Повечето служители не вярват, че техният работодател е откровен относно

Повечето чиновници не имат вяра, че техният шеф е прям по отношение на потреблението на техники за следене на работното място (снимка: CC0 Public Domain)

Служителите изпитват „ надълбоко стеснение “ от цифровото следене и автоматизираното взимане на решения на работното място. Мнозина обаче не са уверени, че са наясно какви данни събира работодателят за тях в реалност.

В анкета измежду над 1100 софтуерни чиновници изследователската организация Opinium Research е открила мощно неодобрение против всички форми на цифрово наблюдаване на работното място и терзание от вероятността значимите решения за работата да се вземат посредством логаритъм.
още по темата
Относно потреблението на портативни устройства за следене за наблюдаване на местоположението им, да вземем за пример, единствено 15% от чиновниците споделят, че биха се чувствали удобно, в случай че работодателят им употребява сходни технологии.

Използването на камери от страна на работодателите за наблюдаване на служащите в офиса и вкъщи е също по този начин непопулярно: 69% показват, че биха се чувствали неловко от това. Други 59% споделят, че биха се чувствали некомфортно от практиката на следене на клавишната интензивност, с цел да се преценя какъв брой интензивно работят.

Проучването разкрива още, че множеството чиновници (62%) се усещат неловко от потреблението на програмен продукт от отделите по човешки запаси за взимане на автоматизирани решения за наемане и покачване.

Неяснота

Мнозина показват спомагателни опасения по отношение на процеса на внедряване. 45% имат вяра, че считат, че техният шеф надали би се съветвал с служащите си по отношение на въвеждането на нови технологии за следене на работната интензивност и метода на потреблението им. Всеки трети признава, че въобще не е сигурен, че знае какви данни събира работодателят за чиновниците си.

Липса на разговор

„ Изследването демонстрира дълбокото равнище на тревога, което доста служащи изпитват поради новите и по-инвазивни форми на цифрово наблюдаване. Твърде постоянно то се вкарва от работодателите без подобаващ разговор с работната мощ “, споделя Андрю Пейкс, заместник-генерален секретар на Prospect, възложител на изследването.

Според него, желанието на работодателите да наблюдават служащите си посредством разнообразни софтуерни средства основава напрежение и съмнение, настоящи пагубно на мотивацията, морала, а оттова – и на продуктивността.

„ Анкетираните чиновници разказват по какъв начин се „ усещат като работна машина, вместо като човек “, прибавя Пейкс. Хората разкриват, че се усещат уплашени и имат вяра, че са следени, тъй като работодателят им няма доверие.

Пост-пандемично

Началото на пандемията подтикна доста предприятия да стартират да употребяват техники за наблюдаване на служащите, с цел да наблюдават продуктивността на чиновниците, до момента в който работят от домовете си.

Сега обаче, когато пандемията е минало и мнозина работещи хора са назад в офисите, практиките за следене и наблюдаване не са прекратени. Те са се трансформирали в нещо непрекъснато, вездесъщо. Наблюдение се ползва както за тези, които работят отдалечено, по този начин и за другите, които посещават работните си места.

Степен на следене

Множество статистики и изследвания от последните 2-3 години се занимават с въпроса по кое време, какъв брой и по какъв начин чиновниците биват следени на работното място. Според някои разбори, един от всеки петима служащи е обект на наблюдаване на работните си действия. Други данни приказват за по-висок дял: 60% са обект на някаква форма на наблюдаване или мониторинг от страна на работодателя.

Навлизане на AI

Много от практиките за наблюдаване отиват даже по-далеч: те биват подплатени с логаритми на база изкуствен интелект, правещи автоматизиран анализ на работните процеси и продуктивността. Това работи още по-демотивиращо на работещите.

„ Масово публикуваните технологии за мониторинг и задаване на цели са свързани с ясно изразени негативни въздействия върху психическото и физическото богатство на чиновниците, защото служащите изпитват изключителния напън на непрекъснатото микроуправление в действително време и автоматизираната оценка “, гласят изводите от изследването на Opinium.

Чувството за непрекъснато следене и чувството за съмнение водят до срив на мотивацията, само че и на уважението към работодателя, загатва проучването. Напрежението, което сходни практики пораждат у чиновниците, са в положение да породят отрицателна ответна реакция и чиновниците.