Беларус, газ - какво всъщност иска Путин?
Правейки всичко, с цел да отблъсне Запада, Владимир Путин играе рискова игра. Европейците са длъжни да знаят по какъв начин да останат твърди, написа в публикация за френското списание Le Point някогашният френски дипломат в Съединени американски щати и Организация на обединените нации Жерар Аро.
За следващ път Русия напомня благи мемоари на европейците. Първо, като не усилва износа си на газ за Европа, когато цената на свободния пазар се е учетворила за няколко седмици заради търсенето, провокирано от икономическото възобновяване. Точно противоположното, тя употребява опцията да упражни изнудване, като изисква авансово да бъде обезпечено отварянето на газопровода " Северен поток II ", който я свързва с Германия под Балтийско море, без да минава през Полша или балтийските страни; водопровод, от който тя няма потребност, с цел да усилва износа си през днешния ден. Второ, като поддържа белоруския президент, в миг, когато той употребява нещастни мигранти, с цел да окаже напън върху Европейския съюз. Когато Полша укрепи граничната си защита с армейски елементи, Русия трансферира нуклеарни бомбардировачи над територията на съседа си.
И най-после, струпвайки войски по границите на Украйна, което може да провокира още по-силни опасения от атака, в сравнение с през юли, когато Путин разгласява дълга публикация, в която отхвърли съществуването на украинска нация и чийто извод беше " Ние сме един народ ". Четейки текста, разбираме какво е заложено на карта: отхвърли на Русия да признае независимостта на Украйна или най-малко желанието й да я задържи в своята сфера на въздействие. През октомври някогашният президент Медведев счете, че не е належащо да договаря с Киев.
Неуспешно доближаване сред Макрон и Путин
Западът обаче потвърди, че е подготвен да прави взаимни отстъпки в връзките си с Русия. Франция и Германия се пробват от 2014 година да посредничат сред двамата съперници в границите на Минския развой, което не пречи на Москва да въоръжава сепаратистите. Веднага откакто встъпи в служба, Еманюел Макрон, с поддръжката на канцлера Меркел, се опита да откри непосредствен контакт с Москва, което не докара до нищо, до момента в който Франция и Германия явно бяха подготвени да отидат надалеч по пътя на отстъпките по отношение на статута на Украйна.
От своя страна президентът Байдън се срещна с съветския си сътрудник в Женева през юни, с цел да дефинира modus vivendi, по-специално в региона на киберсигурността в подтекста на възобновените хакерски атаки от Русия против публични цели на Съединени американски щати. Докато са вторачени в Азия, Съединени американски щати не желаят да се занимават с спорове в Европа.
Нищо не работи. Русия поддържа цялостен напън върху съседите си. Полетите над Балтика или подводните действия в Северния Атлантик в никакъв случай не са били толкоз нападателни от края на Съюз на съветските социалистически републики. Официалната й преса отразява всички антизападни теории на конспирацията,а в Европа нейните издания, без значение дали RT или Sputnik News, поддържат крайната десница. Вътре в страната репресиите се втвърдяват. Днес в Русия има повече политически пандизчии, в сравнение с през последните години на Съюз на съветските социалистически републики.
Бензиностанция с нуклеарно оръжие
Но какво желае Путин? Защо той не употребява опциите, с които разполага, с цел да прибере в джоба си изгодите от своите начинания? Защо принуждава събеседниците си да влизат в нежелани борби? Поставянето под подозрение, да вземем за пример, на надеждността на енергиен снабдител, какъвто Русия се гордее, че е, може единствено да подчертае рисковете, на които Европа се излага заради зависимостта си в тази област и да подхрани лагера на тези, които желаят да я отстранен. Атаката против Украйна сътвори мощни русофобски настроения в тази страна, където те не съществуваха; възобновяването на офанзивата би означавало принуждаване на европейците да реагират посредством усилване на глобите си. Съединените щати, които направиха всичко, с цел да се опазят от спора, дотам, че разрешиха на французите и германците да се оправят с него, се почувстваха принудени да потвърдят още веднъж поддръжката си за Киев.
Две неща, които не се изключват взаимно, могат да обяснят политиката на Путин. Едното води началото си от желанието на Русия да се утвърди като велика мощ в миг, когато китайско-американското опълчване я изхвърля на втори проект в интернационалните връзки. Тъй като отхвърля да бъде просто " бензиностанция, заредена с нуклеарно оръжие ", както я разказва американският сенатор Ромни, тя употребява единствените средства, които й остават, а точно силата си на досадник, с цел да се утвърди като постоянно нужен събеседник на Съединените щати.
Другото, по-обезпокоително пояснение - отводът да се одобри териториалния ред, произлизащ от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, и желанието да се сложи под въпрос, което би обяснило натиска, упражняван по всевъзможен начин върху тази страна, която съгласно Путин, не е Украйна.Ако в действителност съветският президент желае да се върне към това, което той назовава " най-голямата геополитическа злополука в историята ", тогава няма вероятен компромис и европейците са обречени да се опълчват на това начинание по всевъзможен начин.Русия постоянно е разбирала единствено от силови връзки и е гледала на интернационалните връзки като на игра с нулев резултат.
Време е да си напомним това.
За следващ път Русия напомня благи мемоари на европейците. Първо, като не усилва износа си на газ за Европа, когато цената на свободния пазар се е учетворила за няколко седмици заради търсенето, провокирано от икономическото възобновяване. Точно противоположното, тя употребява опцията да упражни изнудване, като изисква авансово да бъде обезпечено отварянето на газопровода " Северен поток II ", който я свързва с Германия под Балтийско море, без да минава през Полша или балтийските страни; водопровод, от който тя няма потребност, с цел да усилва износа си през днешния ден. Второ, като поддържа белоруския президент, в миг, когато той употребява нещастни мигранти, с цел да окаже напън върху Европейския съюз. Когато Полша укрепи граничната си защита с армейски елементи, Русия трансферира нуклеарни бомбардировачи над територията на съседа си.
И най-после, струпвайки войски по границите на Украйна, което може да провокира още по-силни опасения от атака, в сравнение с през юли, когато Путин разгласява дълга публикация, в която отхвърли съществуването на украинска нация и чийто извод беше " Ние сме един народ ". Четейки текста, разбираме какво е заложено на карта: отхвърли на Русия да признае независимостта на Украйна или най-малко желанието й да я задържи в своята сфера на въздействие. През октомври някогашният президент Медведев счете, че не е належащо да договаря с Киев.
Неуспешно доближаване сред Макрон и Путин
Западът обаче потвърди, че е подготвен да прави взаимни отстъпки в връзките си с Русия. Франция и Германия се пробват от 2014 година да посредничат сред двамата съперници в границите на Минския развой, което не пречи на Москва да въоръжава сепаратистите. Веднага откакто встъпи в служба, Еманюел Макрон, с поддръжката на канцлера Меркел, се опита да откри непосредствен контакт с Москва, което не докара до нищо, до момента в който Франция и Германия явно бяха подготвени да отидат надалеч по пътя на отстъпките по отношение на статута на Украйна.
От своя страна президентът Байдън се срещна с съветския си сътрудник в Женева през юни, с цел да дефинира modus vivendi, по-специално в региона на киберсигурността в подтекста на възобновените хакерски атаки от Русия против публични цели на Съединени американски щати. Докато са вторачени в Азия, Съединени американски щати не желаят да се занимават с спорове в Европа.
Нищо не работи. Русия поддържа цялостен напън върху съседите си. Полетите над Балтика или подводните действия в Северния Атлантик в никакъв случай не са били толкоз нападателни от края на Съюз на съветските социалистически републики. Официалната й преса отразява всички антизападни теории на конспирацията,а в Европа нейните издания, без значение дали RT или Sputnik News, поддържат крайната десница. Вътре в страната репресиите се втвърдяват. Днес в Русия има повече политически пандизчии, в сравнение с през последните години на Съюз на съветските социалистически републики.
Бензиностанция с нуклеарно оръжие
Но какво желае Путин? Защо той не употребява опциите, с които разполага, с цел да прибере в джоба си изгодите от своите начинания? Защо принуждава събеседниците си да влизат в нежелани борби? Поставянето под подозрение, да вземем за пример, на надеждността на енергиен снабдител, какъвто Русия се гордее, че е, може единствено да подчертае рисковете, на които Европа се излага заради зависимостта си в тази област и да подхрани лагера на тези, които желаят да я отстранен. Атаката против Украйна сътвори мощни русофобски настроения в тази страна, където те не съществуваха; възобновяването на офанзивата би означавало принуждаване на европейците да реагират посредством усилване на глобите си. Съединените щати, които направиха всичко, с цел да се опазят от спора, дотам, че разрешиха на французите и германците да се оправят с него, се почувстваха принудени да потвърдят още веднъж поддръжката си за Киев.
Две неща, които не се изключват взаимно, могат да обяснят политиката на Путин. Едното води началото си от желанието на Русия да се утвърди като велика мощ в миг, когато китайско-американското опълчване я изхвърля на втори проект в интернационалните връзки. Тъй като отхвърля да бъде просто " бензиностанция, заредена с нуклеарно оръжие ", както я разказва американският сенатор Ромни, тя употребява единствените средства, които й остават, а точно силата си на досадник, с цел да се утвърди като постоянно нужен събеседник на Съединените щати.
Другото, по-обезпокоително пояснение - отводът да се одобри териториалния ред, произлизащ от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, и желанието да се сложи под въпрос, което би обяснило натиска, упражняван по всевъзможен начин върху тази страна, която съгласно Путин, не е Украйна.Ако в действителност съветският президент желае да се върне към това, което той назовава " най-голямата геополитическа злополука в историята ", тогава няма вероятен компромис и европейците са обречени да се опълчват на това начинание по всевъзможен начин.Русия постоянно е разбирала единствено от силови връзки и е гледала на интернационалните връзки като на игра с нулев резултат.
Време е да си напомним това.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ