Днешният български и днешният македонски Гоце
Повод за тези редове са две неотдавнашни събития - предаването отдадено на Гоце Делчев в понеделник по Българска национална телевизия и едно появило се в сряда отворено писмо на македонски историци отправено до македонската общност и политици.
Ако в първия случай Гоце беше българин, който се е борил за автономност на Македония като стадий за бъдещо й присъединение към България (така написа и в учебниците), то във втория документ той беше " Македонец и деятел на македонското револуционернодвижење, кој се борел за самостоятелна македонска држава во рамките на Османлискатаимперија како чекор кон независна македонска држава со Македонци. "
В писмото прекомерно постоянно се приказва още за хилядолетни " македонски език " и " македонска просвета ", хрумвания, към които Гоце не е имал никакво отношение.
Прави усещане, че изправени пред този към момента каноничен македонски облик на Гоце Делчев в югозападната ни съседка, като надали не етнически македонец борил се за самостоятелна македонска страна с македонски език и просвета, български историци, опростяват излишно историческата картина в противоположната посока.
Ето за какво ще се опитам да класифицирам изнесеното по време на едночасовия диалог по Българска национална телевизия в няколко направления. Ще показва кои бяха истините поднесени на аудиторията, кои бяха несъмнено полуистините или изказванията с половин уста, а най-после ще се спра и на напълно премълчаното, както и на някои откровени неистини. Ще завърша с най-грубите злоупотреби с Гоце Делчев и при оповестения в сряда документ от македонски историци.
Истините
Никой не е имал и най-малкото подозрение преди телевизионното предаване по Българска национална телевизия, че ще се акцентира на изказванието, че Гоце е българин,че е роден в Кукуш където тогавашното население са били българи (позоваването на Димитър Влахов беше умело).(А и нали самичък Кръсте Мисирков, който занапред пледира през 1903 година да се сътвори македонска нация, споделя " до момента сме се наричали българи " ).
Гоце е основател на четническия институт на Организацията. Той се е борил за Македония и Одринска Тракия, като неговата цел е тяхната " автономност ". Гоце твърдо държи на това едно бъдещо въстание да бъде добре квалифицирано, а не преждевременно.
Полуистини
Въпреки прекосяването през тематиката някак " с половин уста " и с не доста ненаситност се говореше за Делчев като за мощно повлиян от социалистическите хрумвания. Причината е, че в битката си с нагледно казано " югославянизирания Гоце " българската историческа просвета от години показва един неавтентичен " великобългарски " Гоце.
Всъщност,социалистическите хрумвания са в действителност прекомерно застъпени при Гоце. Нещо повече, част са от в немалка степен различния темперамент на неговия политически план по отношение на тогавашната българска страна, българската политическа класа и Двореца.
От там неслучайно, още веднъж с половин уста, се приказва и за интернационализма на Делчев. Да оставим, че е добре известно по какъв начин съгласно Устава на Организацията гл. I, член 2 тя се бори " за унищожаване на шовинистическите пропаганди и националните разпри, които цепят и обезсилват македонското и одринското население ", както и събитието, че според гл. II, член 4 в Организацията може да членува " всеки македонец и одринец ".
Когато при започване на века Гоце за пръв път минава оттатък Вардар - по думите на самия му първи биограф Пейо К. Яворов - " и гъркомани, и куцовласи го посрещаха като мечтан гостенин и го изпращаха като роден брат. Изчезваха националните вражди пред неговата безапелационна проповед в името на самоуправна Македония. Изчезваха и племенни ненависти пред неговите възторжени пророчества за една конфедеративна република на Балканския полуостров… ".
На 10 февруари 1903 година, точно по концепция на Гоце Делчев, стартира да излиза всеки понеделник като междинен формат вестник " Свобода или гибел ", разнасян три месеца от куриери по Македония. За него П. К. Яворов категорично написа:
" Той говореше в духа на Гоцевите възгледи от името на революционната организация ".
Там в броя от 21 април 1903 година може да се прочете за " куцовласи, сърбомани, гъркомани и гърците " следното:
" Да, като е дума за Балканската федерация, в чието име най-малко нашите инородни съграждани, - които желаеха ли, биха ни познавали, трябваше да ни окажат известна помощ, в случай че не с удобно деяние, най-малко със възпиране от шпионско противопоставяне. "
И още:
" И ние обичаме своята българска националност, но с една възвишена любов, която не допуща злоба или ненавист към другите.Защото народността, съгласно нашите понятия, намира смисъл само при светлия ентусиазъм на даден общ брой индивиди, говорещи еднакъв език, да вложат необикновен къс от мисъл и дело в общия културен придобитък на целокупното човечество ".
Трудно е да се отхвърли, че този Гоце бе някак прикрит или най-малко полускрит за фена.
Какви други полуистини и недоизказаности бихме могли да открием?
Вярно е, че и Гоце, и съратниците му приказват за " българи в Македония ", само че и в самия щемпел на организацията още като се почне от Петър Попарсов имаме говорене против екзархийската политика за основаване на избран тип българи, които да се разграничават от българите, по този начин както ги схваща Организацията.
Внушаваше се още, че концепцията за " автономност " имала една единствена цел да се резервира Македония от разпокъсване.Старателно се избягваха случаите, в които " самостоятелна Македония ", в печата на Организацията, отразяващ и концепциите на Гоце, придобива и по-различни очертания. Само от цитираното горе се обрисуваха " самоуправна Македония ", " една конфедеративна република на Балканския полуостров… ", " Балканска федерация ". Но за това по-късно.
Особено забележим бе и стремежът да се подценят съществено и " позамажат " несъгласията сред Вътрешната организация и Върховния комитет, които ясно обрисуват на моменти разминаването сред два разнообразни политически планове. Макар леко да се загатна по какъв начин вътрешните дейци били против Горноджумайското въстание от 1902 година, след това някак си и двете течения се показаха като еволюирали и тръгнали към Илинден от 1903 г.През лятото на 1900 година връзките сред Върховния комитет и Вътрешната организация, и най-много нейното Задгранично посланичество в лицето на Гоце Делчев и Гьорче Петров, се утежняват прекалено много, а в края на годината се стига до раздор.
По време на тези спорове има задоволително доста обществени митинги в печата на Организацията, които се опълчват на великобългарския държавен шовинизъм. В редица случаи той е изразяван и от българи от територията на Княжеството, като очевидно дава отговор на концепциите и разбиранията на самия Гоце Делчев. Гоце самичък играе роля издаването на в. " Дело " да се повери на Яворов.
Вестникът стартира да излиза на 31 декември 1901 година и продължава до 28 юни 1902 година като един всекидневен печатен орган на Вътрешната организация, който отразява и концепциите на Върховния комитет на Христо Станишев. Основна негова цел е на процедура битката с " върховизма " Иван Цончев, Ст. Михайловски и стоящия зад тях Дворец. Сам Яворов написа в биографията на Гоце Делчев по какъв начин по това време неслучайно се появили във вестника 30 публикации против върховистите, а нямало и 3 против Турция.
Тенденцията да се гледа отрицателно на Върховния комитет е трайна. В броя от 3 март 1903 година на упоменатият към този момент хектографически лист " Свобода или гибел ", който говорел " в духа на Гоцевите възгледи ", можем да прочетем и оценката:
" Значи, и от моралната поддръжка, и от материалната поддръжка на Софийския висш комитет за нас идеше повече зло, в сравнение с положително ".
И незабавно на нов ред:
" Ала през последните две години този комитет ни направи пакости, каквито и самите турци не биха били в положение да ни направят; думата ни е за това развратничене, което Михайловски, Цончев и други посяха в някои краища на Македония ".
И още:
" ….ние посрещаме непредвиденото уведомление с р а д о с т. – Поврага всевъзможни комитети вън от Македония! ".
Премълчано и неистини
Препрочитайки в този момент биографията на Гоце от Яворов човек си дава сметка доколко историческите разногласия със Скопие от последните десетилетия са трансформирали генерално метода на говорене на българските историци по тематиката. За разлика от съвременници и участници в придвижването като П. К. Яворов от дълго време не вървят изрази като " македонски революционери ", " македонска битка ", " македонски болки и използва ", " македонска независимост ", " македонска земя ", " македонско население ".
Яворов наподобява на днешните български историци само когато приказва за „ македонски българи “ с „ българщината в Македония “.
Премълчава се изцяло обстоятелството, че " Автономна Македония " се обрисува и като различен план противоположен от време на време напълно категорично и намерено на Санстефанска България. Макар с позоваване на Коце Ципушев и неговите мемоари от 1943 година се направи от телевизионния екран заблуждаващо подстрекателство по какъв начин концепцията на Гоце била за " автономията на Македония и Одринско " с цел да бъдат непокътнати те цели " като един стадий за бъдещото им присъединение към общото българско родно място. " (чест прави на Светлозар Елдъров, че го поясни).
Всъщност това учат и децата през днешния ден в учебно заведение. Само че концепциите на Гоце са добре изразени в печата на Организацията, та дори и в този на това крило във Върховния комитет, което е близо до Гоце. А той самият държи доста на посланията в печата на Организацията.
Споменатото нагоре Яворово " Дело ", отразяващо концепциите и на Гоце, има несъмнено отрицателно отношение към великобългарския държавен шовинизъм и намерено се опълчва на плана за една бъдеща " Санстефанска България ".
Там може да се прочете:
" Наша Македония можем да избавим от крах единствено като се откажем от нея ". Или: " Борбата сред България и Сърбия е битка сред двама еднообразно рискови врагове на Македония, които в освобождението й виждат нейното завоювание ".
Не по-различно звучи и " Право " през юни 1902 година изтъквайки по какъв начин " македонското население от дълго време се е отказало от С. Стефанския блян, който през днешния ден е празна фраза и за личните му основатели – русите ".
В телевизионното предаване ни се сподели още, че Гоце в писмо до Ефрем Каранов в Кюстендил от 17 октомври 1895 година просто загатва метафорично бъдеща самостоятелна Македония като " свободна държавица ". Това би било единствено и само по този начин, в случай че не разполагахме и с други изказвания в печата на Организацията, изравен било до концепциите на Гоце, на сходни споменавания.
Още за средата на 90-те П. К. Яворов написа: " Все отново и болен, Гоце договаря с Н. Наумов върху тонът и направлението, което ще би трябвало да усвои редактираният от него вестник " Право " … " В една публикация " на неговите страници можем да прочетем още: " Следователно, болшинството от македонските популации било, е, и ще бъде българско; обаче, като такова, то желае да получи своята независимост, проведено политически в една самостоятелна област, разграничена от Българското Княжество ".
Да не приказваме за други трудове представящи битката като водена " за единството и независимостта на Македония, като свободна страна на Балканския полуостров ". И през есента на 1902 година на страниците на " Право " може да се прочете в подтекст на рецензии против върховисткото Горноджумайско въстание и следното:
" Тия условия (международни – бел. моя С.Д.) няма да разрешат и за в бъдеще да стане това. А тук е силата на вътрешната революционна организация, която ще даде всекиму да разбере, че работи за единството и независимостта на Македония, като свободна страна на Балканския полуостров ".
В листовка от 1902 година, подкрепена от в. „ Дело “, пък четем следното:
" Обаче тая организация, имайки революционна стратегия, е неумолима неприятелка и жестока пакостница на стремежите на екзархията, тъй като тя няма за задавка да реализира " Велика България ", за която, както казахме, ратуват всички пратени от България просветители во главе екзарха, а да даде политишка независимост за раята, да сътвори почва за културен и пестелив прогрес, като прогласи " самостойна македонска държавица на Балканския полуостров ".
Македонският (югославският) Гоце
Разбира се, всичко това не значи, че днешният македонски Гоце разказан в самото начало в отвореното писмо на скопските историци е някаква по-правдива историческа фигура. Достатъчно е единствено да изтъкнем, че самият " баща на македонската нация " Кръсте Мисирковни споделя през 1903 година, че още няма македонски народ, само че би трябвало да бъде основан (Преди няколко десетилетия същото споделя Иван Богоров за българите).
Когато вечерта на 6 октомври 1946 година Тодор Павлов произнася слово в Народния спектакъл преди тленните остатъци на Гоце Делчев да потеглят на идващия ден към Скопие и Титова Югославия, той рисува облика на тогавашния комунистически Гоце Делчев. Ала въпреки всичко насочва към героя от предишното и две напълно неслучайни сериозни бележки.
Първата - че се поддавал на някои великобългарски внушения в навечерието на Илинденското въстание. И втората - въпреки да знаел за битие на интелигенти, които имали и културна стратегия за македонска писменост и македонски език, той не показал никакъв интерес към тях.
( " Втората неточност, доста по-важна, се състои в това, че Гоце, който със цялата си революционна активност и разбирания в действителност способства изключително доста за оформяването и развиването на македонското национално (македонско-славянско, не българско и не сръбско) схващане, въпреки всичко не откри опция да се занимае с този изключително значим въпрос и да му даде това решение, което историята бе подготвила още преди освобождението на България, а след нейното избавление го приключи върху основата на редица географски, стопански, политическо-революционни, културни и други условия.
Разбира се, на Гоце бяха известни например възгледите и активността на Теодосий Скопски, на Партений Зографски, на Петър п. Арсов и " лозарите ", на Гьорче Петров, на Мисирков и други, само че все пак той по този изключително значим въпрос не взе несъмнено решение. А това не можеше да не се отрази върху цялата негова политическа, тактическа и организационна национал-революционна активност. “)
Всъщност единствено две години преди този момент Ангел Динев дава непряко отговор на въпроса кое е българското и кое е македонското в Гоце Делчев:
" Македонските революционери с цената на саможертвата пробудиха политическото схващане на народа. Но те не му дадоха най-важното оръжие. Не му дадоха етническо схващане ".
Последното звучи и като добра формула за смесената историческа комисия - етнически българин и политически македонец.
Затова и комунистическият водач на НР Македония в Титова Югославия първоначално ще се колебае да бъде ли Гоце въобще интегриран в македонския югославски комунистически роман доколкото вижда в него „ един българин без значение за Македония. “ И защото Колишевски не е прав, че Гоце няма значение за Македония, той е изцяло прав, че няма значение за бъдещата Македония такава каквато я вижда самият Колишевски.
Видно е, че днешният български и днешният македонски облик на Гоце изтръгват по нещо от действителния воин в предишното. И в този смисъл вършат „ кражба на историята “ и лишават обществата от част от тяхното минало. Що се отнася до днешния ден, нещата с Македония и от двете страни на Осогово, както и на юг от Гевгелия, се разминават изцяло с визиите и тогавашните идеали на Гоце. И защото няма по какъв начин да го попитаме какво мисли, най-добре е дружно да го почитаме и славим, без да го разделяме.
Ако в първия случай Гоце беше българин, който се е борил за автономност на Македония като стадий за бъдещо й присъединение към България (така написа и в учебниците), то във втория документ той беше " Македонец и деятел на македонското револуционернодвижење, кој се борел за самостоятелна македонска држава во рамките на Османлискатаимперија како чекор кон независна македонска држава со Македонци. "
В писмото прекомерно постоянно се приказва още за хилядолетни " македонски език " и " македонска просвета ", хрумвания, към които Гоце не е имал никакво отношение.
Прави усещане, че изправени пред този към момента каноничен македонски облик на Гоце Делчев в югозападната ни съседка, като надали не етнически македонец борил се за самостоятелна македонска страна с македонски език и просвета, български историци, опростяват излишно историческата картина в противоположната посока.
Ето за какво ще се опитам да класифицирам изнесеното по време на едночасовия диалог по Българска национална телевизия в няколко направления. Ще показва кои бяха истините поднесени на аудиторията, кои бяха несъмнено полуистините или изказванията с половин уста, а най-после ще се спра и на напълно премълчаното, както и на някои откровени неистини. Ще завърша с най-грубите злоупотреби с Гоце Делчев и при оповестения в сряда документ от македонски историци.
Истините
Никой не е имал и най-малкото подозрение преди телевизионното предаване по Българска национална телевизия, че ще се акцентира на изказванието, че Гоце е българин,че е роден в Кукуш където тогавашното население са били българи (позоваването на Димитър Влахов беше умело).(А и нали самичък Кръсте Мисирков, който занапред пледира през 1903 година да се сътвори македонска нация, споделя " до момента сме се наричали българи " ).
Гоце е основател на четническия институт на Организацията. Той се е борил за Македония и Одринска Тракия, като неговата цел е тяхната " автономност ". Гоце твърдо държи на това едно бъдещо въстание да бъде добре квалифицирано, а не преждевременно.
Полуистини
Въпреки прекосяването през тематиката някак " с половин уста " и с не доста ненаситност се говореше за Делчев като за мощно повлиян от социалистическите хрумвания. Причината е, че в битката си с нагледно казано " югославянизирания Гоце " българската историческа просвета от години показва един неавтентичен " великобългарски " Гоце.
Всъщност,социалистическите хрумвания са в действителност прекомерно застъпени при Гоце. Нещо повече, част са от в немалка степен различния темперамент на неговия политически план по отношение на тогавашната българска страна, българската политическа класа и Двореца.
От там неслучайно, още веднъж с половин уста, се приказва и за интернационализма на Делчев. Да оставим, че е добре известно по какъв начин съгласно Устава на Организацията гл. I, член 2 тя се бори " за унищожаване на шовинистическите пропаганди и националните разпри, които цепят и обезсилват македонското и одринското население ", както и събитието, че според гл. II, член 4 в Организацията може да членува " всеки македонец и одринец ".
Когато при започване на века Гоце за пръв път минава оттатък Вардар - по думите на самия му първи биограф Пейо К. Яворов - " и гъркомани, и куцовласи го посрещаха като мечтан гостенин и го изпращаха като роден брат. Изчезваха националните вражди пред неговата безапелационна проповед в името на самоуправна Македония. Изчезваха и племенни ненависти пред неговите възторжени пророчества за една конфедеративна република на Балканския полуостров… ".
На 10 февруари 1903 година, точно по концепция на Гоце Делчев, стартира да излиза всеки понеделник като междинен формат вестник " Свобода или гибел ", разнасян три месеца от куриери по Македония. За него П. К. Яворов категорично написа:
" Той говореше в духа на Гоцевите възгледи от името на революционната организация ".
Там в броя от 21 април 1903 година може да се прочете за " куцовласи, сърбомани, гъркомани и гърците " следното:
" Да, като е дума за Балканската федерация, в чието име най-малко нашите инородни съграждани, - които желаеха ли, биха ни познавали, трябваше да ни окажат известна помощ, в случай че не с удобно деяние, най-малко със възпиране от шпионско противопоставяне. "
И още:
" И ние обичаме своята българска националност, но с една възвишена любов, която не допуща злоба или ненавист към другите.Защото народността, съгласно нашите понятия, намира смисъл само при светлия ентусиазъм на даден общ брой индивиди, говорещи еднакъв език, да вложат необикновен къс от мисъл и дело в общия културен придобитък на целокупното човечество ".
Трудно е да се отхвърли, че този Гоце бе някак прикрит или най-малко полускрит за фена.
Какви други полуистини и недоизказаности бихме могли да открием?
Вярно е, че и Гоце, и съратниците му приказват за " българи в Македония ", само че и в самия щемпел на организацията още като се почне от Петър Попарсов имаме говорене против екзархийската политика за основаване на избран тип българи, които да се разграничават от българите, по този начин както ги схваща Организацията.
Внушаваше се още, че концепцията за " автономност " имала една единствена цел да се резервира Македония от разпокъсване.Старателно се избягваха случаите, в които " самостоятелна Македония ", в печата на Организацията, отразяващ и концепциите на Гоце, придобива и по-различни очертания. Само от цитираното горе се обрисуваха " самоуправна Македония ", " една конфедеративна република на Балканския полуостров… ", " Балканска федерация ". Но за това по-късно.
Особено забележим бе и стремежът да се подценят съществено и " позамажат " несъгласията сред Вътрешната организация и Върховния комитет, които ясно обрисуват на моменти разминаването сред два разнообразни политически планове. Макар леко да се загатна по какъв начин вътрешните дейци били против Горноджумайското въстание от 1902 година, след това някак си и двете течения се показаха като еволюирали и тръгнали към Илинден от 1903 г.През лятото на 1900 година връзките сред Върховния комитет и Вътрешната организация, и най-много нейното Задгранично посланичество в лицето на Гоце Делчев и Гьорче Петров, се утежняват прекалено много, а в края на годината се стига до раздор.
По време на тези спорове има задоволително доста обществени митинги в печата на Организацията, които се опълчват на великобългарския държавен шовинизъм. В редица случаи той е изразяван и от българи от територията на Княжеството, като очевидно дава отговор на концепциите и разбиранията на самия Гоце Делчев. Гоце самичък играе роля издаването на в. " Дело " да се повери на Яворов.
Вестникът стартира да излиза на 31 декември 1901 година и продължава до 28 юни 1902 година като един всекидневен печатен орган на Вътрешната организация, който отразява и концепциите на Върховния комитет на Христо Станишев. Основна негова цел е на процедура битката с " върховизма " Иван Цончев, Ст. Михайловски и стоящия зад тях Дворец. Сам Яворов написа в биографията на Гоце Делчев по какъв начин по това време неслучайно се появили във вестника 30 публикации против върховистите, а нямало и 3 против Турция.
Тенденцията да се гледа отрицателно на Върховния комитет е трайна. В броя от 3 март 1903 година на упоменатият към този момент хектографически лист " Свобода или гибел ", който говорел " в духа на Гоцевите възгледи ", можем да прочетем и оценката:
" Значи, и от моралната поддръжка, и от материалната поддръжка на Софийския висш комитет за нас идеше повече зло, в сравнение с положително ".
И незабавно на нов ред:
" Ала през последните две години този комитет ни направи пакости, каквито и самите турци не биха били в положение да ни направят; думата ни е за това развратничене, което Михайловски, Цончев и други посяха в някои краища на Македония ".
И още:
" ….ние посрещаме непредвиденото уведомление с р а д о с т. – Поврага всевъзможни комитети вън от Македония! ".
Премълчано и неистини
Препрочитайки в този момент биографията на Гоце от Яворов човек си дава сметка доколко историческите разногласия със Скопие от последните десетилетия са трансформирали генерално метода на говорене на българските историци по тематиката. За разлика от съвременници и участници в придвижването като П. К. Яворов от дълго време не вървят изрази като " македонски революционери ", " македонска битка ", " македонски болки и използва ", " македонска независимост ", " македонска земя ", " македонско население ".
Яворов наподобява на днешните български историци само когато приказва за „ македонски българи “ с „ българщината в Македония “.
Премълчава се изцяло обстоятелството, че " Автономна Македония " се обрисува и като различен план противоположен от време на време напълно категорично и намерено на Санстефанска България. Макар с позоваване на Коце Ципушев и неговите мемоари от 1943 година се направи от телевизионния екран заблуждаващо подстрекателство по какъв начин концепцията на Гоце била за " автономията на Македония и Одринско " с цел да бъдат непокътнати те цели " като един стадий за бъдещото им присъединение към общото българско родно място. " (чест прави на Светлозар Елдъров, че го поясни).
Всъщност това учат и децата през днешния ден в учебно заведение. Само че концепциите на Гоце са добре изразени в печата на Организацията, та дори и в този на това крило във Върховния комитет, което е близо до Гоце. А той самият държи доста на посланията в печата на Организацията.
Споменатото нагоре Яворово " Дело ", отразяващо концепциите и на Гоце, има несъмнено отрицателно отношение към великобългарския държавен шовинизъм и намерено се опълчва на плана за една бъдеща " Санстефанска България ".
Там може да се прочете:
" Наша Македония можем да избавим от крах единствено като се откажем от нея ". Или: " Борбата сред България и Сърбия е битка сред двама еднообразно рискови врагове на Македония, които в освобождението й виждат нейното завоювание ".
Не по-различно звучи и " Право " през юни 1902 година изтъквайки по какъв начин " македонското население от дълго време се е отказало от С. Стефанския блян, който през днешния ден е празна фраза и за личните му основатели – русите ".
В телевизионното предаване ни се сподели още, че Гоце в писмо до Ефрем Каранов в Кюстендил от 17 октомври 1895 година просто загатва метафорично бъдеща самостоятелна Македония като " свободна държавица ". Това би било единствено и само по този начин, в случай че не разполагахме и с други изказвания в печата на Организацията, изравен било до концепциите на Гоце, на сходни споменавания.
Още за средата на 90-те П. К. Яворов написа: " Все отново и болен, Гоце договаря с Н. Наумов върху тонът и направлението, което ще би трябвало да усвои редактираният от него вестник " Право " … " В една публикация " на неговите страници можем да прочетем още: " Следователно, болшинството от македонските популации било, е, и ще бъде българско; обаче, като такова, то желае да получи своята независимост, проведено политически в една самостоятелна област, разграничена от Българското Княжество ".
Да не приказваме за други трудове представящи битката като водена " за единството и независимостта на Македония, като свободна страна на Балканския полуостров ". И през есента на 1902 година на страниците на " Право " може да се прочете в подтекст на рецензии против върховисткото Горноджумайско въстание и следното:
" Тия условия (международни – бел. моя С.Д.) няма да разрешат и за в бъдеще да стане това. А тук е силата на вътрешната революционна организация, която ще даде всекиму да разбере, че работи за единството и независимостта на Македония, като свободна страна на Балканския полуостров ".
В листовка от 1902 година, подкрепена от в. „ Дело “, пък четем следното:
" Обаче тая организация, имайки революционна стратегия, е неумолима неприятелка и жестока пакостница на стремежите на екзархията, тъй като тя няма за задавка да реализира " Велика България ", за която, както казахме, ратуват всички пратени от България просветители во главе екзарха, а да даде политишка независимост за раята, да сътвори почва за културен и пестелив прогрес, като прогласи " самостойна македонска държавица на Балканския полуостров ".
Македонският (югославският) Гоце
Разбира се, всичко това не значи, че днешният македонски Гоце разказан в самото начало в отвореното писмо на скопските историци е някаква по-правдива историческа фигура. Достатъчно е единствено да изтъкнем, че самият " баща на македонската нация " Кръсте Мисирковни споделя през 1903 година, че още няма македонски народ, само че би трябвало да бъде основан (Преди няколко десетилетия същото споделя Иван Богоров за българите).
Когато вечерта на 6 октомври 1946 година Тодор Павлов произнася слово в Народния спектакъл преди тленните остатъци на Гоце Делчев да потеглят на идващия ден към Скопие и Титова Югославия, той рисува облика на тогавашния комунистически Гоце Делчев. Ала въпреки всичко насочва към героя от предишното и две напълно неслучайни сериозни бележки.
Първата - че се поддавал на някои великобългарски внушения в навечерието на Илинденското въстание. И втората - въпреки да знаел за битие на интелигенти, които имали и културна стратегия за македонска писменост и македонски език, той не показал никакъв интерес към тях.
( " Втората неточност, доста по-важна, се състои в това, че Гоце, който със цялата си революционна активност и разбирания в действителност способства изключително доста за оформяването и развиването на македонското национално (македонско-славянско, не българско и не сръбско) схващане, въпреки всичко не откри опция да се занимае с този изключително значим въпрос и да му даде това решение, което историята бе подготвила още преди освобождението на България, а след нейното избавление го приключи върху основата на редица географски, стопански, политическо-революционни, културни и други условия.
Разбира се, на Гоце бяха известни например възгледите и активността на Теодосий Скопски, на Партений Зографски, на Петър п. Арсов и " лозарите ", на Гьорче Петров, на Мисирков и други, само че все пак той по този изключително значим въпрос не взе несъмнено решение. А това не можеше да не се отрази върху цялата негова политическа, тактическа и организационна национал-революционна активност. “)
Всъщност единствено две години преди този момент Ангел Динев дава непряко отговор на въпроса кое е българското и кое е македонското в Гоце Делчев:
" Македонските революционери с цената на саможертвата пробудиха политическото схващане на народа. Но те не му дадоха най-важното оръжие. Не му дадоха етническо схващане ".
Последното звучи и като добра формула за смесената историческа комисия - етнически българин и политически македонец.
Затова и комунистическият водач на НР Македония в Титова Югославия първоначално ще се колебае да бъде ли Гоце въобще интегриран в македонския югославски комунистически роман доколкото вижда в него „ един българин без значение за Македония. “ И защото Колишевски не е прав, че Гоце няма значение за Македония, той е изцяло прав, че няма значение за бъдещата Македония такава каквато я вижда самият Колишевски.
Видно е, че днешният български и днешният македонски облик на Гоце изтръгват по нещо от действителния воин в предишното. И в този смисъл вършат „ кражба на историята “ и лишават обществата от част от тяхното минало. Що се отнася до днешния ден, нещата с Македония и от двете страни на Осогово, както и на юг от Гевгелия, се разминават изцяло с визиите и тогавашните идеали на Гоце. И защото няма по какъв начин да го попитаме какво мисли, най-добре е дружно да го почитаме и славим, без да го разделяме.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ