Най-грешният извод от скандала с ПП. И още пет следствия.
ПП-ДБ и изключително Политическа партия бяха въвлечени в корупционен скандал през столични заместител и районни кметове. При специфична и доста скоростна разработка на Антикорупционната комисия са направени записи (незнайно към момента по какъв начин и с непотвърдена автентичност). В тях става дума за финансиране на Политическа партия през заплащания от компании, които печелят състезания в общината. Няма огромна конкретика за компании и проблеми, само че диалозите съдържат задоволително, с цел да се твърди, че става дума за корупция или най-малко за опит за корупционни дейности в партийното финансиране и държавните поръчки.
Скандалът е огромен, без значение дали ще бъде потвърдена действителна корупция или пък ще се окаже, че има пробив на службите в партията и инсценировка на диалози, в които се хвърлят имена на партийни водачи. А е евентуално двата сюжета да вървят редом – да е имало някакви корупционни практики на заместител кметове, които са станали мотив службите да ги включат в по-голяма интервенция по оклеветяване на управлението на партията.
Следствие 1: Разочарование на електората на Политическа партия и репутационна щета
Този скандал е отчаяние и даже засегнатост за електората на ПП-ДБ. Това е електорат, който може да прости неумелост и даже доверчивост, само че когато става дума за подозрения в корупция, нещата са много по-тежки.
Борбата с корупцията беше и е съществена причина за съществуването на Политическа партия. Затова – каквото и да излезе най-после – Политическа партия би трябвало да вземат този скандал доста съществено и да създадат всичко допустимо, с цел да възстановят изгубеното доверие.
Следствие 2: Необходимостта от политическа отговорност
Кирил Петков безусловно вярно подаде оставка. Това не е храбър акт (макар че рядко се среща в България и изисква мъжество), само че е нещото, което той просто трябваше да извърши. Чест му прави, че го стори непринудено и даже импулсивно (което към този момент стана мотив и за рецензии против него). Но Петков е политик на убеждението и когато личната му партия е въвлечена в нещо, против което той откровено се е борил, време за изчакване и персонални сметки няма – идеята на партията е по-важна от водача. Макар че водачеството му приключва по този метод, той остава правилен на убежденията си - с времето този подробност на обстановката ще придобива по-голяма тежест.
Оставката на Петков е належащо, само че не задоволително изискване за излизане от казуса за Политическа партия с взор към бъдещето. Останалото управление на Политическа партия би трябвало да даде задоволителни гаранции, че никой от тях по никакъв метод не е бил обвързван със абсурда. В Политическа партия има доста хора с висок честен интегритет, които да обезпечат изчистването на всевъзможни подозрения. Ако това не стане, абсурдът може да се трансформира в катастрофичен за тази групировка.
Един мотив, от който в Политическа партия би трябвало да странят, е че когато става дума за отчисления за партията, а не за съответни хора, не става дума за корупция. Хелмут Кол завърши своята политическа кариера с сходен скандал за партийно финансиране. И неговата партия беше получавала в черна каса пари от компании. Корупцията си е корупция, даже когато партия, а не персона е бенефициент.
Следствие 3: Ако Петков би трябвало да си подаде оставката, с доста по-голяма мощ Борисов и Пеевски следва да се отдръпват от политиката
Това разследване е безспорна, дедуктивно-безупречна теорема на българската политика. Аргумент от по-силното съображение. Каквито и да са греховете на Петков, в блюдата на Борисов и Пеевски има неведнъж повече и даже не си коства да се минава през цялата върволяк от записи, фотоси, кавги, " ти си го избра ", Мишо Бирата (мир на праха му), подкупите от Божков, КТБ, та чак до тефтерчето на Златанов, което мистериозно изчезна, до момента в който правосъден специалист се облекчавал в храстите край пътя.
Всички, които в този момент се упражняват по проблема с Политическа партия, би трябвало да си дават сметка, че от А следва Б в политическата логичност. Ако вярно се възмущават от Политическа партия и искаш оставката на Петков, би трябвало да кажат Б и П.
Следствие 4: В момента в България службите са впрегнати да се разправят с избрани опозиционни партии – Политическа партия и хората на Доган
Независимо дали в записите има истина и без значение каква е тя, факт е, че службите са се фокусирали върху опозицията и търсят корупцията единствено и само в нея. Сигурно би трябвало да ги похвалим, когато намерят нещо, само че систематичният проблем, че се употребяват за политическа бухалка, е голям. Откъсват се депутати, съветници, кметове и заместител кметове с напън, изнудване (и материални бонуси през бюджета).
Всички са уверени, да вземем за пример, че Джевдет Чакъров съобщи сътрудниците си поради напън през сина му. Изглежда в това изменничество е имало по-голяма сделка. Между Пеевски, Доган и Чакъров. След измяната Движение за права и свободи на Доган беше напряко обезглавено и продължи да се носи на политическия площад като прясно заклана кокошка.
Целта е очевидно същото да се случи и с Политическа партия. Затова тези, които вярно се възмущават от корупцията под всякаква форма, би трябвало да са изключително чувствителни от потреблението на служби против политическите съперници. Завладяването от партии и политици от репресивните принадлежности на страната е най-тежката форма на корупция.
Следствие 5: Не единствено антикорупционните партии имат ангажимент да не са корумпирани
Мнозина, в това число министър председателят Росен Желязков, очевидно считат, че антикорупционните партии имат по-голям ангажимент да не са корумпирани. Ако това е по този начин, по-малък грях на Петков и компания, може да се изравни по тежест с огромните грехове на Борисов и Пеевски, единствено тъй като те не са се декларирали за борци с корупцията (или са се декларирали, само че никой не им вярва).
Тази доктрина е неправилна отвред. Сметките, на които стъпва, демонстрират, че несъмнено е била основана от бакалин.
Следствие 6: Ангелската доктрина за битката с корупцията е неверна (и в никакъв случай не е била вярна)
Една партия не е антикорупционна, когато е формирана от ангели. Тя е антикорупционна, когато показва на каузи непоносимост към корупцията – било то в своите редове или в тези на съперниците ѝ. Политическа партия демонстрираха, че одобряват корупцията съществено – водачът им към този момент подаде оставка поради скандал на равнище заместник-кмет в общината.
Най-грешният извод от абсурда би бил, че защото и в Политическа партия не са единствено ангели, корупцията в България би трябвало да се остави да си се шири като нещо обикновено. Това е в действителност и " логиката " в " изпирането " на Борисов и Пеевски – щом даже в Политическа партия има някакви проблеми, какво ще им се връзва недостатък и на другите по паркура. Пиарите на тези другите залагат доста на тази теза, само че това не я прави годна.
За ПП-ДБ оправянето с този скандал и неговите следствия и последствия е от основно значение. В момента на по-заден проект би трябвало да бъдат оставени въпроси за общ претендент на президентските избори, тактика за парламентарни избори и прочие Този скандал може да се употребява за подсилване на групировката и нейното по-координирано деяние и управление: най-лошият резултат, който би трябвало да се избегне, е разпадът на обединението. Но въпреки всичко най-спешното е поемането на съответна политическа отговорност (което в огромна степен към този момент е факт) и гаранциите за неопетненост на новото или останалото управление.
За страната следствията от абсурда са по-сложни, обаче. Мнозина биха се лимитирали до зложелателство и партизански пререкания. Въпросът обаче е, че корупцията е корупция освен в опозицията – тя е още по-опасна измежду ръководещите. А тези ръководещи са минали несъмнено през дузина кавги, надалеч по-големи от този в Политическа партия без да се отдръпват от политиката. Напротив, Борисов и Пеевски съществено обмислят да станат министър председатели на България – в случай че не по едно и също време, несъмнено в ротационна формула. Странно, не всички виждат скандал в това или най-малко се вършат, че не го виждат. Но въпреки всичко от това, че в никоя партия няма единствено ангели, не следва че ръководството на страната би трябвало да бъде взето непосредствено от (уви, многобройната) паднала част от ангелското войнство.
Скандалът е огромен, без значение дали ще бъде потвърдена действителна корупция или пък ще се окаже, че има пробив на службите в партията и инсценировка на диалози, в които се хвърлят имена на партийни водачи. А е евентуално двата сюжета да вървят редом – да е имало някакви корупционни практики на заместител кметове, които са станали мотив службите да ги включат в по-голяма интервенция по оклеветяване на управлението на партията.
Следствие 1: Разочарование на електората на Политическа партия и репутационна щета
Този скандал е отчаяние и даже засегнатост за електората на ПП-ДБ. Това е електорат, който може да прости неумелост и даже доверчивост, само че когато става дума за подозрения в корупция, нещата са много по-тежки.
Борбата с корупцията беше и е съществена причина за съществуването на Политическа партия. Затова – каквото и да излезе най-после – Политическа партия би трябвало да вземат този скандал доста съществено и да създадат всичко допустимо, с цел да възстановят изгубеното доверие.
Следствие 2: Необходимостта от политическа отговорност
Кирил Петков безусловно вярно подаде оставка. Това не е храбър акт (макар че рядко се среща в България и изисква мъжество), само че е нещото, което той просто трябваше да извърши. Чест му прави, че го стори непринудено и даже импулсивно (което към този момент стана мотив и за рецензии против него). Но Петков е политик на убеждението и когато личната му партия е въвлечена в нещо, против което той откровено се е борил, време за изчакване и персонални сметки няма – идеята на партията е по-важна от водача. Макар че водачеството му приключва по този метод, той остава правилен на убежденията си - с времето този подробност на обстановката ще придобива по-голяма тежест.
Оставката на Петков е належащо, само че не задоволително изискване за излизане от казуса за Политическа партия с взор към бъдещето. Останалото управление на Политическа партия би трябвало да даде задоволителни гаранции, че никой от тях по никакъв метод не е бил обвързван със абсурда. В Политическа партия има доста хора с висок честен интегритет, които да обезпечат изчистването на всевъзможни подозрения. Ако това не стане, абсурдът може да се трансформира в катастрофичен за тази групировка.
Един мотив, от който в Политическа партия би трябвало да странят, е че когато става дума за отчисления за партията, а не за съответни хора, не става дума за корупция. Хелмут Кол завърши своята политическа кариера с сходен скандал за партийно финансиране. И неговата партия беше получавала в черна каса пари от компании. Корупцията си е корупция, даже когато партия, а не персона е бенефициент.
Следствие 3: Ако Петков би трябвало да си подаде оставката, с доста по-голяма мощ Борисов и Пеевски следва да се отдръпват от политиката
Това разследване е безспорна, дедуктивно-безупречна теорема на българската политика. Аргумент от по-силното съображение. Каквито и да са греховете на Петков, в блюдата на Борисов и Пеевски има неведнъж повече и даже не си коства да се минава през цялата върволяк от записи, фотоси, кавги, " ти си го избра ", Мишо Бирата (мир на праха му), подкупите от Божков, КТБ, та чак до тефтерчето на Златанов, което мистериозно изчезна, до момента в който правосъден специалист се облекчавал в храстите край пътя.
Всички, които в този момент се упражняват по проблема с Политическа партия, би трябвало да си дават сметка, че от А следва Б в политическата логичност. Ако вярно се възмущават от Политическа партия и искаш оставката на Петков, би трябвало да кажат Б и П.
Следствие 4: В момента в България службите са впрегнати да се разправят с избрани опозиционни партии – Политическа партия и хората на Доган
Независимо дали в записите има истина и без значение каква е тя, факт е, че службите са се фокусирали върху опозицията и търсят корупцията единствено и само в нея. Сигурно би трябвало да ги похвалим, когато намерят нещо, само че систематичният проблем, че се употребяват за политическа бухалка, е голям. Откъсват се депутати, съветници, кметове и заместител кметове с напън, изнудване (и материални бонуси през бюджета).
Всички са уверени, да вземем за пример, че Джевдет Чакъров съобщи сътрудниците си поради напън през сина му. Изглежда в това изменничество е имало по-голяма сделка. Между Пеевски, Доган и Чакъров. След измяната Движение за права и свободи на Доган беше напряко обезглавено и продължи да се носи на политическия площад като прясно заклана кокошка.
Целта е очевидно същото да се случи и с Политическа партия. Затова тези, които вярно се възмущават от корупцията под всякаква форма, би трябвало да са изключително чувствителни от потреблението на служби против политическите съперници. Завладяването от партии и политици от репресивните принадлежности на страната е най-тежката форма на корупция.
Следствие 5: Не единствено антикорупционните партии имат ангажимент да не са корумпирани
Мнозина, в това число министър председателят Росен Желязков, очевидно считат, че антикорупционните партии имат по-голям ангажимент да не са корумпирани. Ако това е по този начин, по-малък грях на Петков и компания, може да се изравни по тежест с огромните грехове на Борисов и Пеевски, единствено тъй като те не са се декларирали за борци с корупцията (или са се декларирали, само че никой не им вярва).
Тази доктрина е неправилна отвред. Сметките, на които стъпва, демонстрират, че несъмнено е била основана от бакалин.
Следствие 6: Ангелската доктрина за битката с корупцията е неверна (и в никакъв случай не е била вярна)
Една партия не е антикорупционна, когато е формирана от ангели. Тя е антикорупционна, когато показва на каузи непоносимост към корупцията – било то в своите редове или в тези на съперниците ѝ. Политическа партия демонстрираха, че одобряват корупцията съществено – водачът им към този момент подаде оставка поради скандал на равнище заместник-кмет в общината.
Най-грешният извод от абсурда би бил, че защото и в Политическа партия не са единствено ангели, корупцията в България би трябвало да се остави да си се шири като нещо обикновено. Това е в действителност и " логиката " в " изпирането " на Борисов и Пеевски – щом даже в Политическа партия има някакви проблеми, какво ще им се връзва недостатък и на другите по паркура. Пиарите на тези другите залагат доста на тази теза, само че това не я прави годна.
За ПП-ДБ оправянето с този скандал и неговите следствия и последствия е от основно значение. В момента на по-заден проект би трябвало да бъдат оставени въпроси за общ претендент на президентските избори, тактика за парламентарни избори и прочие Този скандал може да се употребява за подсилване на групировката и нейното по-координирано деяние и управление: най-лошият резултат, който би трябвало да се избегне, е разпадът на обединението. Но въпреки всичко най-спешното е поемането на съответна политическа отговорност (което в огромна степен към този момент е факт) и гаранциите за неопетненост на новото или останалото управление.
За страната следствията от абсурда са по-сложни, обаче. Мнозина биха се лимитирали до зложелателство и партизански пререкания. Въпросът обаче е, че корупцията е корупция освен в опозицията – тя е още по-опасна измежду ръководещите. А тези ръководещи са минали несъмнено през дузина кавги, надалеч по-големи от този в Политическа партия без да се отдръпват от политиката. Напротив, Борисов и Пеевски съществено обмислят да станат министър председатели на България – в случай че не по едно и също време, несъмнено в ротационна формула. Странно, не всички виждат скандал в това или най-малко се вършат, че не го виждат. Но въпреки всичко от това, че в никоя партия няма единствено ангели, не следва че ръководството на страната би трябвало да бъде взето непосредствено от (уви, многобройната) паднала част от ангелското войнство.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ