Страхът е оръжие за масово унищожение
Позволява ни да оцелеем и, както всички страсти, е източник на творчество, само че би трябвало да се научим да се оправяме с него, тъй че да не генерира несъразмерна тревога.
Хорхе Луис Тизон е психиатър, психоаналитик и невролог и създател на разнообразни книги, измежду които „ Силата на страха (Милениум) “. Във време, когато страхът се е трансформирал в преобладаващо събитие, тази работа преглежда въздействието му върху индивида и обществото.
В изключително ужасно време ли сме?
Днес страхът е главното оръжие за всеобщо заличаване. Генерализираният боязън, рационално дозиран, съпроводен от по този начин наречените „ мета-страхове “, огромните страхове, е доста дейно средство за надзор.
Защо е толкоз ефикасен?
Тъй като част от популацията е готово да одобри каквото и да е, от боязън, че другото може да бъде по-лошо … Страхът също може да бъде метод за творчество, само че през днешния ден той се употребява като система за прекъсване на съзнанието, мисълта и солидарността.
Тогава страхът по-скоро ли е преходен, в сравнение с присъщ?
Дисциплини като неврофизиология, етология и антропология удостоверяват, че във типа има авансово програмирани страхове. Родени сме програмирани да се опасяваме, което ни разрешава да оцелеем. Това, което се случва е, че в случай че имаме положително образование, близки и постоянни взаимоотношения с нашите родители или болногледачи, ние се научаваме да направляваме и модулираме страховете си.
Той споделя, че страхът може да бъде творчески…
Всички страсти могат да бъдат в основата на творчеството, а страхът е страст. Това е главният принос: не да се отнасяме към страстите като към нещо, което би трябвало да се опитоми - това, което са ни учили в католицизма, юдаизма и калвинизма - а като нещо главно в културата, което ни разрешава да опознаваме света.
И по какъв начин го вършим?
Ако успеем да разработим боязън, ние произвеждаме нови умствени, креативен детайли, от които да се развием; появява се взаимност, един от най-хубавите способи за битка със страха. Идеята, че страхът е зложелател, който би трябвало да бъде отстранен, е подправена.
Какво мислите за мотото „ Свободата е отсъствието на боязън “?
Уважавам литературната гледна точка; само че от научна позиция фразата не е доста точна. Няма липса на страхове, тъй като те в никакъв случай не изчезват; няма метод да оцелеем без боязън и нямам доверие, че свободата е тази на гробищата! Свободата би трябвало да се състои в съществуването на принадлежности, самостоятелни и обществени, за справяне със страховете, които всяко общество има.
Колко психологични болести се дължат на боязън?
Най-общо казано, смята се, че несъразмерното повишаване на тревогата е това, което предизвиква психологични разстройства. Когато имаме мощна страст, каквато и да е тя - боязън, омерзение, яд, само че също по този начин и обич или наслаждение - ние се тревожим. С всяка несъразмерна страст има несъразмерна тревожност; Но казусът не е в самото безпокойствие, а в страстта, която го е породила. А има и психологични разстройства, като уплахи, психози и посттравматичен стрес, които имат доста общо със страха, който е страстта, която ги е извадила на повърхността.
Има кризата усили психологичните патологии?
Известно е, че спиранията по време на икономическа и обществена рецесия се усилват. Но според мен разстройствата също се усилват, защото децата от ден на ден се „ институционализират “, като ги водят в ясли в границите на няколко месеца и ги прибират рано в учебно заведение. Все по-малко е тази близка и постоянна фигура, която се грижи за децата в продължение на доста години. От научна позиция не е належащо децата да се изпращат на учебно заведение преди 6-7-годишна възраст.
Това е системата…
Да, належащо е от обществена гледна точка; това е систематична нужда. Тази ранна институционализация е идеология, построена върху обществен „ метастрах “: „ Какво ще се случи, в случай че не заведа детето си на ранно образование? “
