Политиката като игра на зависимости
Позицията на Борисов е много по- мощна от тази на Пеевски. Колкото и медийно нещата да наподобяват тъкмо противоположното, Борисов е в позицията да изиграе Пеевски. Това че водачът на ГЕРБ към този момент се прави на умряла лисица и наподобява като младши съучастник не отразява действителното положение на нещата. Сегашната управническа структура ще става все по непопулярна и Борисов има опцията да съчетае излизането си от нея с еманципирането си от Пеевски. Ако Борисов бъде определен за президент, това също ще бъде подобаващ миг да бие шута на Пеевски.
Съвременната българска политика удостовери поговорката " Признат грях, не е грях ". Още при основаването на кабинета " Желязков " бе ясно, че той се явява артикул на сделка сред Борисов и Пеевски, само че това бе изрично отхвърляно и от двете упоменати лица. Стана потребност да се притегли към формалната коалиция ДПС-АПС, с цел да играе ролята на поръчител, че е изключено другото Движение за права и свободи да влезе през задния вход на властта. АПС се отдръпна от обединението, тъй като към този момент няма потребност да се скрива очевидното. Връзката ГЕРБ- Движение за права и свободи освен не се крие, освен това, тя се промотира като национално притежание. На която се дължи влизането в еврозоната и отпушването на замразените европейски средства от проекта за възобновяване. Израз на новата действителност бе общественото прославяне на Делян, което Борисов направи пред националното заседание на младежкото ГЕРБ.
Всъщност, употребявайки лятната заспалост на обществото, задкулисието разгласи, че полето за деяние му е към този момент отесняло и то би трябвало да се разпростре и в обществената сфера. А може би даже да се трансформира и в новата обществена сфера.
В общественото пространство към този момент дебело се акцентира, че обликът на Пеевски е изцяло оправдан и той е най-меродавният представител на сегашната ръководеща коалиция, в която може да няма свои министри, само че повече от половината заместник-министри са негови. Тук не става въпрос за един към този момент приключен развой, а по-скоро пред нас се разпростира стадий, който ще бъде последван от други, тъй че, в края на краищата, българската политика допустимо най-безболезнено да влезе в рамките, които са ѝ отредили Борисов и Пеевски. А те си показват политиката като игра на зависимости, където компроматът и корупцията ще бъдат водещите механизми на властовата конструкция. Своеобразна българска клептокрация, чиято основна отличителна линия ще бъде съчетаването ѝ с типичен демократични практики - свободни избори, наличието на съпротива и тясна интеграция на страната в международната демократична общественост.
Разбира се, корупцията не е ново събитие за България, тя е неразделна част от цялата ни история, само че за първи път тя се трансформира в главния мотор, задвижващ работата на формалните институции. В България демокрацията се провали във връзка с ефикасната активност на институциите и тази празнина бе запълнена от разнообразни зависимости и принуди, които ние отбелязваме като задкулисие.
Прокуратурата в това отношение е прелестен образец за случилото се. Получавайки цялостната си самостоятелност след 1991 г, тя в началото се оказа инструмент за реализиране на прищевките на своя началник Иван Татарчев, при Никола Филчев тя бе пробита от престъпните структури, при Борис Велчев апатията и бездействието изцяло я обхвана, а при Сотир Цацаров стартира политическото ѝ преодоляване от ГЕРБ и Движение за права и свободи. При Гешев тя стартира интензивно да се намесва в политическия ни живот, а при Борислав Сарафов виждаме по какъв начин тя интензивно го моделира. Масовият прилив на ръководещи фрагменти от най-различни партии към Пеевски се дължи навръх „ работата “ на прокуратурата, подкрепяна от антикорупционната комисия, данъчните служби и органите за сигурност.
За да претърпи сходна промяна прокуратурата, в нея трябваше да бъде налаган систематичен анти-подбор на фрагменти. Той първоначално изглеждаше като партийно кадруване, а след това доби доста по-уродливи очертания- на кариерната стълбица бяха допускани единствено хора, против които има компромати или са в мощна взаимозависимост. Случаят с Теодора Георгиева е образно доказателство за това и можем да бъдем сигурни, че останалите ни „ европрокурори “ се намират в сходна позиция.
Точно анти-подборът е онази трансмисия, която кара демократичната система да губи капацитета си, било тъй като бива изяждана от вътрешната страна от задкулисието си, било тъй като с неприятния си образец вдъхва живот на недемократичните сили в обществото. Това важи в по-голяма степен за развития либерален свят, в сравнение с за България. Защото у нас силите, които подкопават демокрацията, не са идеологически и теоретически подплатени, а става въпрос за персонални прищевки. На Пеевски и Борисов. В техните глави няма построен облик на някаква друга България, а става въпрос за една хиперболизирана визия за персонален и политически комфорт. Което значи, че обществената им база с извънредно тясна и се лимитира до кръга на клиентелата им и зомбираните им почитатели. Но тази група е въпреки всичко важен електорален фактор, на фона на всеобщо негласуващите български гласоподаватели.
С помощта на марионетките от Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, ГЕРБ и Новото начало официализираха своето съдействие и към този момент могат да мислят за идващия стадий към преодоляване на властта, а по-точно- Борисов и Пеевски да се снабдят с най-висшите държавни постове. Към момента те си вършат обикновената сметка, че в случай че унищожат Политическа партия и приласкаят Демократична България, политическият им проект ще сработи безотказно. Засега той включва наместването на Борисов в креслото на президента, само че за Пеевски към този момент няма никакви подмятания към какво се е прицелил. Може би, занапред ще ни тестват на тази тематика.
Но цялата тази скица страда от един огромен недостатък. И той се крие във обстоятелството, че позицията на Борисов е много по- мощна от тази на Пеевски. Колкото и медийно нещата да наподобяват тъкмо противоположното, Борисов е в позицията да изиграе Пеевски. Това че водачът на ГЕРБ към този момент се прави на умряла лисица и наподобява като младши съучастник не отразява действителното положение на нещата. Сегашната управническа структура ще става все по непопулярна и Борисов има опцията да съчетае излизането си от нея с еманципирането си от Пеевски. Ако Борисов бъде определен за президент, това също ще бъде подобаващ миг да бие шута на Пеевски. Докато Пеевски не разполага с различен сътрудник с изключение на Борисов. Така че връзката сред двамата надалеч не е равнопоставена. И с държанието си Борисов прави всичко допустимо този факт да не разтревожи Пеевски.
Но даже да допуснем, че синхронът сред двамата се резервира за дълго време, тяхното начинание може да добие противоположни резултати. Сегашната социална бездейност не трябва да се преглежда като константна големина и всеки миг в страната може да избухне политическа стихия. Да не се окаже, че сегашната чистка на политическия терен, която включва дискредитирането на Политическа партия, обезличаването на АПС, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ ще сработи идеално в интерес на Румен Радев.
Свързана публикация: Саморазрушаването на сглобката е стъпка към нормализация на политическия ни живот
