Праисторически сърп, открит при разкопки на Яса тепе е поредното

Праисторически сърп, открит при разкопки на Яса тепе е следващото доказателство, че животът на хилядолетния Пловдив е обвързван с река Марица, с хълмовете, само че и с плодородната Тракийска равнина. 

Днес този инструмент попълня богатата сбирка на Археологическия музей , само че в миналото е бил незаместим асистент в живота на хората, които са трансформирали плодородната равнина към Пловдив в собствен дом. Изработен е от еленов рог, в който са вградени деликатно завършени кремъчни пластини – точно те образуват режещото острие. Подобни сърпове са употребявани при беритба – основен миг в годишния цикъл на земеделските общности, изясняват специалисти от музея в града на тепетата. Ето за какво инструментът потвърждава по какъв начин от антични времена животът в Пловдивския район е неразривно обвързван с реката, хълмовете и плодородната равнина. Тук хората отглеждали житни култури, бобови и влакнодайни растения, само че наред с това продължавали да ловуват и да събират диви плодове. Земята им давала храна, само че тя изисквала непрекъснат труд, познание и подобаващите принадлежности. Археолозите настояват, че въпреки и елементарен на пръв взор, този инструмент споделя доста за всекидневието на хората преди повече от 7000 години . Той е удостоверение за насъбрани познания за материалите, за природата и за потребностите на общността. Кремъкът е извънредно корав камък, който при ловко култивиране се разцепва на остри ръбове, само че оформянето му изисква прецизни удари, самообладание и дълготраен опит – умеене, което в праисторията е било високо ценено и мъчно овладявано.



Припомняме, че селищната могила Яса тепе 2 (археолозите я отбелязват, като Плоска могила №2) се намира югоизточно  от Аграрния университет и западно от основната естрада на стадиона „ Локомотив ”. Висока цели 4 метра, тя е с диаметър при основата към 100 м. и повърхнина към 10 декара. 

Възникнала е както при множеството селища, до вода,  в непосредственост до Белащинската река. Открива я художника Трифон Пулевски през 1940 година Археологическите й изследвания стартират през 1945-46 г.от праисторика Петър Детев, не престават годишно от 1950 до 1959 година, обновени са още веднъж през 1970 -71 година и не престават последно през 1980 година Това е най-малкото, само че в това време най-усърдно проучено и оповестено праисторическо населено място – могилна територията на сегашен Пловдив. В него са открити археологически материали от късния неолит (4500 година пр.н.е.)  до ранно- бронзовата ера (3500-1900 г.пр.н.е.), римското господство (II-III в.) и средновековието (VIII-IX в. и X-XII в.). 

Могилата демонстрира по какъв начин, видяно исторически, животът тук е продължавал без значение от това, че селищните напластявания (слоеве, пластове, културни хоризонти) не следват постоянно едно над друго. Особено удобните естествените условия на цялото пловдивско поле са съществена причина за непрекъснатия поселищен живот в познатите ни огромни селищни могили и открити или укрепени селища наоколо до тях, настояват специалистите от музея. Независимо от преместванията,  наложили се при наводнения, пожари и други аргументи, това е естествения развой за всички места, където екологичната конюнктура е поддържала живота на жителите.