Какво е общото между ревютата и вафлите?
Познавам Николаос Цитиридос-Додо от 8-ми клас. Ако някой тогава ми беше споделил, че в миналото ще вземам изявление на неприятния учебен барабанист с неуместно дългата коса по случай новата му книга, щях да му се изсмея. Сега, 11-12 години по-късно, и двамата сме (не)приятно оплешивяващи и се смеем.
От кореспондент в OFFNews Додо реши да се преквалифицира и да стартира да написа... ревюта на вафли. Вярвате или не, блогът му " Ревюта на вафли - РВ " е един от огромните шлагери в обществените мрежи, набирайки над 10 000 почитатели тъкмо за година.
Сега на хоризонта се задава и премиерата на неговата първа книга с ревюта на битието ни - " За вафлите и хората ". С 42 ревюта, есета и разкази, които правят оценка случки и неща от живота по безусловно самостоятелна и несъществуваща канара. Книгата ще има своето публично показване с безвъзмездни вафли, огнегълтачи и дракони на 29 май от 18:00 часа в " Greenwich Book Center " на " Витошка ".
Освен всичко друго, Додо е професионален палячо, шут, майтапчия, веселяк и - както е съвременно в последно време - комик. Той е измежду водещите лица на " Комеди клуба " в София и смехът, общо взето, е неговата специалност. Освен че ме подкупи с вносни вафли от " Кореком ", с цел да промотирам книгата му, с гръка си говорихме за палячовците в политиката, що е то истина, новата комедия в България, за какъв брой кинти ще си легне с Тереза Мей (това го изрязахме от интервюто) и още пикантни като халапеньо тематики. Разговорът е във формат " откровено и персонално " и не е за хора със слаби сърца и дребни деца.
Предупредени сте.
Що за психологично невменяем човек се захваща да прави ревюта на вафли?
За да се уравновеси човек, би трябвало да си откри отдушник на душата. Не знам какъв брой съм невменяем, дори мисля, че уравновесявам сносно сред всичко, което се случва в живота ми. „ Ревюта на вафли “ беше една смешка, която се трансформира в балансьор. Не знам по какъв начин да отговоря на този въпрос по различен метод. Това е най-обикновен блог, който обгръща две на пръв взор несвързани неща – вафли и ревюта. И комизъм.
Имайки поради, че сега сме посред политическа акция, представяш ли си „ Ревюта на вафли “ да прерасне в политически план? Или може би първо ще започнеш телевизионно шоу, ще си обръснеш главата и чак тогава?
С главата към този момент съм се заел доста старателно. Но и съм си мислил да върша политически ревюта. Обаче, тъй като са много обидчиви нашите политици и имат пари за акции и за съдене, избирам да седнал съм и да си ревюирам вафлите. Но в случай че някой ми предложи доста пари, но доста пари – бих ревюирал тяхната акция. Съвсем почтено. За пари върша всичко. Дори книга написах, да му се не види.
В първото ми изявление за „ Комеди клуба “ с Дани Гроздич (пичът, който ни учи на сръбски) си говорихме за това с кой плод се тренира най-добре да правиш секс и хуманно ли е да спиш с пилета. Но бяха други времена.
Не може към този момент. В някой блог вероятно, тъй като и Facebook цензурира. На мен обаче ми пуска гювеч. Не знам дали някой до момента не ме е докладвал, само че имам доста огромен шанс, защото пиша с много нецензурни думи. Досега не съм имал проблем, само че съм на ръба на бръснача. Автоцензурата обаче е налице, тъй като въпреки всичко се пробвам да не прекрача някаква граница, след която Зуки ще ме банне.
Какви са най-странните неща, с които си се сблъсквал по време на ревютата ти?
Случаят с г-жа Киселичка ми беше най-забавният досега. Историята в резюме е, че на 1-ви януари си купих едни непоносимо гнусни вафли, които изглеждаха зле, само че просто си споделих „ дай да тестваме, това ми е работата, нали “. Опитах и в действителност беше супер покруса, до ден-днешен това е най-гадната вафла, която съм ял. По остарял журналистически фасон взех решение да ревизира в Търговския указател кой, аджеба, е решил с тая фирма да прави вафли. Семейна компания на въпросната госпожа се оказа. И стана лафче около това.
Най-смешното обаче беше, че под ревюто се появи самата госпожа Киселичка, шефката на компанията, и ме упрекна, че съм ѝ натирил вафлата преднамерено, че съм от конкуренцията, че се пробвам да ѝ скапя бизнеса и не знам си какво. Бъзикът стана огромен. Това бе едно от ревютата, които станаха viral, както се споделя. Имаше 3 такива момента за блога, някакви хора ми споделиха всеобщо ревютата и по този начин потръгнаха нещата. Киселичка беше последният подобен миг.
Други странни неща няма кой знае какъв брой, тъй като до неотдавна бях неизвестен и личността ми не беше забъркана. Сред другари вървеше бъзик, само че нищо необичайно. Хората, които ми пишат, са забавни. Предлагат ми вафли, оферират ми да пишат ревюта, брак са ми предложили по Facebook – мъже, само че и дами. Но нищо фрапантно, чаках повече луди. Може би се крият.
Може би пък същински лудите да са почитателите на бисквити.
Сетих се в действителност от скоро образец. Написах, че в случай че някой желае да ме види, постоянно може да пристигна в „ Комеди клуба “ да ме гледа. Буквално на идващия ден там имаше оставен пакет за мен. В едно пликче имаше вафла, която се споделя „ Алиби макс “. Тя беше увита в салфетка и върху нея с червен маркер – нещо като червило, но не беше май – беше написано: „ Пълнеж. Пълнеещ. Пълнееш “. Имаше и лепенка на усмивка с брекети. Без име, без адрес, без нищо. Питах кой е това в Инстаграм и Facebook, само че никой не се обади. Аз и до момента не дръзвам да я опитам тази вафла.
Много хора ми носят вафли от разнообразни места, но в множеството случаи не одобрявам вафли от непознати. Кой знае какво може да ми дадат. Знам, че надали това им е задачата, само че все дублирам, че Джон Ленън е починал от фенска ръка.
И най-после реши да напишеш книга?
Да, за месец и половина я написах. Това е четвъртият ми опит да пиша, от години все си крещя, че веднага ще напиша нещо, дай през днешния ден, дай на следващия ден... Но внезапно ми пристигна концепцията да върша ревюта на всякакви други неща. „ Озон “ ме потърсиха в един момент за друго, а аз взех, че им предложих да пиша книга. И те споделиха „ давай “. Книгата съдържа 42 (защото това е отговорът на живота) ревюта, разкази и есета, които постоянно приключват с оценка на претърпяното. Има ревю на посетители при мама, ревю на БДЖ, ревю на софийските дилъри, ревю на първия ми път.
Но се тормозя по какъв начин ще реагират хората. За пръв път пиша книга и реакцията на публиката е най-важният барометър. Като комик съм привикнал да виждам по какъв начин реагира публиката на шегите ми. Ако се смеете на едно и също нещо, значи сте близки по някакъв метод. За мен хуморът е доста свързващо нещо. Ако си в компания и кажеш лафче, хората, които се засмеят, ще ти станат по-приятни и значи, че сте на едно равнище почти. Ако има хора, които не ти се засмеят обаче, незабавно приемаш, че сте по-далече едни от други, че надали не ти се сърдят и така нататък Не че диря всеобщото утвърждение, просто желая да видя дали може да станат нещата с книгата.
Човек ще каже, че търсиш толкоз мощно утвърждението, с цел да комплексираш неналичието на утвърждение и обич, които не си получил като дребен?
Мога да кажа, че майка ми ми е дала обич за 5 милиона деца напред. За комедията, като става въпрос, към този момент виждам по напълно друг метод, откогато се занимавам професионално с нея. Разбрах, че всичко на света може да е смешно, безусловно всичко. Дори да си приказваме за най-гадните и гнусни тематики, за които да се сети човек, отново може да се засмеем. Въпросът е по какъв начин да направиш шегата смешна. Ако шегата ти е за аборт, преди да я кажеш, би трябвало да си обяснил по какъв начин цялото това нещо може да е смешно. Трябва да постелиш път до такава степен.
На сцената на „ Комеди клуба “ една и съща хумореска мога да я опиша по метод, който да провокира вълна от смях, само че и по метод, на който никой да не се засмее. Когато се проваля първия път, запаметявам в кой миг да направя заобиколка, да направя встъпление към шегата. И по този начин ти да доведеш хората до шегата, тъй че най-после да си кажат: „ Бахти, по какъв начин от вафли стигнахме до Ердоган? “ Като пишеш за вафла „ Хипер блек “ (черната вафла), можеш да споменеш нещо за БХК без проблем. Никога не съм се опитвал да предизвиквам хората преднамерено, всичко, което съм писал, идва вътре от мен. Освен може би Бареков, който ме е блокирал от Facebook страницата си.
Бареков? Как от вафли стигнахме до Бареков?
Ами да, този човек е ходещо меме. Мен малко ме е позор, че сходни хора съставляват България в Екологичен потенциал. Но не мисля, че единствено ние сме пратили такива хора в Европарламента. Там е безспорна пасмина от такива човеци. Реално Екологичен потенциал съставлява европейците. Всеки си заслужава ръководството. България си заслужава Бойко и не считам, че това е неприятно. Това е доста добър урок за всички ни. Ако сме недоволни от системата, която ни ръководи, значи сме недоволни от себе си. Ако сме недоволни от себе си, значи би трябвало да променим нещо в себе си. Чак тогава ще пристигна и политическата смяна. Явно в този момент сме си добре, щом от какъв брой там години сме на това състояние – обичана моя българска дума. Всичко е наред.
Спомена „ Комеди клуба “, само че по какъв начин стартира всичко там?
Бях ходил единствено един път там, с цел да видя какво е стендъп комедията. Преди това бях запомнил единствено един комик – Габриел Иглесиас. И когато отидох в българския „ Комеди клуб “, по-късно ФБ ми сподели реклама: „ Пробвай се на отворения микрофон и завоюва 100 лева “ Отидох и 3 пъти поред завоювах. Оказа се, че очевидно го мога. Отворените микрофони са събития, на които цялостни дилетанти излизат да се пробват, а публиката гласоподава кой се е показал най-добре. След третия път с Иван Кирков към този момент организирахме диалога за нещо по-сериозно. И по този начин от 25 февруари 2016 година започнах да се занимавам с смешки.
За тия години обиколихме цяла България, в „ Комеди клуба “ сме всяка вечер, 5 пъти сме имали шоу в Зала 1 на НДК. Много постоянно в изявленията сътрудниците ме питат „ на какво се смее българинът “. Ами на смешки се смеят. Комедията е една и съща за всички по света. Това, което ми се желае, е да променим комедията, която се показва пред българина. В момента всеобщият комизъм на мен тотално не ми подхожда. Говоря за вида смешки на Слави, „ Комиците “ и „ Шоуто на канала “, където се показва кенефен комизъм. Тоест, да пръдне артистът и хората да се засмеят. Аз също имам смешки за пърдене, само че считам, че методът би трябвало да бъде друг. Да има малко финес. Не, примерно, името на героя да е Пръдльо Пръдлитков и към този момент хората да се заливат от смях. Преди 200 милиона години шегата, че сватбата е двама луди и двеста гладни, е била върха на комедията. Сега не е.
В България всичко идва късно. Стендъп комедията пристигна с 35 години забавяне. Но съм благополучен да кажа, че сега тя се намира в един прекрасен и изчистен формат. Има неизменност, самоиздържа се, случва се постоянно, не са един или двама души, които го вършат. От 2012 година, откогато Иван го прави това нещо, от дума в търсачката това се трансформира в развлечение в петък вечер. Или в понеделник, вторник, сряда и всеки различен от дните. Намираме се в революционен миг за българския комизъм. Ще оцелеят единствено най-хубавите.
Има ли задоволително хора да се занимават с това? Свежа кръв?
Всеки месец имаме по няколко отворени микрофона. Всеки път има нови лица, само че и много хора, които се явяват по няколко пъти, с цел да се самоусъвършенстват. Желание има и то е голямо. У нас няма място за доста комедианти, дребна страна сме, не може като Америка да имаме 30 огромни имена. Сцената е лимитирана и откъм хора, и откъм рекламодатели, само че въпреки всичко я има. Затова ще оцелеят единствено най-хубавите. В момента стендъп комедията е като балон, който се надува, само че в един миг ще се пукне и тогава истината ще излезе нескрито. Ще се види кои са същински качествените и съществени хора. Така е и в политиката, апропо.
И двете са комедия.
Така е. Знаеш ли, работил съм 7 години в OFFNews, тука ме направихте човек.
Разбрах обаче, че в журналистиката не е елементарно да казваш всичко, даже да го считаш за истина. А в комедията можеш да кажеш всичко, стига да е смешно.
Този модел ми се коства по-автентичен за правене. Колкото и да се вършим, че желаем да чуем истината и я желаеме, в действителност хората въобще не се кефят на истината. Просто не се радват на това да чуят, че животът е кофти, че нещата към нас са зле. Отвъд истината обаче идват решенията. Идва другата истина, че можем да си създадем живота по-добър, само че това отново зависи от нас самите, не от някой различен. Още една истина, която не желаем да чуем. Хуморът е прелестен отдушник, при който да чуем проблемите си. Да се надсмеем на тях. И по този начин всичко става по-лесно.
От кореспондент в OFFNews Додо реши да се преквалифицира и да стартира да написа... ревюта на вафли. Вярвате или не, блогът му " Ревюта на вафли - РВ " е един от огромните шлагери в обществените мрежи, набирайки над 10 000 почитатели тъкмо за година.
Сега на хоризонта се задава и премиерата на неговата първа книга с ревюта на битието ни - " За вафлите и хората ". С 42 ревюта, есета и разкази, които правят оценка случки и неща от живота по безусловно самостоятелна и несъществуваща канара. Книгата ще има своето публично показване с безвъзмездни вафли, огнегълтачи и дракони на 29 май от 18:00 часа в " Greenwich Book Center " на " Витошка ".
Освен всичко друго, Додо е професионален палячо, шут, майтапчия, веселяк и - както е съвременно в последно време - комик. Той е измежду водещите лица на " Комеди клуба " в София и смехът, общо взето, е неговата специалност. Освен че ме подкупи с вносни вафли от " Кореком ", с цел да промотирам книгата му, с гръка си говорихме за палячовците в политиката, що е то истина, новата комедия в България, за какъв брой кинти ще си легне с Тереза Мей (това го изрязахме от интервюто) и още пикантни като халапеньо тематики. Разговорът е във формат " откровено и персонално " и не е за хора със слаби сърца и дребни деца.
Предупредени сте.
Що за психологично невменяем човек се захваща да прави ревюта на вафли?
За да се уравновеси човек, би трябвало да си откри отдушник на душата. Не знам какъв брой съм невменяем, дори мисля, че уравновесявам сносно сред всичко, което се случва в живота ми. „ Ревюта на вафли “ беше една смешка, която се трансформира в балансьор. Не знам по какъв начин да отговоря на този въпрос по различен метод. Това е най-обикновен блог, който обгръща две на пръв взор несвързани неща – вафли и ревюта. И комизъм.
Имайки поради, че сега сме посред политическа акция, представяш ли си „ Ревюта на вафли “ да прерасне в политически план? Или може би първо ще започнеш телевизионно шоу, ще си обръснеш главата и чак тогава?
С главата към този момент съм се заел доста старателно. Но и съм си мислил да върша политически ревюта. Обаче, тъй като са много обидчиви нашите политици и имат пари за акции и за съдене, избирам да седнал съм и да си ревюирам вафлите. Но в случай че някой ми предложи доста пари, но доста пари – бих ревюирал тяхната акция. Съвсем почтено. За пари върша всичко. Дори книга написах, да му се не види.
В първото ми изявление за „ Комеди клуба “ с Дани Гроздич (пичът, който ни учи на сръбски) си говорихме за това с кой плод се тренира най-добре да правиш секс и хуманно ли е да спиш с пилета. Но бяха други времена.
Не може към този момент. В някой блог вероятно, тъй като и Facebook цензурира. На мен обаче ми пуска гювеч. Не знам дали някой до момента не ме е докладвал, само че имам доста огромен шанс, защото пиша с много нецензурни думи. Досега не съм имал проблем, само че съм на ръба на бръснача. Автоцензурата обаче е налице, тъй като въпреки всичко се пробвам да не прекрача някаква граница, след която Зуки ще ме банне.
Какви са най-странните неща, с които си се сблъсквал по време на ревютата ти?
Случаят с г-жа Киселичка ми беше най-забавният досега. Историята в резюме е, че на 1-ви януари си купих едни непоносимо гнусни вафли, които изглеждаха зле, само че просто си споделих „ дай да тестваме, това ми е работата, нали “. Опитах и в действителност беше супер покруса, до ден-днешен това е най-гадната вафла, която съм ял. По остарял журналистически фасон взех решение да ревизира в Търговския указател кой, аджеба, е решил с тая фирма да прави вафли. Семейна компания на въпросната госпожа се оказа. И стана лафче около това.
Най-смешното обаче беше, че под ревюто се появи самата госпожа Киселичка, шефката на компанията, и ме упрекна, че съм ѝ натирил вафлата преднамерено, че съм от конкуренцията, че се пробвам да ѝ скапя бизнеса и не знам си какво. Бъзикът стана огромен. Това бе едно от ревютата, които станаха viral, както се споделя. Имаше 3 такива момента за блога, някакви хора ми споделиха всеобщо ревютата и по този начин потръгнаха нещата. Киселичка беше последният подобен миг.
Други странни неща няма кой знае какъв брой, тъй като до неотдавна бях неизвестен и личността ми не беше забъркана. Сред другари вървеше бъзик, само че нищо необичайно. Хората, които ми пишат, са забавни. Предлагат ми вафли, оферират ми да пишат ревюта, брак са ми предложили по Facebook – мъже, само че и дами. Но нищо фрапантно, чаках повече луди. Може би се крият.
Може би пък същински лудите да са почитателите на бисквити.
Сетих се в действителност от скоро образец. Написах, че в случай че някой желае да ме види, постоянно може да пристигна в „ Комеди клуба “ да ме гледа. Буквално на идващия ден там имаше оставен пакет за мен. В едно пликче имаше вафла, която се споделя „ Алиби макс “. Тя беше увита в салфетка и върху нея с червен маркер – нещо като червило, но не беше май – беше написано: „ Пълнеж. Пълнеещ. Пълнееш “. Имаше и лепенка на усмивка с брекети. Без име, без адрес, без нищо. Питах кой е това в Инстаграм и Facebook, само че никой не се обади. Аз и до момента не дръзвам да я опитам тази вафла.
Много хора ми носят вафли от разнообразни места, но в множеството случаи не одобрявам вафли от непознати. Кой знае какво може да ми дадат. Знам, че надали това им е задачата, само че все дублирам, че Джон Ленън е починал от фенска ръка.
И най-после реши да напишеш книга?
Да, за месец и половина я написах. Това е четвъртият ми опит да пиша, от години все си крещя, че веднага ще напиша нещо, дай през днешния ден, дай на следващия ден... Но внезапно ми пристигна концепцията да върша ревюта на всякакви други неща. „ Озон “ ме потърсиха в един момент за друго, а аз взех, че им предложих да пиша книга. И те споделиха „ давай “. Книгата съдържа 42 (защото това е отговорът на живота) ревюта, разкази и есета, които постоянно приключват с оценка на претърпяното. Има ревю на посетители при мама, ревю на БДЖ, ревю на софийските дилъри, ревю на първия ми път.
Но се тормозя по какъв начин ще реагират хората. За пръв път пиша книга и реакцията на публиката е най-важният барометър. Като комик съм привикнал да виждам по какъв начин реагира публиката на шегите ми. Ако се смеете на едно и също нещо, значи сте близки по някакъв метод. За мен хуморът е доста свързващо нещо. Ако си в компания и кажеш лафче, хората, които се засмеят, ще ти станат по-приятни и значи, че сте на едно равнище почти. Ако има хора, които не ти се засмеят обаче, незабавно приемаш, че сте по-далече едни от други, че надали не ти се сърдят и така нататък Не че диря всеобщото утвърждение, просто желая да видя дали може да станат нещата с книгата.
Човек ще каже, че търсиш толкоз мощно утвърждението, с цел да комплексираш неналичието на утвърждение и обич, които не си получил като дребен?
Мога да кажа, че майка ми ми е дала обич за 5 милиона деца напред. За комедията, като става въпрос, към този момент виждам по напълно друг метод, откогато се занимавам професионално с нея. Разбрах, че всичко на света може да е смешно, безусловно всичко. Дори да си приказваме за най-гадните и гнусни тематики, за които да се сети човек, отново може да се засмеем. Въпросът е по какъв начин да направиш шегата смешна. Ако шегата ти е за аборт, преди да я кажеш, би трябвало да си обяснил по какъв начин цялото това нещо може да е смешно. Трябва да постелиш път до такава степен.
На сцената на „ Комеди клуба “ една и съща хумореска мога да я опиша по метод, който да провокира вълна от смях, само че и по метод, на който никой да не се засмее. Когато се проваля първия път, запаметявам в кой миг да направя заобиколка, да направя встъпление към шегата. И по този начин ти да доведеш хората до шегата, тъй че най-после да си кажат: „ Бахти, по какъв начин от вафли стигнахме до Ердоган? “ Като пишеш за вафла „ Хипер блек “ (черната вафла), можеш да споменеш нещо за БХК без проблем. Никога не съм се опитвал да предизвиквам хората преднамерено, всичко, което съм писал, идва вътре от мен. Освен може би Бареков, който ме е блокирал от Facebook страницата си.
Бареков? Как от вафли стигнахме до Бареков?
Ами да, този човек е ходещо меме. Мен малко ме е позор, че сходни хора съставляват България в Екологичен потенциал. Но не мисля, че единствено ние сме пратили такива хора в Европарламента. Там е безспорна пасмина от такива човеци. Реално Екологичен потенциал съставлява европейците. Всеки си заслужава ръководството. България си заслужава Бойко и не считам, че това е неприятно. Това е доста добър урок за всички ни. Ако сме недоволни от системата, която ни ръководи, значи сме недоволни от себе си. Ако сме недоволни от себе си, значи би трябвало да променим нещо в себе си. Чак тогава ще пристигна и политическата смяна. Явно в този момент сме си добре, щом от какъв брой там години сме на това състояние – обичана моя българска дума. Всичко е наред.
Спомена „ Комеди клуба “, само че по какъв начин стартира всичко там?
Бях ходил единствено един път там, с цел да видя какво е стендъп комедията. Преди това бях запомнил единствено един комик – Габриел Иглесиас. И когато отидох в българския „ Комеди клуб “, по-късно ФБ ми сподели реклама: „ Пробвай се на отворения микрофон и завоюва 100 лева “ Отидох и 3 пъти поред завоювах. Оказа се, че очевидно го мога. Отворените микрофони са събития, на които цялостни дилетанти излизат да се пробват, а публиката гласоподава кой се е показал най-добре. След третия път с Иван Кирков към този момент организирахме диалога за нещо по-сериозно. И по този начин от 25 февруари 2016 година започнах да се занимавам с смешки.
За тия години обиколихме цяла България, в „ Комеди клуба “ сме всяка вечер, 5 пъти сме имали шоу в Зала 1 на НДК. Много постоянно в изявленията сътрудниците ме питат „ на какво се смее българинът “. Ами на смешки се смеят. Комедията е една и съща за всички по света. Това, което ми се желае, е да променим комедията, която се показва пред българина. В момента всеобщият комизъм на мен тотално не ми подхожда. Говоря за вида смешки на Слави, „ Комиците “ и „ Шоуто на канала “, където се показва кенефен комизъм. Тоест, да пръдне артистът и хората да се засмеят. Аз също имам смешки за пърдене, само че считам, че методът би трябвало да бъде друг. Да има малко финес. Не, примерно, името на героя да е Пръдльо Пръдлитков и към този момент хората да се заливат от смях. Преди 200 милиона години шегата, че сватбата е двама луди и двеста гладни, е била върха на комедията. Сега не е.
В България всичко идва късно. Стендъп комедията пристигна с 35 години забавяне. Но съм благополучен да кажа, че сега тя се намира в един прекрасен и изчистен формат. Има неизменност, самоиздържа се, случва се постоянно, не са един или двама души, които го вършат. От 2012 година, откогато Иван го прави това нещо, от дума в търсачката това се трансформира в развлечение в петък вечер. Или в понеделник, вторник, сряда и всеки различен от дните. Намираме се в революционен миг за българския комизъм. Ще оцелеят единствено най-хубавите.
Има ли задоволително хора да се занимават с това? Свежа кръв?
Всеки месец имаме по няколко отворени микрофона. Всеки път има нови лица, само че и много хора, които се явяват по няколко пъти, с цел да се самоусъвършенстват. Желание има и то е голямо. У нас няма място за доста комедианти, дребна страна сме, не може като Америка да имаме 30 огромни имена. Сцената е лимитирана и откъм хора, и откъм рекламодатели, само че въпреки всичко я има. Затова ще оцелеят единствено най-хубавите. В момента стендъп комедията е като балон, който се надува, само че в един миг ще се пукне и тогава истината ще излезе нескрито. Ще се види кои са същински качествените и съществени хора. Така е и в политиката, апропо.
И двете са комедия.
Така е. Знаеш ли, работил съм 7 години в OFFNews, тука ме направихте човек.
Разбрах обаче, че в журналистиката не е елементарно да казваш всичко, даже да го считаш за истина. А в комедията можеш да кажеш всичко, стига да е смешно.
Този модел ми се коства по-автентичен за правене. Колкото и да се вършим, че желаем да чуем истината и я желаеме, в действителност хората въобще не се кефят на истината. Просто не се радват на това да чуят, че животът е кофти, че нещата към нас са зле. Отвъд истината обаче идват решенията. Идва другата истина, че можем да си създадем живота по-добър, само че това отново зависи от нас самите, не от някой различен. Още една истина, която не желаем да чуем. Хуморът е прелестен отдушник, при който да чуем проблемите си. Да се надсмеем на тях. И по този начин всичко става по-лесно.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ