Как се появява Източна Белгия – немскоезичният белгийски регион?
Появата на така наречен район Източна Белгия , обитаем най-вече с немскоезична общественост , остава мистерия за мнозина . Белгийската новинарска организация Белга хвърля светлина върху този малко прочут миг от историята на страната.
Когато преглеждаме корените на немскогоезичната общественост в Белгия, интервалът от 1794-95 година е основен. Дотогава огромна част северната ѝ част е принадлежала на херцогство Лимбург, а южната - на херцогство Люксембург.
Регионът е анексиран от Франция в края на XVIII век и другите му елементи се сливат в една административна единица. След като Наполеон е надвит в борбата при Ватерло през 1815 година, Виенският конгрес взема решение зоната да стане притежание на Прусия, като прави немския формален език там. Повече от половин век по-късно територията става част от новооснованата Германска империя.
След Първата международна война Версайският контракт дефинира регионът да бъде отстъпен на Белгия и става прочут, наред с други имена, като Нова Белгия. „ Новите белгийци “ стават пълноправни жители на новата си татковина през 1926 година, белгийската конституция и закони се ползват и за тях.
Изглежда, че след войната белгийската страна е била подготвена да върне територията на Германия, с цел да облекчи финансовите си компликации. Тайните договаряния сред двете страни обаче са прекъснати, когато Франция ясно показва възражението си.
Територията е върната със мощ от Германия през 1940 година, когато войските на Хитлер навлизат в Белгия. Точно както на всички места в Европа, Втората международна война донася опустошителни последствия за популацията и инфраструктурата ѝ. Докато град Ойпен е потърпевш по-малко във връзка с инфраструктура, Санкт Вит е съвсем напълно опустошен. След освобождението от съдружниците целият регион още веднъж е подложен под белгийско ръководство.
Когато нещата се успокояват след сложния следвоенен интервал, интеграцията на територията в Белгия последователно се развива. В началото на 60-те години на предишния век, в езиково разграничената Белгия, е основан немскоезичен район.
Следва по-нататъшно самопризнание през 1973 година , когато публично е учредена административна единица под названието Немскоезична общественост. През идващите десетилетия районът придобива все по-голяма автономност. През 2017 година локалните управляващи вземат решение да преименуват територията на Източна Белгия.
Днес немскоговорящата общественост има лично държавно управление и парламент в столицата си Ойпен , със забележителна степен на автономност по въпроси като обучение, просвета и обществено подкрепяне. Въпреки че остават част от района на най-вече френскоезична Валония, източнобелгийците от ден на ден акцентират самоопределението си.
„ Ние не се възприемаме като подчинени на Валония, ние не сме валонци “ , съобщи министър-председателят на Източна Белгия Оливър Пас по време на посещаване в района на белгийския министър председател Барт де Вевер.
Когато преглеждаме корените на немскогоезичната общественост в Белгия, интервалът от 1794-95 година е основен. Дотогава огромна част северната ѝ част е принадлежала на херцогство Лимбург, а южната - на херцогство Люксембург.
Регионът е анексиран от Франция в края на XVIII век и другите му елементи се сливат в една административна единица. След като Наполеон е надвит в борбата при Ватерло през 1815 година, Виенският конгрес взема решение зоната да стане притежание на Прусия, като прави немския формален език там. Повече от половин век по-късно територията става част от новооснованата Германска империя.
След Първата международна война Версайският контракт дефинира регионът да бъде отстъпен на Белгия и става прочут, наред с други имена, като Нова Белгия. „ Новите белгийци “ стават пълноправни жители на новата си татковина през 1926 година, белгийската конституция и закони се ползват и за тях.
Изглежда, че след войната белгийската страна е била подготвена да върне територията на Германия, с цел да облекчи финансовите си компликации. Тайните договаряния сред двете страни обаче са прекъснати, когато Франция ясно показва възражението си.
Територията е върната със мощ от Германия през 1940 година, когато войските на Хитлер навлизат в Белгия. Точно както на всички места в Европа, Втората международна война донася опустошителни последствия за популацията и инфраструктурата ѝ. Докато град Ойпен е потърпевш по-малко във връзка с инфраструктура, Санкт Вит е съвсем напълно опустошен. След освобождението от съдружниците целият регион още веднъж е подложен под белгийско ръководство.
Когато нещата се успокояват след сложния следвоенен интервал, интеграцията на територията в Белгия последователно се развива. В началото на 60-те години на предишния век, в езиково разграничената Белгия, е основан немскоезичен район.
Следва по-нататъшно самопризнание през 1973 година , когато публично е учредена административна единица под названието Немскоезична общественост. През идващите десетилетия районът придобива все по-голяма автономност. През 2017 година локалните управляващи вземат решение да преименуват територията на Източна Белгия.
Днес немскоговорящата общественост има лично държавно управление и парламент в столицата си Ойпен , със забележителна степен на автономност по въпроси като обучение, просвета и обществено подкрепяне. Въпреки че остават част от района на най-вече френскоезична Валония, източнобелгийците от ден на ден акцентират самоопределението си.
„ Ние не се възприемаме като подчинени на Валония, ние не сме валонци “ , съобщи министър-председателят на Източна Белгия Оливър Пас по време на посещаване в района на белгийския министър председател Барт де Вевер.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ