Познаването на родния ниезик и способността да пишем без правописни

Познаването на родния ниезик и способността да пишем без правописни неточности са въпроси, които засягат актуалното обучение и връзка. В свят, където глобализацията и софтуерният напредък предизвикват многоезичието и цифровата връзка, може да се появи въпросът за нуждата от точност в потреблението на родния ни език. Въпреки това, научаването на верния правопис и граматика на езикае от значително значение и има голям брой аргументи да се отдаде значение на тези умения.

Първо, родният език е неотделима част от нашата персона и културно завещание. Той отразява нашата еднаквост и съдържа благосъстоянието на нашата национална и културна история. Когато се учим да приказваме и пишем на нашия роден език, ние по-добре разбираме и възприемаме нашата просвета, обичаи и полезности.

Второ, умеенето да пишем без правописни неточности е от значително значение във всяко просветително и професионално поле. Правилният правопис и граматика са неотменими принадлежности за ясно и дейно изложение на мисли и хрумвания. Когато пишем с вярно завършени фрази и без правописни неточности, ние реализираме по-голяма изясненост и точност в нашите известия. Това улеснява разбирането и връзката сред хората и предотвратява вероятни недоразумения или неточности в връзката.

Не на последно място, познаването на родния имаважна роля в запазването на историческото завещание на езика и културата ни. Когато се грижим за вярната приложимост на езика си, ние оказваме помощ да се запазят и придвижват напред в поколениятазнания и обичаи. Безспорно, родният език се трансформира и развива, само че познаването на верния правопис и граматика оказва помощ да се запазят главните правила и стандарти на езика.

Освен това, способността да пишем без правописни неточности показва нашата грижа за качеството на връзката и нашето почитание към получателите на нашите известия. Когато изпращаме писмо, отчет, мейл или даже просто коментар в обществените мрежи, верният правопис и граматика са израз на нашия професионализъм. Те способстват за нашата начетеност и известност, като демонстрират, че отделяме време и старания, с цел да представим своите хрумвания ясно и тъкмо.

Ето кои са най-често допусканите правописни неточности в българския език:

Πълен и кратъкчлeн

Hямa ĸaĸ дa нe зaпoчнeм oт нeгo, зaщoтo тoвa e нaй-aдcĸaтa мъĸa зa cъвpeмeнния нерешителен в грамотността си човек. Caмo ce paзxoдeтe зa чac-двa из гpaдa и щe paзбepeтe, чe „ СалонА e зaтвopeн ", а„ БулевардА e в peмoнт ”.

Пълен член (-ътили-ят) се използва в следните случаи:

Членуваната дума извършва работа на подлог в изречението. За инспекция се употребява замяната с " той ". Ако това е допустимо, значи думата е подлог и получава цялостен член.

Всички епитети имена, които в мъжки жанр само число приключват на „ нен “, във формите си за женски, междинен жанр и множествено число се изписват с двойно „ н “. При завършващите на -ен епитети няма причина за удвояване.
преклонен – смиренасвещен – свещениНО: скъп – ценнастранен – необичайно
Ето част от думите с постоянно бъркан правопис, написани вярно:
отверТкаабитУриентанцуГчУвствамдеТективмерУдиямекУшавлакЪтфЪстъккАлдъръмкЪпинасАрми
Правопис на ЙО / ЬО / ИО

След гласна писмен знак се пише„ ЙО “(район), а след съгласна –„ ЬО “(шофьор).

Ако звуците „ И “ и „ О “ са в прилежащи срички обаче, в думата пишем „ ИО “ (ми-ли–он, па-ви-ли–он) - най-вече при думи от непознат генезис.

Други почтено срещани неточности са:
„ Не знам “, а не „ незнам “.„ Помоему “, а не „ по мое му “ или „ по-мое му “.„ Здравейте “, а не „ здравей те “.„ Фелдшер “, а не „ фелшер “.„ На (с, за, пред) който “, а не „ на който “.„ На (с, за, пред) някого “, а не „ на някой “.„ Ходим “, а не „ вървиме “. „ Видим “, а не „ видиме “ и пр.Често забравяме, че „ комуто “ може да замести „ на който “, а „ кому “ – „ на кого “.„ Лакирам “, „ гримирам “, а не „ лакирвам “, „ гримирвам “.„ ДеТски “, а не„ деЦки “ - идва от " дете ", не от " деца.