Успял ли си, ако не играеш честно?
Позволявате ли на децата си да побеждават непочтено в някоя игра, единствено с цел да не се разплачат? Ще излъжа, в случай че кажа, че в никакъв случай не съм го правила. Дори не е било, с цел да не се разстрои детето, а с цел да си печеля успокоение. Или време, в което да се заема с домакинска работа без нуждата да обричам още часове в усмиряване и уроци по приемане на провалите. От мързел да се занимавам всекидневно с трудоемката работа по създаване на здрава душeвност. Но истината е, че когато съм го правила, са ме мъчили скрупули. Дали с действието си ще го науча, че да успееш е по-важно, в сравнение с да играеш почтено?
Когато доста ме загризеше съвестта, се връщах за реванш откакто простра прането. За да загуби на някое „ Не се сърди, дребосъче “, да пореве, да му поприказвам, може би и приказка да прочета, с цел да вплета и честността някъде в плетеницата на подсъзнанието и да се надявам, че когато семето покълне, ще има силата да устои на арогантността на успяващите по непочтен метод.
Този кръг от време на време ми се струваше обаян. Имах скрупули и когато го побеждавах: „ Добре де, споделях си, детето е малко, няма опит, обикновено е да надвивам, идващия път ще му „ пусна игра “ без да забележи, с цел да не взема да убия спортния му дух, в случай че единствено губи “. Размислях, тъй като по този начин съм възпитавана – не ми пускаха никаква облага като дребна. Трябваше да съм съсредоточена, да мисля, да играя и в случай че изгубя – това е. Да го приема. Без да рева. Да съм мощна. Лошо ми ставаше като видех кутиите с игрите. Предстоеше тестване „ дали съм мощна “. Честно казано, напрягах се да спечелвам, с цел да не ми се постанова след това да се практикувам „ да съм мощна “. Затова намразих доста игрите със спортен темперамент.
В света на куклите ми нямаше надпревари - единствено моето въображение. Там се усещах добре. Свободна да сътворявам светове, да си изобретявам истории, да не съм задължена да стигна до краен резултат, маркиран с тикчето на успеха или загубата. А единствено да бъда увлечена от непрекъснатия развой на измисляне и основаване. Но за това няма какво повече да се каже, тъй като каквото ще да правиш, даже и да си избрал артистична специалност, все ще попаднеш в някое съревнование.
Дори светът на мечтателите и основателите на мислени светове, през днешния ден е вкаран в огромното съревнование - състезания, ранглисти, бокс-офис, награди на разнообразни организации, фондации, фестивали. И да искаш, и да не искаш, ще станеш подвластен от рейтинг, продажби, облаги. Ще те маркетират, брандират, цитират, пиарстват, апликират (това е напълно неправилна дума, която преди малко измислих от „ апликация “, само че нямам поради приложенията за телефоните, а документите, които се попълнят за кандидатстване по разнообразни стратегии за финансиране).
unsplash.com
10 фешън находки под 40 лв., на които НЯМА по какъв начин да устоиш (и можеш да си купиш на мига) На фокус
И наблюденията ми от света на надпреварите за триумф демонстрират диагноза, която не ми носи комфорт. Това, което виждам, е че няма изключително значение дали създаваш планове с културна значителност или си част от шоу, което обслужва ниските пристрастености, тъй като в всеобщия случай не основателите на разпоредбите в игрите, а играчите в тях изискват да не се играе почтено. Да се вършат взаимни отстъпки поради това, че към този момент са сполучливи, известни, основали свое „ име “. Обиждат се, че имената им стоят до тези на някакви други хора, които те не познават и не ги интересуват. Ще осмивам и още - държат се като висши богове, които не могат да седят на една спортна скамейки с редовите богчета, камо ли с някакви инцидентно попаднали в класацията млади състезатели. И желаят да трансформират разпоредбите, основани от усилието играта да е почтена.
Забелязвам и една нова наклонност, която се демонстрира от няколко години. Колкото човек е по-успял и известен, толкоз повече изисква да не взе участие в игрите, които излъчват спечелили. Да участва като фактор, да се чува името му, само че да не взе участие в надпреварата. Да бъде звезда в играта, в която отхвърля да взе участие равноправно с другите играчи. Да бъдат продавани книгите му, гледани филмите, предаванията, да има клиенти за бизнеса си, финансиране на плановете си, напълно аналогично на претенциите на играчите от риалити форматите за независима стая, доставка на храна, право да не вземат участие в задачи, които не харесват или смятат за нещо „ под достолепието си “.
unsplash.com
Edna предлага Има една чанта, която би трябвало да притежаваш и това е тя!
Знам, че ще предизвикам възмущение с това умозаключение. И то ще стартира със заклеймяването, че изобщо виждам риалити формати. Да, виждам ги. Не единствено тъй като съм и водещ. Хвърлям им по едно око, когато кажа „ шшшт “ на интелектуалните си искания и чуя вътрешния глас, който ми предлага да не изключвам нищо и никого от наблюдението, в случай че желая да видя по-голямата картина. И виждам това, което тощу-що ви споделих. Когато се занимавам единствено с възвишени текстове и надарени послания, които ме въодушевяват, съм подготвена да прощавам слабостите човешки като на малко дете, което не е задоволително опитно в играта на „ Не се сърди, дребосъче “. Но знам също по този начин, че това ме обърква. Създава убеждения, които не са напълно вярни. Като да вземем за пример това, че постигането на триумф е равнозначно на свободата да нарушаваш разпоредбите.
В такива моменти стартирам да си мисля, че в случай че се стигне до сюжет в жанр „ Игрите на глада “, сполучливите хора на днешния ден биха били последните, на които ще може да се разчита за освобождение на цялото.
unsplash.com
Това наблюдаване е причина да задам въпроса – съумял ли си, в случай че не играеш почтено? Още известно време това евентуално ще бъде по този начин. Поне до момента в който се усили сериозната маса на тези, които ще го виждат и толкоз доста няма да ги радва, че ще запретнат вътрешни сили да създадат нещо по въпроса и да не ползват този принцип за самите себе си.
Със сигурност ще им е мъчно, ще се наложи известно време да живеят в изолираност, името им да не се чува, посланията им да се изгубват в звуковия декор на шума, който основават нормалните спечелили, само че най-малко ще възпитат потомство, което носи други полезности. А това, коства ми се, е същинският смисъл на еволюцията.
unsplash.com
Когато доста ме загризеше съвестта, се връщах за реванш откакто простра прането. За да загуби на някое „ Не се сърди, дребосъче “, да пореве, да му поприказвам, може би и приказка да прочета, с цел да вплета и честността някъде в плетеницата на подсъзнанието и да се надявам, че когато семето покълне, ще има силата да устои на арогантността на успяващите по непочтен метод.
Този кръг от време на време ми се струваше обаян. Имах скрупули и когато го побеждавах: „ Добре де, споделях си, детето е малко, няма опит, обикновено е да надвивам, идващия път ще му „ пусна игра “ без да забележи, с цел да не взема да убия спортния му дух, в случай че единствено губи “. Размислях, тъй като по този начин съм възпитавана – не ми пускаха никаква облага като дребна. Трябваше да съм съсредоточена, да мисля, да играя и в случай че изгубя – това е. Да го приема. Без да рева. Да съм мощна. Лошо ми ставаше като видех кутиите с игрите. Предстоеше тестване „ дали съм мощна “. Честно казано, напрягах се да спечелвам, с цел да не ми се постанова след това да се практикувам „ да съм мощна “. Затова намразих доста игрите със спортен темперамент.
В света на куклите ми нямаше надпревари - единствено моето въображение. Там се усещах добре. Свободна да сътворявам светове, да си изобретявам истории, да не съм задължена да стигна до краен резултат, маркиран с тикчето на успеха или загубата. А единствено да бъда увлечена от непрекъснатия развой на измисляне и основаване. Но за това няма какво повече да се каже, тъй като каквото ще да правиш, даже и да си избрал артистична специалност, все ще попаднеш в някое съревнование.
Дори светът на мечтателите и основателите на мислени светове, през днешния ден е вкаран в огромното съревнование - състезания, ранглисти, бокс-офис, награди на разнообразни организации, фондации, фестивали. И да искаш, и да не искаш, ще станеш подвластен от рейтинг, продажби, облаги. Ще те маркетират, брандират, цитират, пиарстват, апликират (това е напълно неправилна дума, която преди малко измислих от „ апликация “, само че нямам поради приложенията за телефоните, а документите, които се попълнят за кандидатстване по разнообразни стратегии за финансиране).
unsplash.com 10 фешън находки под 40 лв., на които НЯМА по какъв начин да устоиш (и можеш да си купиш на мига) На фокус И наблюденията ми от света на надпреварите за триумф демонстрират диагноза, която не ми носи комфорт. Това, което виждам, е че няма изключително значение дали създаваш планове с културна значителност или си част от шоу, което обслужва ниските пристрастености, тъй като в всеобщия случай не основателите на разпоредбите в игрите, а играчите в тях изискват да не се играе почтено. Да се вършат взаимни отстъпки поради това, че към този момент са сполучливи, известни, основали свое „ име “. Обиждат се, че имената им стоят до тези на някакви други хора, които те не познават и не ги интересуват. Ще осмивам и още - държат се като висши богове, които не могат да седят на една спортна скамейки с редовите богчета, камо ли с някакви инцидентно попаднали в класацията млади състезатели. И желаят да трансформират разпоредбите, основани от усилието играта да е почтена.
Забелязвам и една нова наклонност, която се демонстрира от няколко години. Колкото човек е по-успял и известен, толкоз повече изисква да не взе участие в игрите, които излъчват спечелили. Да участва като фактор, да се чува името му, само че да не взе участие в надпреварата. Да бъде звезда в играта, в която отхвърля да взе участие равноправно с другите играчи. Да бъдат продавани книгите му, гледани филмите, предаванията, да има клиенти за бизнеса си, финансиране на плановете си, напълно аналогично на претенциите на играчите от риалити форматите за независима стая, доставка на храна, право да не вземат участие в задачи, които не харесват или смятат за нещо „ под достолепието си “.
unsplash.com Edna предлага Има една чанта, която би трябвало да притежаваш и това е тя! Знам, че ще предизвикам възмущение с това умозаключение. И то ще стартира със заклеймяването, че изобщо виждам риалити формати. Да, виждам ги. Не единствено тъй като съм и водещ. Хвърлям им по едно око, когато кажа „ шшшт “ на интелектуалните си искания и чуя вътрешния глас, който ми предлага да не изключвам нищо и никого от наблюдението, в случай че желая да видя по-голямата картина. И виждам това, което тощу-що ви споделих. Когато се занимавам единствено с възвишени текстове и надарени послания, които ме въодушевяват, съм подготвена да прощавам слабостите човешки като на малко дете, което не е задоволително опитно в играта на „ Не се сърди, дребосъче “. Но знам също по този начин, че това ме обърква. Създава убеждения, които не са напълно вярни. Като да вземем за пример това, че постигането на триумф е равнозначно на свободата да нарушаваш разпоредбите.
В такива моменти стартирам да си мисля, че в случай че се стигне до сюжет в жанр „ Игрите на глада “, сполучливите хора на днешния ден биха били последните, на които ще може да се разчита за освобождение на цялото.
unsplash.com Това наблюдаване е причина да задам въпроса – съумял ли си, в случай че не играеш почтено? Още известно време това евентуално ще бъде по този начин. Поне до момента в който се усили сериозната маса на тези, които ще го виждат и толкоз доста няма да ги радва, че ще запретнат вътрешни сили да създадат нещо по въпроса и да не ползват този принцип за самите себе си.
Със сигурност ще им е мъчно, ще се наложи известно време да живеят в изолираност, името им да не се чува, посланията им да се изгубват в звуковия декор на шума, който основават нормалните спечелили, само че най-малко ще възпитат потомство, което носи други полезности. А това, коства ми се, е същинският смисъл на еволюцията.
unsplash.com Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ