Позицията е изпратена до медиите, която е публично достъпна и

Позицията е изпратена до медиите, която е обществено налична и на уеб страницата на Българска академия на науките. От нея излиза наяве, че е допустимо да се стигне и до митинги.

Ето и цялата позиция:

Общото заседание на Българската академия на науките показва своето отвращение от размера на бюджетната дотация, планувана за Академията за 2022 година Това политическо решение подрежда учените, работещи в Българска академия на науките, на последно място в системата на образованието и науката в страната.

С Министерско разпореждане № 371 от 17.12.2020 година за най-ниската академична служба „ помощник “ в държавните висши учебни заведения беше избрана минимална месечна работна заплата от 1300 лева За съпоставяне, минималната заплата на помощник в Българска академия на науките през 2021 година е 946 лева, т.е. 72% от възнаграждението на сътрудник на същата служба в държавно висше учебно заведение. Нещо повече, главната заплата на професор в Българска академия на науките е по-ниска от главната заплата за помощник в държавно висше учебно заведение!

Дискриминацията към Академията продължава и в плануванаъа бюджетна дотация за 2022 година, която за следващ път ще демотивира младежите да изберат професионална реализация в Българска академия на науките. Младите хора не са съгласни да следват една от най-тежките кариери и след 15-20 години твърдоглав труд да получават под междинната заплата за страната.

Въпреки признатите стратегически документи страната продължава да не съблюдава поетите задължения за постигане на целевите равнища за финансиране на НИРД като % от Брутният вътрешен продукт.

Българска академия на науките отстоява престижа си на водещата научноизследователска организация в страната. Според отчета на Постоянно настоящата експертна комисия за наблюдаване и оценка на научноизследователската активност във висшите учебни заведения и научните организации за 2020 година Академията е класирана преди всичко по критериите научни резултати и тяхното научно влияние, в това число патентна дейност; публично и икономическо влияние на научната активност, както и по обща оценка на научната активност. Българска академия на науките генерира близо 40% от научната продукция на страната, а изявленията на нейните учени намират необятен интернационален отзив, мярка за което са десетките хиляди самостоятелни цитирания. В класацията на Университета в Станфорд през 2020 година от откривателите, работещи в Българска академия на науките, 25-има са измежду първите два % на най-влиятелните учени в света, а през 2021 година броят им е 41. Това недвусмислено демонстрира високия престиж на учените от Академията измежду международната научна общественост и тяхната почтена роля в науката в интернационален мащаб.

През последните години Българска академия на науките притегля спомагателни финансови средства, близки по мярка на получаваната държавна дотация. За 2020 година дотацията е 107 142 627 лева, а спомагателните средства са 95 275 197 лева, от които към 30% са по стратегии на Европейски Съюз, за планове, финансирани от европейски структурни и капиталови фондове или от други задгранични източници. Ала всеки, който работи в областта на науката и нововъведенията, знае, че това са средства със строго предопределение и систематизиране, които не могат да покрият недостига за възнагражденията на учените.

Българска академия на науките непроменяемо поддържа страната със своя експертен потенциал: поддържа 14 мониторингови мрежи, свързани със сеизмичната конюнктура, положението на йоносферата и радиационния декор, Черно море и др.; взе участие в национални и интернационалните експертни органи, в правенето на стратегически документи и експертни мнения. Българска академия на науките е неизменима част от решаването на проблемите на обществото, изключително в обстановка на рецесии. Ярък образец за това е присъединяване на основни специалисти от Българска академия на науките в преодоляване на сегашната рецесия с Covid-19.

Ключова е и ролята на Академията в осъществяването на националните научни стратегии, на Националната пътна карта за научни инфраструктури, в построяването на Центровете за върхови достижения и Центрове за подготвеност, където Българска академия на науките сполучливо си партнира с висшите учебни заведения. Това са дълготрайни стратегически обекти, в които се влагат големи средства за научна инфраструктура. Поради систематичното недофинансиране на човешкия капацитет обаче съществува действителна заплаха те да останат без откриватели и без инженерен личен състав, т.е. без създателите на просвета и хрумвания!

Уважаеми дами и господа ръководещи, призоваваме ви за незабавен разговор – преди учените от Българска академия на науките да подхващат дълготрайни ефикасни протестни дейности.