Задава ли се съюз Русия - Иран - Китай?
"Пояс за морска сигурност ". Маневрите обгръщат повърхност от 17 000 квадратни километра и до момента не са провеждани в подобен формат - Русия и Китай от дълго време провеждат взаимни учения, само че Иран е включен в тях за пръв път. Това е първата характерна линия на обстановката. Ето и втората: тристранното военноморско обучение протича на фона на познатото напрежение в връзките сред Иран и Съединени американски щати, написа Станислав Тарасов от РЕГНУМ, представен от Българска телеграфна агенция.
През Арабско море, обвързвано посредством Ормузкия пролив с Персийския залив, се транспортират 20 на 100 от петрола на планетата; северната част от Индийския океан е измежду регионите, основни за международната търговия. Под този претекст прочее, обвинявайки Иран във всевъзможни грехове, американците се пробват да стартират концепцията за военноморска коалиция, която "да пази " корабоплаването в района. През лятото да вземем за пример Вашингтон съобщи, че образува под своя закрила Международна коалиция за сигурност по море (Ай Ем Ес Си). През ноември това обединяване реализира военноморската интервенция Sentinel за придружаване на кораби през Ормузкия пролив. Но както твърди Блумбърг, "ормузката рецесия демонстрира, че алиансите на Съединени американски щати са слаби, защото никоя от европейските страни не желае да се трансформира в пленник на обстановка отвън своя надзор, а те нямат подготвеност за независими начинания ".
"От трите водещи европейски военни сили - Франция, Германия и Англия - Германия да вземем за пример се интересува минимум от събитията в Ормузкия пролив - написа Блумбърг. - Страната получава множеството си нефт от Русия и други страни, които не го доставят през този район, по тази причина енергийната й сигурност не зависи от тамошните вълнения и рецесии. " Франция взема своя нефт главно от Персийския залив, нейният максимален снабдител е Саудитска Арабия. Така че за разлика от Германия ползите й са директно свързани с този район. Париж обаче заобикаля риска да бъде замесен в още една война, водена от американците в Близкия изток. В този аспект трансатлантическият алианс се пръска по всички шевове. Междувременно и Русия показа лична идея за групова сигурност в зоната на Персийския залив, а през есента свои хрумвания предложи Иран.
След това в плана се включи и Китай. Сега той акцентира, че учението не е ориентирано против трети страни, че то "не бива да се пояснява в геополитическа тенденция ". Но както и да завърташ нещата, обстановката в района остава напрегната - на фона на изострянето на връзките на Иран със Съединени американски щати и Саудитска Арабия, изключително след неотдавнашните необяснени произшествия в Оманския залив и Ормузкия пролив. Днес Москва, Пекин и Техеран стартират да обрисуват контурите на възможна система за сигурност в най-важната част от Световния океан. И Пентагонът - "за да не стане нещо ", както е думата - изтегли от Персийския залив ударната си корабна група от Пети действен флот на Съединени американски щати отпред със самолетоносача "Ейбрахам Линкълн ". Изглежда, в околните седмици, чак щом завърши учението "Пояс за морска сигурност ", на нейно място би трябвало да дойде група американски кораби, водена от самолетоносача "Хари Труман ".
Пентагонът обаче съобщи, че ще следи хода на учението. Че какво друго му остава? Защото маневрите сигурно съставляват реакция след усилването на военната му активност в района. Освен това Вашингтон стартира да осъзнава, че Техеран няма да остане самичък против него, че иранците имат съществени сътрудници, подготвени да ги поддържат. И още нещо характерно. Русия и Иран де факто са съдружници в процеса от Астана за споразумяване в Сирия. Друг от участниците, Анкара, написа турското издание "Йени акит ", "се въздържа от взаимни военни учения с Иран, предпочитайки за задачата Пакистан, при все това гарантирането на сигурността в Ормузкия пролив спада към националните й ползи ". Тъкмо по тази причина Турция не кани Иран на общи учения в Източното Средиземноморие, а Иран не кани Турция на учения в Ормузкия пролив.
Същевременно Анкара изследва опцията да предложения Иран на взаимни учения в Средиземно и в Черно море, разглеждайки и опцията за основаване на нови съюзи. Според "Йени акит ", "ако Съединени американски щати не съумеят да се схванат с Турция за безвредна зона в Сирия или наложат наказания в границите на CAATSA поради покупката на С-400, Анкара за да направи още по-решителен ход може да обмисли опцията за общи учения с Иран ". Днес Турция е на кръстопът. Както акцентира изданието "Сабах ", тази страна, "разположена на директния маршрут сред световни енергийни басейни, може да стане ново евентуално огнище на напрежение в Близкия изток, тъй като, без да бъде обуздана, няма по какъв начин да бъдат обкръжени Китай, Русия и Иран ". В смисъл, щом Турция има поддръжката на Китай, Русия, Венецуела и даже на Иран. Така че западните специалисти виждат в днешния ход на събитията даже "началото на края на американската надмощие в Персийския залив ".
Дали обаче това ще провокира появяването на военнополитически алианс сред Русия, Иран и Китай? Още е рано да се реши. А към този момент американското издание "Дипломат " записва смяна в съотношението на силите и в Близкия изток, и в Югоизточна Азия - придвижване "встрани от Съединени американски щати ", което неизбежно ще докара до появяването на нови районни съюзи.
През Арабско море, обвързвано посредством Ормузкия пролив с Персийския залив, се транспортират 20 на 100 от петрола на планетата; северната част от Индийския океан е измежду регионите, основни за международната търговия. Под този претекст прочее, обвинявайки Иран във всевъзможни грехове, американците се пробват да стартират концепцията за военноморска коалиция, която "да пази " корабоплаването в района. През лятото да вземем за пример Вашингтон съобщи, че образува под своя закрила Международна коалиция за сигурност по море (Ай Ем Ес Си). През ноември това обединяване реализира военноморската интервенция Sentinel за придружаване на кораби през Ормузкия пролив. Но както твърди Блумбърг, "ормузката рецесия демонстрира, че алиансите на Съединени американски щати са слаби, защото никоя от европейските страни не желае да се трансформира в пленник на обстановка отвън своя надзор, а те нямат подготвеност за независими начинания ".
"От трите водещи европейски военни сили - Франция, Германия и Англия - Германия да вземем за пример се интересува минимум от събитията в Ормузкия пролив - написа Блумбърг. - Страната получава множеството си нефт от Русия и други страни, които не го доставят през този район, по тази причина енергийната й сигурност не зависи от тамошните вълнения и рецесии. " Франция взема своя нефт главно от Персийския залив, нейният максимален снабдител е Саудитска Арабия. Така че за разлика от Германия ползите й са директно свързани с този район. Париж обаче заобикаля риска да бъде замесен в още една война, водена от американците в Близкия изток. В този аспект трансатлантическият алианс се пръска по всички шевове. Междувременно и Русия показа лична идея за групова сигурност в зоната на Персийския залив, а през есента свои хрумвания предложи Иран.
След това в плана се включи и Китай. Сега той акцентира, че учението не е ориентирано против трети страни, че то "не бива да се пояснява в геополитическа тенденция ". Но както и да завърташ нещата, обстановката в района остава напрегната - на фона на изострянето на връзките на Иран със Съединени американски щати и Саудитска Арабия, изключително след неотдавнашните необяснени произшествия в Оманския залив и Ормузкия пролив. Днес Москва, Пекин и Техеран стартират да обрисуват контурите на възможна система за сигурност в най-важната част от Световния океан. И Пентагонът - "за да не стане нещо ", както е думата - изтегли от Персийския залив ударната си корабна група от Пети действен флот на Съединени американски щати отпред със самолетоносача "Ейбрахам Линкълн ". Изглежда, в околните седмици, чак щом завърши учението "Пояс за морска сигурност ", на нейно място би трябвало да дойде група американски кораби, водена от самолетоносача "Хари Труман ".
Пентагонът обаче съобщи, че ще следи хода на учението. Че какво друго му остава? Защото маневрите сигурно съставляват реакция след усилването на военната му активност в района. Освен това Вашингтон стартира да осъзнава, че Техеран няма да остане самичък против него, че иранците имат съществени сътрудници, подготвени да ги поддържат. И още нещо характерно. Русия и Иран де факто са съдружници в процеса от Астана за споразумяване в Сирия. Друг от участниците, Анкара, написа турското издание "Йени акит ", "се въздържа от взаимни военни учения с Иран, предпочитайки за задачата Пакистан, при все това гарантирането на сигурността в Ормузкия пролив спада към националните й ползи ". Тъкмо по тази причина Турция не кани Иран на общи учения в Източното Средиземноморие, а Иран не кани Турция на учения в Ормузкия пролив.
Същевременно Анкара изследва опцията да предложения Иран на взаимни учения в Средиземно и в Черно море, разглеждайки и опцията за основаване на нови съюзи. Според "Йени акит ", "ако Съединени американски щати не съумеят да се схванат с Турция за безвредна зона в Сирия или наложат наказания в границите на CAATSA поради покупката на С-400, Анкара за да направи още по-решителен ход може да обмисли опцията за общи учения с Иран ". Днес Турция е на кръстопът. Както акцентира изданието "Сабах ", тази страна, "разположена на директния маршрут сред световни енергийни басейни, може да стане ново евентуално огнище на напрежение в Близкия изток, тъй като, без да бъде обуздана, няма по какъв начин да бъдат обкръжени Китай, Русия и Иран ". В смисъл, щом Турция има поддръжката на Китай, Русия, Венецуела и даже на Иран. Така че западните специалисти виждат в днешния ход на събитията даже "началото на края на американската надмощие в Персийския залив ".
Дали обаче това ще провокира появяването на военнополитически алианс сред Русия, Иран и Китай? Още е рано да се реши. А към този момент американското издание "Дипломат " записва смяна в съотношението на силите и в Близкия изток, и в Югоизточна Азия - придвижване "встрани от Съединени американски щати ", което неизбежно ще докара до появяването на нови районни съюзи.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ