Защо на Нова година се ядат мандарини?
Повечето от нас не могат да си показват Нова година и Коледа без тези ароматни плодове. Откъде се е взела тази традиция? Webmiastoto откри за вас подробни пояснения за какво се запасяваме с мандарини и портокали за новогодишните празници.
Версия 1. Свежите плодове посред зима се считат за разкош
В предходни времена, когато не е имало супермаркети, всеки е можел релативно на ниска цена да купи разнородни плодове, а децата били изключително щастливи да намерят в коледния чорап портокал или мандарина.
В обезпечените фамилии даже украсявали елха, която след празника давали на децата за „ плячкосване “: разрешавало им се е да скъсат бонбоните, сладките, плодовете и другите сходни ядливи декорации.
И даже в XX век да получиш златист плод за подарък се считало за огромен триумф, изключително в следвоенното време. В романа на Шърли Конран „ Дантела “ има откъс, който блестящо илюстрира тази версия: в нея се споделя за момиче на име Кейт, която намира в чорапчето си подарък портокал.
Баща ú купил плода от някой моряк за баснословни пари, тъй като след войната в Англия нямало нито портокали, нито банани, нито сладолед. Кейт яла този портокал през целия ден, наслаждавайки се на всяка хапка, а по-късно цяла седмица гризкала кората.
Версия 2. Спомнете си кой е първообраз на Санта Клаус
Тази версия евентуално е позната на тези, които са наясно с житейската история на най-първия „ Санта Клаус “ – Свети Николай, който в християнството се уважава като настойник на децата. До нас пристигна неговото житие, в което има такава история.
Много от дълго време живеел безпаричен татко, който имал три красиви дъщери. Той нямал пари да ожени дъщерите си и бил доста обезпокоен какво ще се случи с тях след гибелта му. Свети Николай минавал наоколо, когато чул селяните да приказват за девойките.
Свети Николай желал да помогне, само че знаел, че старецът няма да одобри неговото благодеяние. Затова решил да помогне тайно. Щом се стъмнило, хвърлил три торби със злато през комина (или прозореца, тук източниците се разминават). Според преданието, златото попаднало върху чорапите, окачени да съхнат пред огнището.
Когато девойките и татко им се събудили те намерили златото и, естествено били доста щастливи. Те към този момент можели да се оженят и заживели доста щастливо.
Сред хората пък се появила традиция да си шият чорапчета за дарове и в тях да поставят портокали и мандарини като знак на златото, дарено от Свети Николай.
