Милиони за нищо
Прахосването на публични средства е реалност и в Германия. В своята „ Черна книга “ Съюзът на данъкоплатците годишно разкрива данни за невероятни и безсмислени разхищения на публични средства. В своята настояща „ Черна книга “ той изрежда куп образци на безхаберие и разточителство – от пътното строителство до дигитализацията.
Мостове, от които не се нуждае никой
Сред класическите образци – пешеходен мост в региона Зауерланд, построен тъкмо до един към този момент действителен мост, или пък маркировка на велоалея в Долна Саксония, коствала 261 000 евро. В региона, където била сложена маркировката, останали удовлетворени, само че Министерството на превоза взело решение планът да бъде преустановен и това наложило маркировката да бъде отстранена против 763 000 евро.
В провинция Северен Рейн-Вестфалия пък още през 1980 година бил издигнат мост на стойност 950 000 тогавашни немски марки. Мостът бил построен, защото се възнамерявало построяването на околовръстно шосе, което обаче и до през днешния ден не съществува – единствено мостът стои посред нищото - изцяло ненужен, акцентират от Съюза на данъкоплатците.
В Бремен пък за 30 000 евро изрисували по земята облика на известните от приказката Бременски градски музиканти с концепцията да служат като пътепоказателни знаци. Боята обаче не се оказала задоволително качествена и облиците изчезнали – като и изразходваните за тях средства.
Съюзът на данъкоплатците се вглежда изключително деликатно в този тип финансиране и по този начин разкрива следния случай: на остров Фемарн в Северно море модернизирали крайбрежната улица за 12,8 милиона евро, от които цялостен милион отишъл за ремонта и употребата на кула с асансьор за панорамни наблюдения на покрайнината, която в действителност въобще не била част от плана. За локалните управляващи обаче кулата била добре пристигнала – с помощта на нея 70 % от нужните за модернизацията средства били обезпечени от бюджета на провинцията.
Как се санират оперни здания
По същите аргументи – закъснение на строителството, което води до оскъпяване, в „ Черната книга “ е попаднала и операта в Кьолн – нейното саниране трае вместо три години, към този момент цели 12. Първоначално плануваните разноски са били 230 милиона евро, а в това време се доближават към един милиард.
Сходен случай има и в Бон – концертната зала „ Бетовен “ в началото е трябвало да бъде санирана за 43 милиона евро, до момента в който в този момент размерът на средствата се пресмята към този момент на 160 милиона, като и това няма да е окончателната сума.
Мостове, от които не се нуждае никой
Сред класическите образци – пешеходен мост в региона Зауерланд, построен тъкмо до един към този момент действителен мост, или пък маркировка на велоалея в Долна Саксония, коствала 261 000 евро. В региона, където била сложена маркировката, останали удовлетворени, само че Министерството на превоза взело решение планът да бъде преустановен и това наложило маркировката да бъде отстранена против 763 000 евро.
В провинция Северен Рейн-Вестфалия пък още през 1980 година бил издигнат мост на стойност 950 000 тогавашни немски марки. Мостът бил построен, защото се възнамерявало построяването на околовръстно шосе, което обаче и до през днешния ден не съществува – единствено мостът стои посред нищото - изцяло ненужен, акцентират от Съюза на данъкоплатците.
В Бремен пък за 30 000 евро изрисували по земята облика на известните от приказката Бременски градски музиканти с концепцията да служат като пътепоказателни знаци. Боята обаче не се оказала задоволително качествена и облиците изчезнали – като и изразходваните за тях средства.
Съюзът на данъкоплатците се вглежда изключително деликатно в този тип финансиране и по този начин разкрива следния случай: на остров Фемарн в Северно море модернизирали крайбрежната улица за 12,8 милиона евро, от които цялостен милион отишъл за ремонта и употребата на кула с асансьор за панорамни наблюдения на покрайнината, която в действителност въобще не била част от плана. За локалните управляващи обаче кулата била добре пристигнала – с помощта на нея 70 % от нужните за модернизацията средства били обезпечени от бюджета на провинцията.
Как се санират оперни здания
По същите аргументи – закъснение на строителството, което води до оскъпяване, в „ Черната книга “ е попаднала и операта в Кьолн – нейното саниране трае вместо три години, към този момент цели 12. Първоначално плануваните разноски са били 230 милиона евро, а в това време се доближават към един милиард.
Сходен случай има и в Бон – концертната зала „ Бетовен “ в началото е трябвало да бъде санирана за 43 милиона евро, до момента в който в този момент размерът на средствата се пресмята към този момент на 160 милиона, като и това няма да е окончателната сума.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ