Окончателно: 10 бона парична гаранция по „Дебора“
Правен парадокс – Георги Георгиев излежа присъда без да бъде наказан!
Пловдивският областен съд удостовери определение на Районен съд – Пловдив от 15.07.2025 година, с което мярката за неотклонение на подсъдимия Георги Георгиев, обвиняем по делото „ Дебора “, е променена от „ задържане под стража “ в „ парична гаранция “, като промени размера от 25 000 лв. на 10 000 лв..
Въззивният съд одобри, че към сегашния миг миналият интервал на задържане на подсъдимия наближава 2 години и 2 месеца.
Този интервал от време оказва въздействие върху заплахата подсъдимият да извърши закононарушения, като значително я понижава.
Съдът одобри, че това е по този начин, защото заплахата изначално е била обоснована с обстоятелството на закононарушенията, за които подсъдимият е бил притеглен към наказателна отговорност, с тежестта им и с техния механизъм на реализиране.
Съдът регистрира, че мярката за неотклонение има същностни разлики с наказването, което се постанова за осъществено закононарушение и една от най-съществените е тази, че мярката за неотклонение работи дружно с действието на правилото за невиновност до доказване на противното в сходство със закона.
Съдът уточни в претекстовете си, че съществуването на обосновано съмнение за съпричастност към закононарушенията, в които подсъдимият е упрекнат, към този момент не е задоволително, с цел да оправдае продължаващото задържане.
В тази връзка е и правосъдната процедура на Европейския съд за правата на индивида, която указва, че в тези случаи задържането следва да бъде учредено на спомагателни и задоволително учредения.
Определението е дефинитивно.
Пловдивският областен съд удостовери определение на Районен съд – Пловдив от 15.07.2025 година, с което мярката за неотклонение на подсъдимия Георги Георгиев, обвиняем по делото „ Дебора “, е променена от „ задържане под стража “ в „ парична гаранция “, като промени размера от 25 000 лв. на 10 000 лв..
Въззивният съд одобри, че към сегашния миг миналият интервал на задържане на подсъдимия наближава 2 години и 2 месеца.
Този интервал от време оказва въздействие върху заплахата подсъдимият да извърши закононарушения, като значително я понижава.
Съдът одобри, че това е по този начин, защото заплахата изначално е била обоснована с обстоятелството на закононарушенията, за които подсъдимият е бил притеглен към наказателна отговорност, с тежестта им и с техния механизъм на реализиране.
Съдът регистрира, че мярката за неотклонение има същностни разлики с наказването, което се постанова за осъществено закононарушение и една от най-съществените е тази, че мярката за неотклонение работи дружно с действието на правилото за невиновност до доказване на противното в сходство със закона.
Съдът уточни в претекстовете си, че съществуването на обосновано съмнение за съпричастност към закононарушенията, в които подсъдимият е упрекнат, към този момент не е задоволително, с цел да оправдае продължаващото задържане.
В тази връзка е и правосъдната процедура на Европейския съд за правата на индивида, която указва, че в тези случаи задържането следва да бъде учредено на спомагателни и задоволително учредения.
Определението е дефинитивно.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ




