3 характеристики на некомпетентния, но уверен човек
Повечето от проблемите в този свят се дължат на неспособността ни да вършим разлика сред убеденост и подготвеност. Неспособността ни да подсигуряваме, че надарените водачи ще се окажат на управителни позиции, изяснява за какво 70% от нациите в света се управляват неприятно, за какво базовият индикатор за управническа непросветеност е най-малко 65% и за какво хората се причисляват към фирмите, само че след това напущат шефовете си, написа Fast Company и конкретизира. . Логично, в случай че приемем това за факт, подобряването на умеенето на хората за различаване на некомпетентността би било извънредно потребно за света.
Като се тръгне от това човек да не се поддава на събеседници, които се самоизтъкват, макар че нямат гении, с които да поддържат претенцията си. Д-р Томас Шаморо-Презумич, основен шеф по нововъведенията в Manpowergroup и професор по бизнес логика на психиката, показва три научно обосновани характерности, които са присъщи за сходен вид хора.
Те жадуват за утвърждение, самопризнание и утвърждаване Всички хора желаят да бъдат харесвани или оценени от другите, само че това е изключително особено за несигурните нарцисисти. Това са персони с висока нужда от одобряване, които се хвалят, с цел да получат утвърждението на другите, тъй че в действителност да могат да повярват в личните си илюзорни показа за себе си. По различен метод казано, те не са изцяло способни да се убедят в илюзорното си великолепие, по тази причина зависят от потвърждението на близките. И това се укрепва от логаритмите, които подхранват обществените медии и демократизират цифровия егоизъм, стимулирайки всички нас да се държим като несигурни нарциси, изяснява доктор Томас Шаморо-Презумич.
Те преувеличават своята компетентност Стратегическият претекст за самохвалството се състои в това, че хората рядко оспорват претенциите ни толкоз, колкото би трябвало. Когато хората аплайват за работа, те постоянно преувеличават своите гении в автобиографиите си или по време на самите изявленията. Просто в случай че не го създадат, това може да докара до подценяване от страна на мениджърите по асортимент на личен състав, защото по изискване се допуска, че всички лъжат. Ако това обаче се трансферира и в връзките с хората, постоянно може да се окаже проблем. Както е отбелязал Сократ, би трябвало да имаш някакви познания, с цел да знаеш, че не знаеш, показва доктор Томас Шаморо-Презумич.
Често им липсва точна самооценка
Тяхната машинация в действителност може да е просто илюзия, споделя още ученият за Fast Company, като подчертава, че научните проучвания откриват, че “да заблуждаваш себе си е най-хубавият метод да заблуждаваш другите ”. “Така че необятно публикуваният темперамент на самозаблудата се изяснява най-добре с нейните адаптивни изгоди, а точно да заблуждаваш хората, че си толкоз интелигентен или надарен, колкото си мислиш ”, написа той и дава образец: Ако отидете на изявление за работа с мисълта, че сте невероятни (дори когато не сте), евентуално няма да се притеснявате, да се тревожите или да изразявате подозрения в себе си, а всичко това ще убеди интервюиращите, че сте по-добри, в сравнение с сте в реалност (особено когато им липсва подготвеност или опит, с цел да създадат разлика сред убеденост и компетентност). А това също след това се трансформира в проблем.
Като се тръгне от това човек да не се поддава на събеседници, които се самоизтъкват, макар че нямат гении, с които да поддържат претенцията си. Д-р Томас Шаморо-Презумич, основен шеф по нововъведенията в Manpowergroup и професор по бизнес логика на психиката, показва три научно обосновани характерности, които са присъщи за сходен вид хора.
Те жадуват за утвърждение, самопризнание и утвърждаване Всички хора желаят да бъдат харесвани или оценени от другите, само че това е изключително особено за несигурните нарцисисти. Това са персони с висока нужда от одобряване, които се хвалят, с цел да получат утвърждението на другите, тъй че в действителност да могат да повярват в личните си илюзорни показа за себе си. По различен метод казано, те не са изцяло способни да се убедят в илюзорното си великолепие, по тази причина зависят от потвърждението на близките. И това се укрепва от логаритмите, които подхранват обществените медии и демократизират цифровия егоизъм, стимулирайки всички нас да се държим като несигурни нарциси, изяснява доктор Томас Шаморо-Презумич.
Те преувеличават своята компетентност Стратегическият претекст за самохвалството се състои в това, че хората рядко оспорват претенциите ни толкоз, колкото би трябвало. Когато хората аплайват за работа, те постоянно преувеличават своите гении в автобиографиите си или по време на самите изявленията. Просто в случай че не го създадат, това може да докара до подценяване от страна на мениджърите по асортимент на личен състав, защото по изискване се допуска, че всички лъжат. Ако това обаче се трансферира и в връзките с хората, постоянно може да се окаже проблем. Както е отбелязал Сократ, би трябвало да имаш някакви познания, с цел да знаеш, че не знаеш, показва доктор Томас Шаморо-Презумич.
Често им липсва точна самооценка
Тяхната машинация в действителност може да е просто илюзия, споделя още ученият за Fast Company, като подчертава, че научните проучвания откриват, че “да заблуждаваш себе си е най-хубавият метод да заблуждаваш другите ”. “Така че необятно публикуваният темперамент на самозаблудата се изяснява най-добре с нейните адаптивни изгоди, а точно да заблуждаваш хората, че си толкоз интелигентен или надарен, колкото си мислиш ”, написа той и дава образец: Ако отидете на изявление за работа с мисълта, че сте невероятни (дори когато не сте), евентуално няма да се притеснявате, да се тревожите или да изразявате подозрения в себе си, а всичко това ще убеди интервюиращите, че сте по-добри, в сравнение с сте в реалност (особено когато им липсва подготвеност или опит, с цел да създадат разлика сред убеденост и компетентност). А това също след това се трансформира в проблем.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ