Климатичните промени са заплаха за антиките
Повишаването на температурите, продължителните горещини и сушата оказват въздействие върху изменението на климата в целия свят. Сега първото изследване в Гърция, което изследва резултата от изменението на климата върху бъдещия микроклимат на исторически монументи и артефакти, ни демонстрира по какъв начин рисковите метеорологични феномени ще се отразят и на културното завещание на страната, написа БГНЕС.
Прочетете още
" Подобно на човешкото тяло, паметниците са построени по този начин, че да устоят на разнообразни температури. Благодарение на нашите данни успяхме да изчислим въздействието на климатичната рецесия върху артефактите в музеите и археологическите обекти ", споделя пред Kathimerini създателят на проучването Ефстатиа Тринга, докторант и откривател по метеорология и климатология в Солунския университет " Аристотел ".
За да се съберат нужните данни, датчици, измерващи температурата и влажността, са сложени в археологическия обект и музей в Делфи, както и в археологическия музей в Солун и във византийската черква от V в. " Панагия Ахейропоетос ".
В общи линии изводите от изследването са, че комбинацията от повишаващи се температури и по-високи равнища на мокрота през идващите години би могла да повлияе съществено на химическия състав на някои материали, употребявани в строителството или производството на артефакти, като по този метод форсира тяхното разложение или способства за разпространяването на разрушителни плесени. Предизвикателствата са още по-големи за паметниците навън, които " ще би трябвало да се приспособят към новите температурни условия ", изяснява Тринга.
Проучването демонстрира съответно, че вероятността от увреждане се усилва със стоплянето на климата. " До 2099 година ще има 12 % повече рискови години за паметниците, в сравнение с в предишното ", споделя тя, като показва актуалните температурни трендове.
Промени се следят и вътре в двата музея, макар че те са оборудвани с климатични системи. През лятото температурата в тях оставаше под 30 градуса по Целзий, даже когато външната температура доближаваше 40С. В църквата обаче вътрешната температура се повишаваше в сходство с външната, като на моменти доближаваше до 35С.
" Температурните равнища в музеите не се трансформираха в забележителна степен, макар че наблюдавахме неочакван скок през юли предходната година по време на доста дългата гореща вълна ", споделя Тринги.
Без климатик, с доста дървени елементи по тавана и с картини на 800 години, византийската черква, в противен случай, е доста по-уязвима. Оборудването на такива монументи със системи за климатичен надзор е ясно посочено.
" Това, което е забавно от наша позиция, се отнася до количеството сила, което музеите ще би трябвало да употребяват в бъдеще, с цел да поддържат тези характерни температури ", прибавя тя.
Запитана дали има лист с музеи или монументи, които би трябвало да бъдат приоритизирани, Тринга акцентира, че " всички наши монументи са значими. Това, което хората би трябвало да имат поради, е, че като пазиме предишното, ние подобряваме бъдещето ".
Прочетете още
" Подобно на човешкото тяло, паметниците са построени по този начин, че да устоят на разнообразни температури. Благодарение на нашите данни успяхме да изчислим въздействието на климатичната рецесия върху артефактите в музеите и археологическите обекти ", споделя пред Kathimerini създателят на проучването Ефстатиа Тринга, докторант и откривател по метеорология и климатология в Солунския университет " Аристотел ".
За да се съберат нужните данни, датчици, измерващи температурата и влажността, са сложени в археологическия обект и музей в Делфи, както и в археологическия музей в Солун и във византийската черква от V в. " Панагия Ахейропоетос ".
В общи линии изводите от изследването са, че комбинацията от повишаващи се температури и по-високи равнища на мокрота през идващите години би могла да повлияе съществено на химическия състав на някои материали, употребявани в строителството или производството на артефакти, като по този метод форсира тяхното разложение или способства за разпространяването на разрушителни плесени. Предизвикателствата са още по-големи за паметниците навън, които " ще би трябвало да се приспособят към новите температурни условия ", изяснява Тринга.
Проучването демонстрира съответно, че вероятността от увреждане се усилва със стоплянето на климата. " До 2099 година ще има 12 % повече рискови години за паметниците, в сравнение с в предишното ", споделя тя, като показва актуалните температурни трендове.
Промени се следят и вътре в двата музея, макар че те са оборудвани с климатични системи. През лятото температурата в тях оставаше под 30 градуса по Целзий, даже когато външната температура доближаваше 40С. В църквата обаче вътрешната температура се повишаваше в сходство с външната, като на моменти доближаваше до 35С.
" Температурните равнища в музеите не се трансформираха в забележителна степен, макар че наблюдавахме неочакван скок през юли предходната година по време на доста дългата гореща вълна ", споделя Тринги.
Без климатик, с доста дървени елементи по тавана и с картини на 800 години, византийската черква, в противен случай, е доста по-уязвима. Оборудването на такива монументи със системи за климатичен надзор е ясно посочено.
" Това, което е забавно от наша позиция, се отнася до количеството сила, което музеите ще би трябвало да употребяват в бъдеще, с цел да поддържат тези характерни температури ", прибавя тя.
Запитана дали има лист с музеи или монументи, които би трябвало да бъдат приоритизирани, Тринга акцентира, че " всички наши монументи са значими. Това, което хората би трябвало да имат поради, е, че като пазиме предишното, ние подобряваме бъдещето ".
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ