Естественият антидепресант
Познаваме доста способи, посредством които природата подтиква мозъчната ни функционалност. Без значение дали се разхождаме по див плаж или по слънчевата пътека в градския парк, малко от нас ще пропуснат да оценят въздействието на въздуха, слънцето, вятъра и свежестта върху менталното ни здраве.Почти всяко проучване по тематиката открива, че тренировките и упражненията на открито покачват равнищата на серотонина – детайла на щастието, и на ендорфините, които блокират чувството за болежка и пораждат възприятие за благоденствие. Нивата на витамин D се повишават, стресът понижава, сънят укрепва (Здравей, чист въздух!). Зеленото здраве Преди да си помислите, че не ви споделяме нищо ново с това, допълваме следното: до момента към момента не бяха изцяло разбрани въздействието и дълготрайните резултати на природата върху всички сфери на живота ни. В последно време проучванията се задълбочават от ден на ден. Шотландката Каоимхе Тухиг-Бенет да вземем за пример е академик, който изследва по какъв начин зелените площи въздействат върху необятен набор от здравето ни. Според нея превозване на повече време измежду зеленина доста понижава равнищата на кортизол в слюнката – физиологичен маркер на напрежението. Изводът е значим на фона на напрегнатото ни всекидневие, в което тревогата и депресията са все по-често срещани. 
Зелените изгоди за психологичното здраве към този момент стават толкоз значима тематика, че даже има „ фешън “ дума за това – екопсихология. А лекарите по целия свят предписват „ паркови предписания “ на пациенти, страдащи от меланхолия или тревога, с цел да подкрепят действието на главното им лекуване.
Концепцията за екопсихология Логично на фона на късия ден там, концепцията се заражда в скандинавските страни. Шведският психолог и съосновател на уелнес платформата Remente Нийлс Йек твърди, че friluftsliv (норвежката дума за любовта към живота на открито) играе основна роля при все по-голяма част от хората по целия свят. Friluftsliv в действителност е израз на това какъв брой стойностно прекарваме времето си навън – може да включва разходка измежду природата или наслаждаване на какъвто и да е спорт на открито.
Принципите са заимствани от метода на мислене на скандинавците. За тях е значимо оптимално добре да възнамеряват времето навън поради късия ден. Затова включват в графика си даже колоезденето през уикенда и прецизно го съблюдават. Твърди се, че единствено 120 минути седмично, прекарани в извършения на открито, покачват цялостното богатство и са от основно значение за предварителната защита и поддържането на психологичното ни здраве.
Мотивиращо и налично Бягането измежду природата разрешава непосредствено излагане на разнообразни нюанси на зеленото, което потвърдено предизвиква позитивното мислене, творчеството и чувството за успокоение. Освен това изисква повече централизация, а това разрешава да се съсредоточим върху тялото, дишането и придвижването.
Плуването е уместно за всяка възраст, а проучванията доказ-
ват, че плуването в открити сини води се отразява позитивно на психическото положение. По същата причина да вземем за пример психолозите предлагат най-малко 4 пъти годишно да изкарваме най-малко денонощие в открити пространства, където да виждаме единствено далечния небосвод, без чувство за ограничавания.
„ Горските душове “ са съвременен в последно време способ за релакс на сетивата. Тази известна терапия потегля от Япония, а в основата ѝ е теорията за фитонцидите – органични съединения с антибактериални свойства, отделяни от дърветата, които оказват помощ за поддържането на мощна имунна система и понижават възпаленията. Препоръчително е да изключите телефона си, до момента в който си взимате „ горски душ “, да вървите постепенно, да вършиме дълги и дълбоки вдишвания и по този начин да помогнете на мозъка си да „ изключи “ качествено.
Колоезденето е елементарен метод да извършите заветните 120 минути спортна интензивност навън за седмица. За да го вършиме по-осъзнато, избирайте живописни направления през паркове и по алеи, в случай че е допустимо – по този начин ще постигнете синхронизиране сред дишането и въртенето на педалите, което ще ви „ вкара “ в медитативно положение.
Най-интересното предложение оставям за край – скалното катерене. Според учените то комбинира физическа активност с рискова стимулация и мощ, което значи, че изисква фокусиране върху сегашния миг. Изследване, оповестено в British Journal of Clinical Psychology, открива, че боулдъринг психотерапията може да бъде също толкоз ефикасна, колкото и когнитивно-поведенческата терапия за понижаване на признаците на меланхолия. Освен това работи с голям брой мускулни групи, което оказва помощ за създаване на убеденост и самочувствие. Сега потърсете най-близкия клуб до вас със стена за катерене – скоро ще поискате да се качите и на същинска канара.
Зелените изгоди за психологичното здраве към този момент стават толкоз значима тематика, че даже има „ фешън “ дума за това – екопсихология. А лекарите по целия свят предписват „ паркови предписания “ на пациенти, страдащи от меланхолия или тревога, с цел да подкрепят действието на главното им лекуване.
Концепцията за екопсихология Логично на фона на късия ден там, концепцията се заражда в скандинавските страни. Шведският психолог и съосновател на уелнес платформата Remente Нийлс Йек твърди, че friluftsliv (норвежката дума за любовта към живота на открито) играе основна роля при все по-голяма част от хората по целия свят. Friluftsliv в действителност е израз на това какъв брой стойностно прекарваме времето си навън – може да включва разходка измежду природата или наслаждаване на какъвто и да е спорт на открито.
Принципите са заимствани от метода на мислене на скандинавците. За тях е значимо оптимално добре да възнамеряват времето навън поради късия ден. Затова включват в графика си даже колоезденето през уикенда и прецизно го съблюдават. Твърди се, че единствено 120 минути седмично, прекарани в извършения на открито, покачват цялостното богатство и са от основно значение за предварителната защита и поддържането на психологичното ни здраве.
Мотивиращо и налично Бягането измежду природата разрешава непосредствено излагане на разнообразни нюанси на зеленото, което потвърдено предизвиква позитивното мислене, творчеството и чувството за успокоение. Освен това изисква повече централизация, а това разрешава да се съсредоточим върху тялото, дишането и придвижването.
Плуването е уместно за всяка възраст, а проучванията доказ-
ват, че плуването в открити сини води се отразява позитивно на психическото положение. По същата причина да вземем за пример психолозите предлагат най-малко 4 пъти годишно да изкарваме най-малко денонощие в открити пространства, където да виждаме единствено далечния небосвод, без чувство за ограничавания.
„ Горските душове “ са съвременен в последно време способ за релакс на сетивата. Тази известна терапия потегля от Япония, а в основата ѝ е теорията за фитонцидите – органични съединения с антибактериални свойства, отделяни от дърветата, които оказват помощ за поддържането на мощна имунна система и понижават възпаленията. Препоръчително е да изключите телефона си, до момента в който си взимате „ горски душ “, да вървите постепенно, да вършиме дълги и дълбоки вдишвания и по този начин да помогнете на мозъка си да „ изключи “ качествено.
Колоезденето е елементарен метод да извършите заветните 120 минути спортна интензивност навън за седмица. За да го вършиме по-осъзнато, избирайте живописни направления през паркове и по алеи, в случай че е допустимо – по този начин ще постигнете синхронизиране сред дишането и въртенето на педалите, което ще ви „ вкара “ в медитативно положение.
Най-интересното предложение оставям за край – скалното катерене. Според учените то комбинира физическа активност с рискова стимулация и мощ, което значи, че изисква фокусиране върху сегашния миг. Изследване, оповестено в British Journal of Clinical Psychology, открива, че боулдъринг психотерапията може да бъде също толкоз ефикасна, колкото и когнитивно-поведенческата терапия за понижаване на признаците на меланхолия. Освен това работи с голям брой мускулни групи, което оказва помощ за създаване на убеденост и самочувствие. Сега потърсете най-близкия клуб до вас със стена за катерене – скоро ще поискате да се качите и на същинска канара.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ