„Повести на Белкин“ на Александър Пушкин: кратко резюме
„ Повести на починалия Иван Петрович Белкин “ е първият сериозен опит в прозата на известния стихотворец.
СУПЕР КРАТКО РЕЗЮМЕ
„ Изстрел “
Дементий Шмаринов
Разказвачът на тази история – боен офицер, среща тайнствен мъж на име Силвио на аванпост в провинцията, където е пратен да служи. Военният постоянно върви при Силвио, с цел да играят карти. Разказвачът се сприятелява със Силвио, който владее изкуството на стрелбата до съвършенство.
Веднъж един офицер наскърбява Силвио, само че, обратно на всички упования, Силвио не го провокира на двубой, както диктува обичаят. Офицерите вземат решение, че Силвио е страхливец. Мъжът, обаче, изяснява държанието си на разказвача, единственият му приближен човек.
Преди години Силвио провокирал млад граф на двубой. Преди дуела, обаче, Силвио схванал, че съперникът му не се бои от гибелта. Да убие човек, който не цени живота, не носи наслаждение на Силвио и вместо да стреля, той предлага на рубрика да отсрочат дуела.
Скоро Силвио схваща, че някогашният му конкурент е благоприятен и допуска, че отношението му към живота и гибелта се е трансформирало. За да реализира първичното си желание, Силвио отива при някогашния си конкурент, с цел да получи отсроченото възмездие.
Няколко години по-късно разказвачът среща нов комшия и жена му. В хола на къщата на съседа разказвачът вижда картина с две дупки от патрон, които са извънредно близко една до друга. Тази точност му припомня за остарелия му другар Силвио и разказвачът споделя това със съседа си.
След като чува това, съседът разкрива, че е съперникът на Силвио. Когато Силвио идва при него с гледище да получи отсроченото си право на двубой след сватбата на рубрика, графът се съгласява и стреля първи, само че пропуща и уцелва картината. Докато се прицелва, Силвио вижда брачната половинка му да влиза уплашена в стаята. Обзет от разкайване, Силвио стреля, без да се прицелва, само че въпреки всичко патронът му попада тъкмо върху дупката, направена от предходния стрелец. Така Силвио демонстрира, че е можел елементарно да убие рубрика, само че е решил да пощади живота му, подтикван от благородни усеща, а не от жадност за възмездие.
„ Виелица “
Дементий Шмаринов
Младата благородничка Мария Гавриловна се влюбва с младши офицер на име Владимир. Родителите на дамата, обаче, не утвърждават връзката им поради по-ниския обществен статут на Владимир.
Влюбените вземат решение да се оженят скрито на среднощна гала в близко село. В нощта на церемонията се развилнява мощна снежна стихия. Владимир се губи във виелицата и осъзнава, че не може да стигне до уреченото място в точния момент за церемонията.
След като се прибира у дома, Мария Гавриловна се разболява тежко. След като виждат какъв брой страда, родителите ѝ дават благословията си да се омъжи за Владимир, само че скоро схващат, че мъжът е погубен в Битката при Бородино.
По-късно Мария Гавриловна и фамилията ѝ се местят в друго имение, където разнообразни мъже желаят ръката на дамата. Тя обаче не ги приема, като се изключи офицер на име Бурмин. Двамата се влюбват, само че Бурмин споделя, че не може да се ожени за Мария Гавриловна, тъй като към този момент е женен за жена, която не познава.
Бурмин изяснява, че един път се изгубил в снежна стихия, до момента в който пътувал. Накрая стигнал до малко градче и срещнал духовник, който му споделил, че е просрочен за сватбата. На смешка Бурмин взема решение да се включи в „ представлението “. Но булката припаднала, когато се навел да я целуне.
Бурмин съжалява за тази смешка и към момента е правилен на брачната половинка си, макар че не знае коя е. Мария Гавриловна осъзнава, че Бурмин е мъжът, когато е видяла в църквата, до момента в който чака обичания си. След като схващат кои са в действителност, двамата се влюбват бясно.
„ Майсторът на ковчези “
Дементий Шмаринов
Предприемач на име Адриан Прохоров претърпява, като приготвя трупове и провежда погребения. Той се мести в центъра на Москва и отваря магазин в новия си квартал, където живеят главно немски търговци.
Веднъж, по време на ваучър със съседите, Прохоров се наскърбява от смешка, подхвърлена от един от търговците, който подвига тост за здравето на клиентите на Прохоров – покойниците. Обиден, Прохоров си потегля и споделя, че вместо тук, избира да купонясва с клиентите си.
Когато се прибира, Прохоров с смут вижда, че труповете и скелетите са приели поканата му и са пристигнали в къщата му. За смут на Прохоров мъртвите го упрекват, че взима прекалено много пари и мами. Изведнъж се буди и осъзнава, че това е бил просто разгулен сън.
„ Станционният надзорник “
Дементий Шмаринов
Застигнат от дъжд, разказвачът стопира в пощенска станция, където среща Самсон Вирин, станционният надзорник, който дава отговор за обслужването на пасажерите. Разказвачът среща и красивата му 14-годишна щерка Дуня.
Няколко години по-късно разказвачът се връща в станцията, само че Дуня към този момент не е там. Вирин му споделя по какъв начин е изчезнала. Един ден в станцията идва млад офицер, разболява се и остава няколко дни. Преди да си тръгне, офицерът предлага да закара Дуня до църквата. Скоро се оказва, че офицерът е взел момичето със себе си.
Вирин отпътува за Санкт Петербург, с цел да върне щерка си, само че богатият офицер му споделя, че е влюбен в Дуня, дава му малко пари и го отпраща.
След като още веднъж се връща в станцията, разказвачът схваща, че Вирин е умрял преди година. Научава още, че красива млада дама и трите ѝ деца един път пристигнали на гроба на стареца и плакали дълго. Разказвачът е удовлетворен, че макар страховете на станционния надзорник, офицерът не е изоставил младата Дуня и в действителност е бил влюбен в нея.
„ Господарката селянка “
Дементий Шмаринов
Двама помешчици не се схващат поради другите си визии по въпроса за грижата за земята. Единият има щерка на име Лиса, а другият – наследник на име Алексей, който един ден идва да види татко си.
След като схваща за госта, Лиса желае сама да види Алексей. Младата жена се предрешава като селянка и се среща с Алексей в гората, като се преструва, че е дъщерята на ковача.
Алексей се влюбва в умната и красива селянка и двамата стартират да се срещат скрито.
След няколко месеца помешчиците се сдобряват и стават близки другари. Решават да уредят брак сред децата си. Алексей, обаче, е срещу, тъй като е влюбен в момичето, което счита за селянка. Младият мъж отива при съседа, с цел да изясни решението си, само че вижда обичаната си „ селянка “ и осъзнава, че може да извърши желанието на татко си и да се ожени за дамата, която обича.
Какво се крие зад този алманах от повести?
„ Повести на починалия Иван Петрович Белкин “ са един от първите опити на Александър Пушкин в прозата. Авторът умишлено отхвърля авторството на творбгата и я приписва на Иван Петрович Белкин – фиктивен мъртвец.
Според замисъла на Пушкин Белкин събрал тези истории от разнообразни разказвачи, които срещнал приживе. Междувременно, същинският създател остава прикрит зад двойното прикритие на измислени разказвачи.
И петте повести в „ Повести на Белкин “ разкриват живота на елементарни хора от Руската империя с техните проблеми, очаквания и фантазии. Резултатът е впечатляващ по обсег и хубав в своята елементарност.
„ Повести на починалия Иван Петрович Белкин “ се трансформират в признак на така наречен „ Болдинска есен “ – най-творческия интервал в живота на Александър Пушкин.
Кликнете , с цел да прочетете малко обобщение на „ Дама пика “ на Пушкин.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
СУПЕР КРАТКО РЕЗЮМЕ
„ Изстрел “
Дементий Шмаринов
Разказвачът на тази история – боен офицер, среща тайнствен мъж на име Силвио на аванпост в провинцията, където е пратен да служи. Военният постоянно върви при Силвио, с цел да играят карти. Разказвачът се сприятелява със Силвио, който владее изкуството на стрелбата до съвършенство.
Веднъж един офицер наскърбява Силвио, само че, обратно на всички упования, Силвио не го провокира на двубой, както диктува обичаят. Офицерите вземат решение, че Силвио е страхливец. Мъжът, обаче, изяснява държанието си на разказвача, единственият му приближен човек.
Преди години Силвио провокирал млад граф на двубой. Преди дуела, обаче, Силвио схванал, че съперникът му не се бои от гибелта. Да убие човек, който не цени живота, не носи наслаждение на Силвио и вместо да стреля, той предлага на рубрика да отсрочат дуела.
Скоро Силвио схваща, че някогашният му конкурент е благоприятен и допуска, че отношението му към живота и гибелта се е трансформирало. За да реализира първичното си желание, Силвио отива при някогашния си конкурент, с цел да получи отсроченото възмездие.
Няколко години по-късно разказвачът среща нов комшия и жена му. В хола на къщата на съседа разказвачът вижда картина с две дупки от патрон, които са извънредно близко една до друга. Тази точност му припомня за остарелия му другар Силвио и разказвачът споделя това със съседа си.
След като чува това, съседът разкрива, че е съперникът на Силвио. Когато Силвио идва при него с гледище да получи отсроченото си право на двубой след сватбата на рубрика, графът се съгласява и стреля първи, само че пропуща и уцелва картината. Докато се прицелва, Силвио вижда брачната половинка му да влиза уплашена в стаята. Обзет от разкайване, Силвио стреля, без да се прицелва, само че въпреки всичко патронът му попада тъкмо върху дупката, направена от предходния стрелец. Така Силвио демонстрира, че е можел елементарно да убие рубрика, само че е решил да пощади живота му, подтикван от благородни усеща, а не от жадност за възмездие.
„ Виелица “
Дементий Шмаринов
Младата благородничка Мария Гавриловна се влюбва с младши офицер на име Владимир. Родителите на дамата, обаче, не утвърждават връзката им поради по-ниския обществен статут на Владимир.
Влюбените вземат решение да се оженят скрито на среднощна гала в близко село. В нощта на церемонията се развилнява мощна снежна стихия. Владимир се губи във виелицата и осъзнава, че не може да стигне до уреченото място в точния момент за церемонията.
След като се прибира у дома, Мария Гавриловна се разболява тежко. След като виждат какъв брой страда, родителите ѝ дават благословията си да се омъжи за Владимир, само че скоро схващат, че мъжът е погубен в Битката при Бородино.
По-късно Мария Гавриловна и фамилията ѝ се местят в друго имение, където разнообразни мъже желаят ръката на дамата. Тя обаче не ги приема, като се изключи офицер на име Бурмин. Двамата се влюбват, само че Бурмин споделя, че не може да се ожени за Мария Гавриловна, тъй като към този момент е женен за жена, която не познава.
Бурмин изяснява, че един път се изгубил в снежна стихия, до момента в който пътувал. Накрая стигнал до малко градче и срещнал духовник, който му споделил, че е просрочен за сватбата. На смешка Бурмин взема решение да се включи в „ представлението “. Но булката припаднала, когато се навел да я целуне.
Бурмин съжалява за тази смешка и към момента е правилен на брачната половинка си, макар че не знае коя е. Мария Гавриловна осъзнава, че Бурмин е мъжът, когато е видяла в църквата, до момента в който чака обичания си. След като схващат кои са в действителност, двамата се влюбват бясно.
„ Майсторът на ковчези “
Дементий Шмаринов
Предприемач на име Адриан Прохоров претърпява, като приготвя трупове и провежда погребения. Той се мести в центъра на Москва и отваря магазин в новия си квартал, където живеят главно немски търговци.
Веднъж, по време на ваучър със съседите, Прохоров се наскърбява от смешка, подхвърлена от един от търговците, който подвига тост за здравето на клиентите на Прохоров – покойниците. Обиден, Прохоров си потегля и споделя, че вместо тук, избира да купонясва с клиентите си.
Когато се прибира, Прохоров с смут вижда, че труповете и скелетите са приели поканата му и са пристигнали в къщата му. За смут на Прохоров мъртвите го упрекват, че взима прекалено много пари и мами. Изведнъж се буди и осъзнава, че това е бил просто разгулен сън.
„ Станционният надзорник “
Дементий Шмаринов
Застигнат от дъжд, разказвачът стопира в пощенска станция, където среща Самсон Вирин, станционният надзорник, който дава отговор за обслужването на пасажерите. Разказвачът среща и красивата му 14-годишна щерка Дуня.
Няколко години по-късно разказвачът се връща в станцията, само че Дуня към този момент не е там. Вирин му споделя по какъв начин е изчезнала. Един ден в станцията идва млад офицер, разболява се и остава няколко дни. Преди да си тръгне, офицерът предлага да закара Дуня до църквата. Скоро се оказва, че офицерът е взел момичето със себе си.
Вирин отпътува за Санкт Петербург, с цел да върне щерка си, само че богатият офицер му споделя, че е влюбен в Дуня, дава му малко пари и го отпраща.
След като още веднъж се връща в станцията, разказвачът схваща, че Вирин е умрял преди година. Научава още, че красива млада дама и трите ѝ деца един път пристигнали на гроба на стареца и плакали дълго. Разказвачът е удовлетворен, че макар страховете на станционния надзорник, офицерът не е изоставил младата Дуня и в действителност е бил влюбен в нея.
„ Господарката селянка “
Дементий Шмаринов
Двама помешчици не се схващат поради другите си визии по въпроса за грижата за земята. Единият има щерка на име Лиса, а другият – наследник на име Алексей, който един ден идва да види татко си.
След като схваща за госта, Лиса желае сама да види Алексей. Младата жена се предрешава като селянка и се среща с Алексей в гората, като се преструва, че е дъщерята на ковача.
Алексей се влюбва в умната и красива селянка и двамата стартират да се срещат скрито.
След няколко месеца помешчиците се сдобряват и стават близки другари. Решават да уредят брак сред децата си. Алексей, обаче, е срещу, тъй като е влюбен в момичето, което счита за селянка. Младият мъж отива при съседа, с цел да изясни решението си, само че вижда обичаната си „ селянка “ и осъзнава, че може да извърши желанието на татко си и да се ожени за дамата, която обича.
Какво се крие зад този алманах от повести?
„ Повести на починалия Иван Петрович Белкин “ са един от първите опити на Александър Пушкин в прозата. Авторът умишлено отхвърля авторството на творбгата и я приписва на Иван Петрович Белкин – фиктивен мъртвец.
Според замисъла на Пушкин Белкин събрал тези истории от разнообразни разказвачи, които срещнал приживе. Междувременно, същинският създател остава прикрит зад двойното прикритие на измислени разказвачи.
И петте повести в „ Повести на Белкин “ разкриват живота на елементарни хора от Руската империя с техните проблеми, очаквания и фантазии. Резултатът е впечатляващ по обсег и хубав в своята елементарност.
„ Повести на починалия Иван Петрович Белкин “ се трансформират в признак на така наречен „ Болдинска есен “ – най-творческия интервал в живота на Александър Пушкин.
Кликнете , с цел да прочетете малко обобщение на „ Дама пика “ на Пушкин.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ