Правилата за избор на председател на НС противоречат на Конституцията.

Правилата за избор на ръководител на Народно събрание опонират на Конституцията. Народните представители могат да гласоподават за всички претенденти за ръководител на Народното събрание и гласът им е автентичен.

В последните парламенти, които назоваваме къси парламенти, се утвърди процедура, на която ние непрестанно обръщаме внимание и споделяме, че тя не подхожда на Конституцията.

Това не пречи на народните представители да не престават с въпросната процедура като утвърждават едни и същи правила за избор на ръководител на Народно събрание, т.е. първият акт, с който стартира Народното събрание след полагане на клетва от депутатите.

Правилата за избор на ръководител на Народното събрание са сбъркани логичен и опонират на текста на Конституцията. Всъщност, това наблюдавахме и в първия ден на Народното събрание. Излъчиха се 5 кандидатури, издигнати от разнообразни парламентарни групи, като те са различни.

Председателят на Народно събрание е едноличен орган, може да бъде определен единствено един от тези претенденти.

Независимо от това при първото гласоподаване цели парламентарни групи гласоподават за всички от претендентите, което е неприемливо, защото не могат да бъдат определени петте, а всеки депутат всред петте кандидатури би трябвало да избере единствено тази, която харесва и да гласоподава „ За ” тази кандидатура.

За всички останали четири би трябвало да гласоподава с „ Против “ или „ Въздържал се ”.

Всъщност, от репортерите, които стояха повече от четири часа на крайник в Народното събрание, ние разбрахме, че при първото гласоподаване всеки можел да поддържа повече от един претендент.

Това опонира на обикновената логичност и на логиката за взимане на решения в груповите органи.

Същото би означавало да разгадаем на гласоподавателите в изборните региони да гласоподават за повече от една партийна листа и това да не прави бюлетината невалидна.

Т.е. в случай че си гласоподавателят си хареса три политически партии и претендентите в листите на тези партии в изборните региони, той да гласоподава за трите листи по едно и също време. Само че, в случай че той гласоподава за повече от една листа – неговият глас се счита за нереален.

Излиза, че народните представители могат да гласоподават за всички претенденти за ръководител на Народното събрание и гласът им е автентичен.

Забележете, че в тази ситуация имаме равна тежест на гласовете, един депутат може да си е избрал претендент и да е дал своя вот за него, а останалите да не поддържа. А различен може да гласоподава за трима, трети може да гласоподава за петимата, както е станало с цели парламентарни групи. Това безсрамие се повтаря и никой не е в положение, без значение, че в Народното събрание има адвокати, да им каже, че това е надълбоко неправилно.

Недоразумения има и при второто гласоподаване – балотажът.

Там разпоредбите в началото предвиждаха за определен да се счита този, който е определен с повече гласове от двамата, получили най—висок резултат на първия тур. По тази дефиниция може да бъде определен ръководител с 25 гласа „ За “, а другият да е събрал 20 или 24 гласа.

Това опонира на член 81, ал.2 от Конституцията, че решенията на Народното събрание се вземат с несъмнено болшинство от присъстващите, в случай че е налице кворум от 121 народни представители, с изключение на когато в Конституцията не е планувано някакво друго по-голямо болшинство – безусловно или квалифицирано.

И трябваше да се намеси един порядъчен правист от партия „ Възраждане ” – Цвета Рангелова да им каже:

„ Това, което вършите е безсрамие ” и в придвижване бяха поправени тези правила, тъй че този път номерът не мина.

Не знам с какво твърдоглавие тези хора желаят да управляват страната и да гласоподават законодателство, откакто се пробват да финтират разпоредбите, които са планувани в Конституцията и то при избора на ръководител на Народното събрание. Представям си какви врътки ще бъдат при други процедури.

Президентът може да стартира съвещания с партиите, когато бъдат регистрирани парламентарните групи.

Парламентарните групи се образуват по правила, планувани в Правилника за организацията и активността на Народното събрание. Затова на първото съвещание на Народното събрание, въпреки всичко след избиране на ръководител, би трябвало официално да бъде продължено действието на правилника на 50-тото Народно събрание, до момента в който бъде направен нов устав.

Той дефинира изискванията, при които се записват парламентарните групи.

Следователно те могат да се записват сега, в който има процедура за тяхното вписване. Ако няма такава процедура, защото не е продължен правилникът, те не могат да се записват.

Едва когато това стане, ще бъде ясно коя е първата по бройка, втората, третата и така нататък

Т.е. едвам когато бъдат регистрирани парламентарните групи, президентът може да стартира съвещания. Той ги организира с управленията на парламентарните групи в съответното Народно събрание. Едва тогава връчва изследователски мандат на разположение, посочено от най-голямата по бройка парламентарна група.

Но даже и да извърши това нещо, т.е. завърши процедурата при президента за връчване и връщане на сполучлив изследователски мандат, то в случай че няма управления на Народно събрание, по какъв начин да се провежда съвещание, на което да се гласоподава за избор на министър-председател и на държавно управление, на членове на кабинета – няма по какъв начин да стане.

Трябва да има съвещания, те да приключат с триумф, да има изследователски мандат на най-голямата по бройка и президентът да предложи на парламент, който е кадърен да реализира своите пълномощия, само че за тази цел би трябвало да се излъчи управление в лицето на ръководител и заместник-председатели.

Да е приел устав за организация и активността или най-малко да е продължено действието на остарелия, там където е разказана процедурата, по която се гласоподава препоръчаният Министерски съвет.

Автор: проф. Пламен Киров, Труд

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews