Даже и джобните чихуахуа: Кучетата имат ДНК от вълци
Повечето кучета имат ДНК от вълци, даже дребните чихуахуа, съобщи Агенция Франс Прес, базирайки се на ново проучване, оповестено в сп. " Протоколи на Американската академия на науките ".
" Пазете се от сладките дребни кучета, които се разхождат по улиците - в тях има нещо от вълка! ", предизвестяват на смешка неговите създатели.
Учените са разкрили, че близо две трети от кучешките породи имат доловимо количество ДНК от своите диви братовчеди.
Изследователите изясняват, че не става въпрос единствено за генетични останки от времето, когато кучетата са почнали да еволюират настрана от вълците, преди 20 000 години, написа Българска телеграфна агенция.
Изследванията, извършени от екипа от американски учени, по-скоро сочат, че домашните кучета и вълците са се кръстосвали през последните хилядолетия.
Според учените тези по-близки до наши дни кръстосвания са повлияли на размера, обонянието и даже на характера на актуалните породи кучета.
Кучетата и вълците могат да се развъждат между тях, само че се счита, че случаите на хибридизация са редки.
" Преди актуалното проучване схващането беше, че с цел да бъде едно куче куче, то не може да има доста, в случай че въобще има вълча ДНК ", показва в прессъобщение водещата му авторка Одри Лин от Американския природонаучен музей.
Заедно с сътрудниците си Лин е анализирала хиляди геноми на вълци и кучета, налични в обществени бази данни. Изследователите са разкрили, че 64 % от актуалните породи кучета имат вълци измежду своите предшественици.
Дори и дребните чихуахуа, които са носители на към 0,2 % вълча ДНК.
" Което наподобява изцяло разумно за всеки притежател на чихуахуа ", споделя на смешка Одри Лин.
Чехословашкият вълчак и сарлосовото вълче куче, произлезли от кръстосването сред кучета и вълци, са двете породи с най-вече вълча ДНК - до 40 %.
Сред породите, отглеждани като домашни любимци и които не са резултат от целенасочени кръстоски, най- " вълчи " са англо-френските трицветни гончета, с към 5 % вълча ДНК. Хрътките, афганските или персийските (салуки), също са в челните места на класацията.
Макар кучетата с вълча ДНК да са по-едри, това не всеки път е признак. Например внушителните санбернари нямат никакви следи от вълча ДНК.
Изследването демонстрира, че 100 % от уличните кучета, които живеят наоколо до човешки жилища, само че нямат притежатели, имат вълчи предшественици.
" Пазете се от сладките дребни кучета, които се разхождат по улиците - в тях има нещо от вълка! ", предизвестяват на смешка неговите създатели.
Учените са разкрили, че близо две трети от кучешките породи имат доловимо количество ДНК от своите диви братовчеди.
Изследователите изясняват, че не става въпрос единствено за генетични останки от времето, когато кучетата са почнали да еволюират настрана от вълците, преди 20 000 години, написа Българска телеграфна агенция.
Изследванията, извършени от екипа от американски учени, по-скоро сочат, че домашните кучета и вълците са се кръстосвали през последните хилядолетия.
Според учените тези по-близки до наши дни кръстосвания са повлияли на размера, обонянието и даже на характера на актуалните породи кучета.
Кучетата и вълците могат да се развъждат между тях, само че се счита, че случаите на хибридизация са редки.
" Преди актуалното проучване схващането беше, че с цел да бъде едно куче куче, то не може да има доста, в случай че въобще има вълча ДНК ", показва в прессъобщение водещата му авторка Одри Лин от Американския природонаучен музей.
Заедно с сътрудниците си Лин е анализирала хиляди геноми на вълци и кучета, налични в обществени бази данни. Изследователите са разкрили, че 64 % от актуалните породи кучета имат вълци измежду своите предшественици.
Дори и дребните чихуахуа, които са носители на към 0,2 % вълча ДНК.
" Което наподобява изцяло разумно за всеки притежател на чихуахуа ", споделя на смешка Одри Лин.
Чехословашкият вълчак и сарлосовото вълче куче, произлезли от кръстосването сред кучета и вълци, са двете породи с най-вече вълча ДНК - до 40 %.
Сред породите, отглеждани като домашни любимци и които не са резултат от целенасочени кръстоски, най- " вълчи " са англо-френските трицветни гончета, с към 5 % вълча ДНК. Хрътките, афганските или персийските (салуки), също са в челните места на класацията.
Макар кучетата с вълча ДНК да са по-едри, това не всеки път е признак. Например внушителните санбернари нямат никакви следи от вълча ДНК.
Изследването демонстрира, че 100 % от уличните кучета, които живеят наоколо до човешки жилища, само че нямат притежатели, имат вълчи предшественици.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ