Изкуственият интелект буди нарастващи страхове у програмистите
Повечето се притесняват, че ще отнеме работата им до пет години
Близо две трети от ИТ експертите се притесняват, че в околните пет години AI ще отнеме работните им места (снимка: CC0 Public Domain)
Много разработчици на програмен продукт са обезпокоени от изкуствения разсъдък и невронните мрежи. Програмистите се притесняват, че след пет години AI технологията може да ги направи безработни, сочи ново изследване.
Близо две трети (63%) от ИТ експертите считат, че изкуственият разсъдък ще отнеме работните им места през идващите пет години, съгласно анкета на американската компания Ivanti (преди Landesk, разработчик на софтуерни артикули за ИТ автоматизация и киберсигурност).
Страховете са оправдани – невронните мрежи да вземем за пример към този момент са доста по-бързи и от време на време по-добри в писането на код от елементарните програмисти. Офис чиновниците също виждат AI като опасност, само че единствено 44% от тях, към този момент.
Опасен зложелател вместо предан асистент
По-голяма част от ИТ експертите виждат разпространяването на изкуствения разсъдък и генеративните невронни мрежи не като симптом за развиване на цивилизацията, а като причина, заради която доста скоро ще стартират да имат проблеми с работата и, затова, с финансите.
Според изследването на Ivanti, такива страхове споделят 63% от ИТ фрагментите по света. Те са уверени, че бързото въвеждане на изкуствения разсъдък в всекидневието ще ги остави без работа през идващите пет години. На първо място, това се отнася за програмистите – невронните мрежи от дълго време са се научили да пишат код и го вършат освен по-бързо, само че от време на време и по-добре, макар че някои от тях не го генерират, а го крадат от разработчиците.
Останалите чиновници на фирмите, които нямат нищо общо с ИТ отдела в частност или ИТ спецификата като цяло, също виждат невронните мрежи като директна опасност за тяхното богатство. Според изследването, 44% от офис чиновниците споделят опасенията на ИТ чиновниците за опцията да останат без работа, поради AI, в границите на пет години.
Процесът на подмяна на хората с AI към този момент е почнал – през лятото на 2023 година индийската компания Duukan уволни 90% от служащите си, като “назначи ” на тяхно място изкуствен интелект, след което бизнесът ѝ внезапно потегли нагоре.
Минусите са повече от плюсовете
При сформиране на отчета, Ivanty интервюира 7800 ИТ експерти, мениджъри и крайни консуматори по целия свят в необятен набор от промишлености, с цел да реши техните възгледи за настоящото положение и бъдещето на така наречен “дигитално преживяване на чиновниците ” (Digital Employee Experience, DEX), в това число по какъв начин, съгласно тях, развиването на изкуствения разсъдък влияе върху чиновниците.
още по темата
Повечето ИТ експерти споделят, че в случай че потреблението на изкуствен интелект носи изгоди, то не е за елементарните чиновници, а извънредно за работодателите. На това мнение са 56% от интервюираните в ИТ бранша.
Докладът на Ivanti е индикативен и за това, че елементарните офис чиновници, когато имат потребност от помощ при решение на ИТ проблем, избират да поддържат връзка с жив експерт, а не с изкуствен интелект. Това важи и за позвъняванията, свързани с техническа поддръжка – болшинството, по-точно 58%, се нуждаят от оператор, а не от безчувствен чатбот или гласов помощник.
Стратегия за цифровизация
Докладът акцентира, че доста модерни компании са изправени пред същия проблем – несъответстващи DEX практики. 78% от интервюираните споделят, че тези практики, ориентирани към възстановяване на цифровото преживяване на чиновниците, биха могли да бъдат по-продуктивни, в случай че употребяват други принадлежности.
Лошите DEX практики в една компания значат, че нейните чиновници постоянно срещат компликации при потребление на ИТ решенията в офиса. За 57% от участниците в изследването сходни усложнения са станали седмично събитие.
В някои случаи фирмите губят чиновници заради неприятен цифров опит и са принудени да търсят техни заместници. 17% от участниците в изследването споделят, че или към този момент са напуснали заради неприятни DEX практики, или имат намерение да го създадат. Най-важното е, че измежду хората, които са родени, нагледно казано, с компютър в ръцете си, е по-висок процентът на тези, които са подготвени да се откажат от работата си заради неприятно потребителско преживяване.
Става въпрос за така наречен „ потомство зуумър ” – родените след 2004 година, когато целият свят беше затрит от бурното развиване на цифровите технологии. Сред тях има 2% повече, които са подготвени да се откажат заради неприятни DEX практики, спрямо милениалите – родените сред 1985 и 2003 година
61% от интервюираните споделят, че отрицателният опит на чиновниците с технологиите на работното място има също толкоз негативно влияние и върху морала им.
Невронните мрежи – решение и проблем
В днешния свят организациите се пробват да усъвършенстват цифровото прекарване на чиновниците, споделя изпълнителният шеф на Ivanti – Джефри Абът. Въпреки това, съгласно него, на фона на бързото развиване на изкуствения разсъдък и автоматизацията, фирмите могат да подобрят DEX на своите чиновници единствено посредством въвеждане на съвременни ИТ решения, които ще усилят продуктивността им.
В същото време, даже ИТ експерти, които внедряват DEX практики в фирмите, означават, че този тип цифровизация не постоянно е потребна за чиновниците. На първо място, това се отнася за „ отдалечените служащи ”, като, по калкулации на Ivanty, множеството от тях са в ИТ бранша – 85% прекарват най-малко част от работната седмица вкъщи. 27% от интервюираните настояват, че DEX практиките не са толкоз ефикасни при работа от разстояние, колкото при работа в офис или намерено пространство.
Повече от една трета от участниците в изследването (39%) означават, че ИТ системите на техните компании са претрупани с несъразмерен брой прозорци за авторизация, а 47% се оплакват от несъразмерния размер на входящите цифрови вести. И най-после, 42% от чиновниците се оплакват, че работата в тяхната компания изисква умения за потребление на прекалено много принадлежности и платформи.
Близо две трети от ИТ експертите се притесняват, че в околните пет години AI ще отнеме работните им места (снимка: CC0 Public Domain)
Много разработчици на програмен продукт са обезпокоени от изкуствения разсъдък и невронните мрежи. Програмистите се притесняват, че след пет години AI технологията може да ги направи безработни, сочи ново изследване.
Близо две трети (63%) от ИТ експертите считат, че изкуственият разсъдък ще отнеме работните им места през идващите пет години, съгласно анкета на американската компания Ivanti (преди Landesk, разработчик на софтуерни артикули за ИТ автоматизация и киберсигурност).
Страховете са оправдани – невронните мрежи да вземем за пример към този момент са доста по-бързи и от време на време по-добри в писането на код от елементарните програмисти. Офис чиновниците също виждат AI като опасност, само че единствено 44% от тях, към този момент.
Опасен зложелател вместо предан асистент
По-голяма част от ИТ експертите виждат разпространяването на изкуствения разсъдък и генеративните невронни мрежи не като симптом за развиване на цивилизацията, а като причина, заради която доста скоро ще стартират да имат проблеми с работата и, затова, с финансите.
Според изследването на Ivanti, такива страхове споделят 63% от ИТ фрагментите по света. Те са уверени, че бързото въвеждане на изкуствения разсъдък в всекидневието ще ги остави без работа през идващите пет години. На първо място, това се отнася за програмистите – невронните мрежи от дълго време са се научили да пишат код и го вършат освен по-бързо, само че от време на време и по-добре, макар че някои от тях не го генерират, а го крадат от разработчиците.
Останалите чиновници на фирмите, които нямат нищо общо с ИТ отдела в частност или ИТ спецификата като цяло, също виждат невронните мрежи като директна опасност за тяхното богатство. Според изследването, 44% от офис чиновниците споделят опасенията на ИТ чиновниците за опцията да останат без работа, поради AI, в границите на пет години.
Процесът на подмяна на хората с AI към този момент е почнал – през лятото на 2023 година индийската компания Duukan уволни 90% от служащите си, като “назначи ” на тяхно място изкуствен интелект, след което бизнесът ѝ внезапно потегли нагоре.
Минусите са повече от плюсовете
При сформиране на отчета, Ivanty интервюира 7800 ИТ експерти, мениджъри и крайни консуматори по целия свят в необятен набор от промишлености, с цел да реши техните възгледи за настоящото положение и бъдещето на така наречен “дигитално преживяване на чиновниците ” (Digital Employee Experience, DEX), в това число по какъв начин, съгласно тях, развиването на изкуствения разсъдък влияе върху чиновниците.
още по темата
Повечето ИТ експерти споделят, че в случай че потреблението на изкуствен интелект носи изгоди, то не е за елементарните чиновници, а извънредно за работодателите. На това мнение са 56% от интервюираните в ИТ бранша.
Докладът на Ivanti е индикативен и за това, че елементарните офис чиновници, когато имат потребност от помощ при решение на ИТ проблем, избират да поддържат връзка с жив експерт, а не с изкуствен интелект. Това важи и за позвъняванията, свързани с техническа поддръжка – болшинството, по-точно 58%, се нуждаят от оператор, а не от безчувствен чатбот или гласов помощник.
Стратегия за цифровизация
Докладът акцентира, че доста модерни компании са изправени пред същия проблем – несъответстващи DEX практики. 78% от интервюираните споделят, че тези практики, ориентирани към възстановяване на цифровото преживяване на чиновниците, биха могли да бъдат по-продуктивни, в случай че употребяват други принадлежности.
Лошите DEX практики в една компания значат, че нейните чиновници постоянно срещат компликации при потребление на ИТ решенията в офиса. За 57% от участниците в изследването сходни усложнения са станали седмично събитие.
В някои случаи фирмите губят чиновници заради неприятен цифров опит и са принудени да търсят техни заместници. 17% от участниците в изследването споделят, че или към този момент са напуснали заради неприятни DEX практики, или имат намерение да го създадат. Най-важното е, че измежду хората, които са родени, нагледно казано, с компютър в ръцете си, е по-висок процентът на тези, които са подготвени да се откажат от работата си заради неприятно потребителско преживяване.
Става въпрос за така наречен „ потомство зуумър ” – родените след 2004 година, когато целият свят беше затрит от бурното развиване на цифровите технологии. Сред тях има 2% повече, които са подготвени да се откажат заради неприятни DEX практики, спрямо милениалите – родените сред 1985 и 2003 година
61% от интервюираните споделят, че отрицателният опит на чиновниците с технологиите на работното място има също толкоз негативно влияние и върху морала им.
Невронните мрежи – решение и проблем
В днешния свят организациите се пробват да усъвършенстват цифровото прекарване на чиновниците, споделя изпълнителният шеф на Ivanti – Джефри Абът. Въпреки това, съгласно него, на фона на бързото развиване на изкуствения разсъдък и автоматизацията, фирмите могат да подобрят DEX на своите чиновници единствено посредством въвеждане на съвременни ИТ решения, които ще усилят продуктивността им.
В същото време, даже ИТ експерти, които внедряват DEX практики в фирмите, означават, че този тип цифровизация не постоянно е потребна за чиновниците. На първо място, това се отнася за „ отдалечените служащи ”, като, по калкулации на Ivanty, множеството от тях са в ИТ бранша – 85% прекарват най-малко част от работната седмица вкъщи. 27% от интервюираните настояват, че DEX практиките не са толкоз ефикасни при работа от разстояние, колкото при работа в офис или намерено пространство.
Повече от една трета от участниците в изследването (39%) означават, че ИТ системите на техните компании са претрупани с несъразмерен брой прозорци за авторизация, а 47% се оплакват от несъразмерния размер на входящите цифрови вести. И най-после, 42% от чиновниците се оплакват, че работата в тяхната компания изисква умения за потребление на прекалено много принадлежности и платформи.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ