Преосмисляне на щедрите обезщетения: 10 заплати при пенсиониране блокират реформите
Практиката за погашение на до 10, а от време на време и до 20 заплати при пенсиониране на държавни чиновници е сериозна спънка пред промяната в обществения бранш. Тази благотворителност е неповторима за България в Европейски Съюз. Тя основава обилни финансови усложнения и блокира съкращаването на държавната администрация.
Обсъждането на оттегления бюджет ясно сподели казуса. Разходите за личен състав в обществената сфера са високи, а структурата на заплащането и бонусите – неефективна. Най-голямата спънка пред свиването на държавната претовареност е точно огромният бонус при пенсиониране. Това възпира институции като Министерство на вътрешните работи да освобождават чиновници. Опитите за редуциране на щат, даже единствено на работещи, получаващи заплата и пенсия, са извънредно скъпи.
Съгласно член 106 от Закона за държавния чиновник, при преустановяване на служебното правно отношение, държавните чиновници получават обезщетение до 10 месечни заплати. В Министерство на вътрешните работи, съгласно член 234 от Закона за Министерство на вътрешните работи, бонусът може да доближи до 20 заплати. Ако страната реши да редуцира 10 хиляди души, цената на промяната би била най-малко 140 милиона евро. При нужда от понижение с над 100 хиляди души, разходът надвишава 1.5 милиарда евро. Тази оценка е консервативна, защото не включва специфичните правила и по-високите заплати на чиновници в края на кариерата си.
В половината европейски страни такава процедура въобще липсва. Там, където я има, размерът на компенсацията е в пъти по-малък. България поддържа една от най-щедрите системи за обезщетяване на пенсионирани чиновници в обществения бранш. Това би било целесъобразно при постоянни обществени финанси и разширяваща се данъчна база. Експерти упорстват за смяна.
За страдание, фискът не е в положително положение. Частният бранш не заплаща по-зле, с цел да е нужна такава конкуренция. За сполучлива промяна на държавната претовареност, режимът на компенсации би трябвало да се промени. Дори да не бъдат отстранени, размерът им би трябвало фрапантно да се понижи до най-много 2-3 заплати. Най-доброто решение е тази процедура напълно да се приключи, поради раздутите разноски за личен състав.
Ръководството на Министерство на вътрешните работи признава, че високите компенсации основават „ циничен кръг “ и блокират промените. Към ноември 2025 година в Министерство на вътрешните работи работят 6658 пенсионери. Това усилва разноските за бонуси и затруднява съкращенията. Депутати от ППДБ към този момент внесоха предложение за ограничение на бонусите до 20% от годишната заплата. Допълнителни хонорари над този предел ще се дават единствено със единодушие на Съвета за административна промяна.
В частния бранш компенсациите при пенсиониране са по-ниски – 2 или 6 брутни заплати, според от стажа. Това акцентира разликата в метода. За да се преодолее казусът с към този момент наетите чиновници, може да се сътвори профилиран фонд. Той би финансирал намаляването на обществената претовареност. Въпреки че това натоварва бюджета в този момент, то изтегля по-рано заплащания, които по този начин или другояче ще би трябвало да бъдат направени. Така се заобикаля заплащането на заплати на пенсионирани чиновници години наред. Привилегиите на служителите са обект на диспути от дълго време.
Има образуван консенсус, че свиването на държавната администрация е извънредно належащо. Премахването или най-малко намаляването на компенсациите при освобождение е основно изискване за сполучливо понижаване на работещите в обществената сфера. Това ще разреши нормализиране на обществените финанси, изключително във връзка с разноските за личен състав.
