Умните също грешат
Повечето от нас имат вяра, че умните хора рано или късно реализират триумф, без значение от грешките, които вършат, и неприятните решения, които взимат. Истината е, че това надалеч не е по този начин. Интелигентните хора несъмнено имат преимущество, само че изненадващо огромен брой от тях в последна сметка саботират личния си триумф. Ето и пет от най-често срещаните аргументи, които стоят в основата на този чудноват феномен:
1. Мислят, че знаят всичко
Когато хората са уверени в това, че знаят всичко, от което в миналото може да имат потребност, те нямат причина да продължат да се учат и развиват. Това непроменяемо води до застой, а по-късно и до закъснение от жадните за знания хора, които в никакъв случай не стопират да се самоусъвършенстват.
2. Имат възприятието, че другите са им длъжници
Хората, които считат, че заслужават особено отношение от другите доста постоянно са представители на привилегировани прослойки на обществото - без значение дали става въпрос за благосъстояние, обществен статус или просветеност. Този вид хора са склонни да чакат триумфът самичък да пристигна при тях, вместо да влагат целенасочени старания и труд, с цел да го реализиран сами.
3. Не поемат опасности
Понякога умните хора употребяват интелектуалните си качества, с цел да заобикалят риска непременно, страхувайки се от нещата, които не могат да бъдат обяснени с разумни средства и от всичко, което не схващат. По този метод обаче те пропущат голям брой благоприятни условия. Големите облаги постоянно изискват вдишване на огромни опасности, което значи, че хората, които не са подготвени да хвърлят зарчетата, ще би трябвало да се примирят с посредствени резултати.
4. Прекаляват с анализите
Колкото сте по-умни, толкоз по-голяма е вероятността да отделяте прекалено много време за разбори и размишления върху всяко решение, което взимате, даже и то да е повече от явно. Разбира се, че е добре човек да не взима недомислени решения и да преценя деликатно вероятните последици от изборите, които прави, само че хората, които прекаляват с анализите си основават проблеми, които преди този момент не са съществували. За напредъка няма по-голям зложелател от парализата, която произтича от несъразмерните размишления.
5. Не развиват прочувствената си просветеност
Хората с висока просветеност доста постоянно гледат на всички други умения и благоприятни условия като на второстепенни. Те разчитат главно на своя IQ(коефициент на интелигентност), вместо да работят по своята EQ(емоционална интелигентност). В множеството случаи тези хора не изключително наясно с нещата, които се случват към тях, и с метода, по който държанието им въздейства на обстановката и близките.
Високата просветеност е извънредно скъп подарък, само че от време на време тя кара умните хора да си мислят, че им е писано да бъдат сполучливи, когато това не е по този начин. Без значение какъв брой сте умни или с какви други скъпи черти сте били благословени, би трябвало постоянно да сте крепко стъпили на земята и да поддържате уравновесен метод както към вашата професионална кариера, по този начин и към персоналния си живот.
Лоли Даскал, президент и изпълнителен шеф на консултантската компания Lead From Within, в своя блог.
Мениджър Нюз
