Прахът е сред най-неприятните предизвикателства за космическите агенции, които се

Прахът е измежду най-неприятните провокации за галактическите организации, които се надяват да изградят лагери на Луната. Той унищожава скафандрите, задръства машините, пречи на научните принадлежности и затруднява напредването.

Сега учените оферират евентуално решение - лунният прахуляк може да бъде разтопен благодарение на гигантска лещи, с цел да се основат здрави пътища и площадки за кацане, разяснява Scientific Reports.

" Може да си помислите: " Улици на Луната, кому е нужно това? ", споделя професор Йенс Гюнстер от Федералния институт за проучване и изпитване на материали в Берлин и съавтор на отчет за вероятното решение.

Разработиха горивни кафези, които да поддържат живота върху земния сателит

" Но в реалност това е един тип угнетяващо търсене първоначално. Това е доста насипен материал, няма атмосфера, гравитацията е слаба, тъй че прахът попада на всички места. Той замърсява освен вашето съоръжение, само че и това на други страни. Никой не би бил благополучен да бъде затрупан с прахуляк от друга ракета ", разяснява Йенс Гюнстер.

Прахът е попречил на предходни задачи. Космическият транспортен съд Surveyor 3 е бил развален от прахуляк при кацането на Apollo 12. Преодоляването на това предизвикателство е приоритет за НАСА, която има за цел да сътвори непрекъснат лунен аванпост. Транспортирането на строителни материали до Луната би било прекомерно скъпо, тъй че има потребност от нетрадиционни решения.

Показани са и евентуалните места за кацане на Artemis III в района

" Трябва да се употребява това, което е там, а то е просто лунен прахуляк ", споделя Гюнстер.

Той и сътрудниците му опитват с финозърнест материал, наименуван EAC-1A, създаден от Европейската галактическа организация като сурогат на лунната почва.

Те използваха лазерен лъч с диаметър 50 mm, с цел да нагреят праха до към 1600 °C и да го разтопят. Те постепенно обрисуваха огънати триъгълни форми, всяка с диаметър към 25 cm, които могат да бъдат свързани между тях, с цел да се основат твърди повърхности на огромни площи от лунната почва, които да служат за бъдещи пътища и площадки за кацане.

Процесът не е бърз. Изработването на всяка дребна геометрична единица лишава към час, което значи, че за основаването на място за кацане с размери 10 x 10 м ще са нужни към 100 дни.

Мисията ще измине 1,5 милиона км от Земята, което ще отнеме 4 месеца

За да се възпроизведе този метод на Луната, създателите пресмятат, че от Земята ще би трябвало да се транспортира леща с повърхност почти 2,37 кв. м, която да работи като концентратор на слънчева светлина, замествайки лазера. Лещата може да бъде направена от полимерно фолио, което да се навива на руло, с цел да се улесни превозването ѝ.

Но прахът ще бъде проблем и за самата леща. " Когато се натрупа прахуляк по лещата, тя рано или късно няма да действа повече ", споделя Гюнстер, като прибавя, че вибрираща леща може да помогне за понижаване на този проблем.