Пражката пролет
Пражката пролет е време, в което в Чехословакия имало доста митинги и политическа либерализация. Тези по този начин наречена Пражка пролет е с начална дата 5-ти януари 1968-ма година и трае до 20-ти август същата година, когато Чехословакия е окупирана от Съюз на съветските социалистически републики, Народна република България, Полска народна република И Унгарска народна република.
Причина за това нахлуване е избирането на реформист, на име Александър Дубник, за секретар на тогавашната комунистическа партия на Чехословакия. Това избиране не било утвърдено от Русия и по тази причина нахлува в страната и приключва събитията.
- Народна република България също е взела присъединяване в прекратяването на Пражката пролет, като е пратила в Чехословакия два от своите монострелкови полка и един батальон от танкове. България също има учстие, тъй като е първата страна, която упорства за военна интервенция в Чехословакия и последната страна, която публично се извинява за своето присъединяване в прекратяването на Пражката пролет. Това опрощение става с решение на тогавашния български парламент през 1990 година Друго опрощение на България към Прага е когато през 1997 година, тогавашният президент Петър Стоянов посещава Прага.
Какво води до Пражката пролет
След приключването на Втората Световна война Чехословакия е под съветско въздействие, в по този начин нареченият Източен блок. Преди войната да стартира, Прага била една от най-развитите индустриално страни в Европа. Социализмът обаче довел след себе си доста дълбока икономическа рецесия. За разлика от други страни в Централна и Източна Европа Комунистическата партия идва на власт в Чехословакия като национално придвижване. През 1948-ма година в Чехословакия е наложена система на ръководство от една партия- комунистическата, а тя била под властта на Русия.
Окупация на Чехословакия
В нощта на 20-ти против 21-ви август 1968-ма година войски от Източния блок, които включват в себе си войски на 5 страни от Организацията на Варшавския контракт, стартират нахлуване в Чехословакия. Това нахлуване и окупация се назовават " Дунав ". Официални руски управляващи оповестяват, че техните войски били извикани от комунистическата партия на Чехословакия, които са търсили в тяхно лице братска помощ против контрареволюцията.
При нахлуването в Чехословакия сред 5 и 7 000 съветски танкове и сред 300 и 600 000 бойци окупират Чехословакия. България също взима присъединяване в това окупиране, като изпраща бригада от 33 танка Т-34. Тази окупация лишава живота на над 100 души. Александър Дубчек споделя на своя народ да не дава отпор, т.е. да не се отхвърля. След като протестът бил сподавен, той бива хванат и е изпратен в Москва, в компанията на още няколко негови съидейници, а там го принуждават да подпише портокол, който признава нашествието в Чехословакия.
Какви са последствията от тази окупация
Страните от Западния свят осъждат това навлизане само че единствено на думи. Реалната заплаха от нуклеарна война, до момента в който е траела Студената война, слага Западните страни в такова състояние, че и да желаят, не биха могли да отдръпват съветските войски. Тогавашният водач на комунистите в Румъния Николае Чаушеску е бил безжалостен съперник на въздействието на Съветския съюз, изцяло поддържа Дубчек, дори държи обществена тирада в Букурещ в самия ден, който е била осъществено нахлуването, като обществено осъжда политиката на Русия.
Окупацията на Чехословакия е причина сред 70 000 и 300 000 души да емигрират на Запад, а множеството от тези хора били експерти с доста опит и подготовка. А за Западните страни те са добре пристигнали.
