Интересен вид проникна в България
Появата на инвазивни типове имат връзка с климатичните промени. Те са и причина за разселване в нови територии на непознати и инвазивни за локалните екосистеми типове. Такъв се настани през последните години в родните паркове и градини, като засегна едно от най-масово употребяваните в ландшафтната архитектура растение, каквото е туята, предава " Телеграф ".
Масово съхнат
Масовото съхнене на туите, следено у нас и в Централна Европа, се дължи на типа кипарисова златка Lamprodila (Palmar) festiva. Златките са отклонение на многочисленото семейство Coleoptera (Твърдокрили) и включва над 15 000 типа с 450 рода, публикувани на всички континенти и острови, като се изключи Арктика и Антарктика. Номинативният подвид идва от Африка. Значима част от тях са вредители по земеделските култури и естествената дървесина.
От края на 20-и и началото на 21-ви век в Европа кипарисовата златка е записана в Австрия, Албания, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Португалия, Румъния, европейската част на Турция, Франция, Швейцария, а също и на територията на някогашна Югославия, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Словения, Хърватия, Черна гора); а също и в Северна Африка – в Алжир, Либия, Мароко и Тунис; както и в Близкия изток – в Ливан, Сирия и Турция.
Мигрирайки на север, тя се трансформира и стартира да се храни с наличните декоративни типове от фамилията на Кипарисови. Към днешна дата е маркирано развиването на насекомото при 18 типа декоративни растения, написа в публикацията си в Климатека Рачков.
Клони и стъбла
Кипарисовата златка поразява и здрави, само че и слаби, развалени и умиращи растения, прясно отрязани клони, пънове и останки от дърводобив. По предписание колонизацията на растението стартира с клони и стъбла с диаметър до 2–10 см и последователно обгръща по-дебели клони и ствола. При мощна колонизация растението умира в границите на 1 – 3 години.
Заразен материал
Разпространението на кипарисовата златка може да стане вследствие на естественото разселване на интензивно летящи бръмбари, само че и по време на вноса или превоза на инфектиран с нея посадъчен материал от декоративни растения.
Мерки за надзор
Кипарисовата златка е първият нападателен ксилофаг (насекоми, хранещи се с жива дървесина) по семейство Кипарисови, който е проникнал на територията на България. Като се има поради известността на другите типове Cupressaceae в озеленяването на обитаемоте места в района, би трябвало да се чакат обилни вреди от всеобщото размножаване на този пакостник в градските насаждения.
Като контролни ограничения се предлага агротехнически способи за повишение на устойчивостта на растенията. Резитба и изсичане на мощно развалени растения и замяната им с по-устойчиви типове и сортове. При резитба на съхнещи клони се предлага да се прихващат до 30 см здрава дървесина. Подрязването и отстраняването на инфектираните растения би трябвало да се прави при започване на пролетта преди появяването на възрастните. Отстранените клони, растения и растителни останки би трябвало да се изхвърлят и унищожат неотложно. При поява на възрастните е целесъобразно да се правят три до четирикратни третирания с пиретроидни препарати, за понижаване на популацията под прага на икономическата вредност.
Необходимо е да се вкара система от деликатно регламентирани фитосанитарни ограничения, ориентирани към навреме идентифициране на типа върху импортирания или създаван на територията на страната растителен материал, както и система за мониторинг за идентифициране на огнищата на инфекцията с него.
Добиват етерични масла за медицината
Туя (Thuja) е жанр голосеменни растения от сем. Кипарисови. Те се употребяват необятно при озеленяване на паркове и частни градини от края на 19 в. и изключително през 20 в. Те имат феноменално дълга дълготрайност на живот за подобен вид растение и доближават над 200 година Те са вечнозелени, отлични за оформяне на жив плет, непретенциозни при развъждане, устойчиви на измръзване, съществуват голям брой сортове с разнообразни цветове и форми.
Освен това се употребяват при производството на етерични масла от растителната им маса, които намират приложение в медицината и ароматерапията.
Масово съхнат
Масовото съхнене на туите, следено у нас и в Централна Европа, се дължи на типа кипарисова златка Lamprodila (Palmar) festiva. Златките са отклонение на многочисленото семейство Coleoptera (Твърдокрили) и включва над 15 000 типа с 450 рода, публикувани на всички континенти и острови, като се изключи Арктика и Антарктика. Номинативният подвид идва от Африка. Значима част от тях са вредители по земеделските култури и естествената дървесина.
От края на 20-и и началото на 21-ви век в Европа кипарисовата златка е записана в Австрия, Албания, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Португалия, Румъния, европейската част на Турция, Франция, Швейцария, а също и на територията на някогашна Югославия, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Словения, Хърватия, Черна гора); а също и в Северна Африка – в Алжир, Либия, Мароко и Тунис; както и в Близкия изток – в Ливан, Сирия и Турция.
Мигрирайки на север, тя се трансформира и стартира да се храни с наличните декоративни типове от фамилията на Кипарисови. Към днешна дата е маркирано развиването на насекомото при 18 типа декоративни растения, написа в публикацията си в Климатека Рачков.
Клони и стъбла
Кипарисовата златка поразява и здрави, само че и слаби, развалени и умиращи растения, прясно отрязани клони, пънове и останки от дърводобив. По предписание колонизацията на растението стартира с клони и стъбла с диаметър до 2–10 см и последователно обгръща по-дебели клони и ствола. При мощна колонизация растението умира в границите на 1 – 3 години.
Заразен материал
Разпространението на кипарисовата златка може да стане вследствие на естественото разселване на интензивно летящи бръмбари, само че и по време на вноса или превоза на инфектиран с нея посадъчен материал от декоративни растения.
Мерки за надзор
Кипарисовата златка е първият нападателен ксилофаг (насекоми, хранещи се с жива дървесина) по семейство Кипарисови, който е проникнал на територията на България. Като се има поради известността на другите типове Cupressaceae в озеленяването на обитаемоте места в района, би трябвало да се чакат обилни вреди от всеобщото размножаване на този пакостник в градските насаждения.
Като контролни ограничения се предлага агротехнически способи за повишение на устойчивостта на растенията. Резитба и изсичане на мощно развалени растения и замяната им с по-устойчиви типове и сортове. При резитба на съхнещи клони се предлага да се прихващат до 30 см здрава дървесина. Подрязването и отстраняването на инфектираните растения би трябвало да се прави при започване на пролетта преди появяването на възрастните. Отстранените клони, растения и растителни останки би трябвало да се изхвърлят и унищожат неотложно. При поява на възрастните е целесъобразно да се правят три до четирикратни третирания с пиретроидни препарати, за понижаване на популацията под прага на икономическата вредност.
Необходимо е да се вкара система от деликатно регламентирани фитосанитарни ограничения, ориентирани към навреме идентифициране на типа върху импортирания или създаван на територията на страната растителен материал, както и система за мониторинг за идентифициране на огнищата на инфекцията с него.
Добиват етерични масла за медицината
Туя (Thuja) е жанр голосеменни растения от сем. Кипарисови. Те се употребяват необятно при озеленяване на паркове и частни градини от края на 19 в. и изключително през 20 в. Те имат феноменално дълга дълготрайност на живот за подобен вид растение и доближават над 200 година Те са вечнозелени, отлични за оформяне на жив плет, непретенциозни при развъждане, устойчиви на измръзване, съществуват голям брой сортове с разнообразни цветове и форми.
Освен това се употребяват при производството на етерични масла от растителната им маса, които намират приложение в медицината и ароматерапията.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ