Дипломатът Боби Бобев: Позициите на Белград и Прищина по косовския въпрос са взаимно изключващи се
Позициите на Белград и Прищина по косовския въпрос са взаимно изключващи се, а постигането на единодушие през тази и идната година наподобява мъчно постижимо. Това съобщи някогашният дипломат в Косово и Албания Боби Бобев по.
Според него, коренните разлики, които се появиха след привидните сигнали за път към замяна на територии сред Сърбия и Косово, са разумни.
„Именно в този момент се влезе във фаза на диалозите, която се счита за крайна. Ако до момента се говореше за обособени тематики, то в този момент би трябвало да се стигне до юридически обвързващ документ, каквото и да значи това. Позициите на двете страни са толкоз разнообразни, че нямаше по какъв начин да няма разтърсвания. Има обаче нещо много объркващо в това извънредно опълчване на позициите, които са взаимно изключващи се. Ако в един диалог има червени линии, то би трябвало да се търси компромис в диалозите сред тях“, съобщи Бобев, който е склонен със сръбската страна в това, че компромисът не съставлява едната страна да получи всичко, което желае, а другата – нищо.
Мнението на дипломата е, че Косово по едно и също време желае Сърбия да признае независимостта й, а наред с това да получи обитаемата най-вече с албанци Прешевска котловина.
„Възприемем формулата, която (сръбският президент) Вучич постанова: с цел да се стигне до компромис, и двете страни ще би трябвало да изгубят по нещо“, счита Боби Бобев.
Той посочи, че границите на днешно Косово на процедура съставляват вътрешноадминистративните граници на региона в някогашна Югославия, начертани през 1947 година. Според Бобев, „граници на етнически принцип не са най-доброто“ и поради това той е съперник на тезата, че още през 1999 интернационалната общественост е трябвало да наложи Прешевската котловина да влезе в Косово, а елементи от Северно Косово да останат в Сърбия.
Бобев цитира данните, че след Втората международна война граници в Европа са преначертавани на етнически принцип в 17 случая, като в 8 от тях са възниквали въоръжени спорове. Като „печален“ дипломатът дефинира и образеца с Босна, където етнически чисти територии съставляват обособените елементи от днешната страна.
Относно въпросът за Косово, Бобев е на мнение, че единодушие сред Белград и Прищина, чрез разговора сред държавните глави Александър Вучич и Хашим Тачи ще е доста мъчно.
„Вучич има малко по-комфортна политическа конюнктура в Сърбия. Опозицията го подлага на критика, в това число за решението да посети Косово. Той беше нападнат, че не е загатнал (сръбската) конституцията и резолюция 1244 на Организация на обединените нации. Но той най-малко има поддръжката на ръководещата коалиция. В Косово Хашим Тачи е в извънредно слаба позиция. Дори неговата партия, Демократическата партия на Косово, сега работи против него. Поведението на опозицията и ръководещото болшинство са разнообразни, само че всички са съгласни, че Тачи не би трябвало еднолично да води договарянията. Имаше и среща на институциите, преди визитата му в Брюксел, на която му беше казано, че за Северно Косово и за посещаване на Вучич в Гази Вода не би трябвало да се беседва.“
Бобев добави, че Европейски Съюз прави задоволително опити да контролира преговорния развой сред Сърбия и Косово, обвързвайки го с участието на двете страни в съюза, само че е „прекалено оптимистична всяка мисъл“, че тази и идната година може да се стигне до съглашение. Малко евентуално обаче е и да се стигне до спор.
Според него, коренните разлики, които се появиха след привидните сигнали за път към замяна на територии сред Сърбия и Косово, са разумни.
„Именно в този момент се влезе във фаза на диалозите, която се счита за крайна. Ако до момента се говореше за обособени тематики, то в този момент би трябвало да се стигне до юридически обвързващ документ, каквото и да значи това. Позициите на двете страни са толкоз разнообразни, че нямаше по какъв начин да няма разтърсвания. Има обаче нещо много объркващо в това извънредно опълчване на позициите, които са взаимно изключващи се. Ако в един диалог има червени линии, то би трябвало да се търси компромис в диалозите сред тях“, съобщи Бобев, който е склонен със сръбската страна в това, че компромисът не съставлява едната страна да получи всичко, което желае, а другата – нищо.
Мнението на дипломата е, че Косово по едно и също време желае Сърбия да признае независимостта й, а наред с това да получи обитаемата най-вече с албанци Прешевска котловина.
„Възприемем формулата, която (сръбският президент) Вучич постанова: с цел да се стигне до компромис, и двете страни ще би трябвало да изгубят по нещо“, счита Боби Бобев.
Той посочи, че границите на днешно Косово на процедура съставляват вътрешноадминистративните граници на региона в някогашна Югославия, начертани през 1947 година. Според Бобев, „граници на етнически принцип не са най-доброто“ и поради това той е съперник на тезата, че още през 1999 интернационалната общественост е трябвало да наложи Прешевската котловина да влезе в Косово, а елементи от Северно Косово да останат в Сърбия.
Бобев цитира данните, че след Втората международна война граници в Европа са преначертавани на етнически принцип в 17 случая, като в 8 от тях са възниквали въоръжени спорове. Като „печален“ дипломатът дефинира и образеца с Босна, където етнически чисти територии съставляват обособените елементи от днешната страна.
Относно въпросът за Косово, Бобев е на мнение, че единодушие сред Белград и Прищина, чрез разговора сред държавните глави Александър Вучич и Хашим Тачи ще е доста мъчно.
„Вучич има малко по-комфортна политическа конюнктура в Сърбия. Опозицията го подлага на критика, в това число за решението да посети Косово. Той беше нападнат, че не е загатнал (сръбската) конституцията и резолюция 1244 на Организация на обединените нации. Но той най-малко има поддръжката на ръководещата коалиция. В Косово Хашим Тачи е в извънредно слаба позиция. Дори неговата партия, Демократическата партия на Косово, сега работи против него. Поведението на опозицията и ръководещото болшинство са разнообразни, само че всички са съгласни, че Тачи не би трябвало еднолично да води договарянията. Имаше и среща на институциите, преди визитата му в Брюксел, на която му беше казано, че за Северно Косово и за посещаване на Вучич в Гази Вода не би трябвало да се беседва.“
Бобев добави, че Европейски Съюз прави задоволително опити да контролира преговорния развой сред Сърбия и Косово, обвързвайки го с участието на двете страни в съюза, само че е „прекалено оптимистична всяка мисъл“, че тази и идната година може да се стигне до съглашение. Малко евентуално обаче е и да се стигне до спор.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ