административен съд (ВАС). Този съд упражнява основен надзор върху актовете на изпълнителната власт.

 

И тук нормално вниманието разбираемо се концентрира върху избора на нов основен прокурор, само че не по-малко значимо е какъв ще бъде изборът за ръководител на Върховен административен съд, защото този съд управлява актовете на изпълнителната власт. А сега ние сме в една най-меко казано не конституционна обстановка, казано по този начин по-откровенно, редица от висшите органи за ръководство на правосъдната власт са в нарушаване на глава 6-та на Конституцията, т.е. тя е отчасти суспендирана и това би трябвало в действителност да бъде един път вечно прекратено, изясни той.

 

Министерството на правораздаването приготви план за въвеждане на самостоятелни експертни комисии за оценка на претендентите за Висш съдебен съвет. Служебният министър Андрей Янкулов предлага тези комисии да ревизират детайлно и имуществените заявления. Проектът планува правене на обществени профили на всички претенденти за правосъдния съвет. В процеса ще вземат участие специалисти от Българска народна банка и Висшия адвокатски съвет.