Изкуственият интелект GPT-4 на OpenAI премина теста на Тюринг. Какво показват резултатите?
Повечето хора не могат да разграничат отговорите на логаритъма от човешки
Изкуственият разсъдък GPT-4 на OpenAI мина теста на Тюринг, заяви профилираното издание .
Тестът на Тюринг, препоръчан от английския математик Алан Тюринг, цели да дефинира дали една машина може да има " човешки разсъдък ". Това става с опит, при който доброволец приказва със скрити за него събеседници - машина и действителен човек. След това той би трябвало да дефинира кой от двамата е компютър. Ако не може, то значи качествата на машината са станали неотличими от човешките.
Изследователите Камерън Р. Джоунс и Бенджамин К. Берген решили да проведат теста на Тюринг с изкуствения разсъдък GPT-4 на OpenAI.
Екипът е помолил 500 души да приказват с четирима респонденти - човек, програмата ELIZA от 60-те години на предишния век, логаритъма GPT-3.5 и по-новия GPT-4.
Разговорите траяли пет минути, след което участниците трябвало да дефинират кой от събеседниците им е човек.
Оказва се, че в 54% от случаите GPT-4 е определян за човек. Резултатът на действителния събеседник пък е едвам 67%.
Системата ELIZA е с най-нисък резултат - 22%. Алгоритъмът GPT-3.5 означи също високите 50%.
Резултатът кара учените да се притеснят от напредъка в AI системите. По думите им " необятно публикуваните обществени и стопански последствия " са обезпечени.
Проучването съставлява предизвикателство за бъдещото взаимоотношение човек-машина.
" ELIZA е лимитирана до подготвени програмирани отговори. Това доста понижава опциите ѝ. Тя може да заблуди някого за пет минути, само че по-късно рестриктивните мерки ѝ щяха да станат ясни. За разлика от нея огромните езикови модели, като GPT, са безпределно гъвкави, способни да синтезират отговори на необятен набор от тематики и да се показват с разнообразни персона и полезности. Това е голяма крачка напред от нещо, ръчно програмирано от нас ", разяснява Нел Уотсън от Института за инженери по електротехника и електроника (IEEE).
Според Уотсън хората в бъдеще ще станат параноични по отношение на това с кого приказват, тъй като ще знаят, че другата страна може да не е човек.
" Нашите резултати допускат, че в действителния свят хората може да не са в положение надеждно да схванат дали приказват с човек или с AI система ", сподели пред Tech Xplore Камерън Джоунс, съавтор на отчета.
" Всъщност в действителния свят хората може да са по-малко наясно с опцията, че приказват с AI система, тъй че степента на машинация може да е даже по-висока ", предизвестява Джоунс.
Проучването може да се прочете
Изкуственият разсъдък GPT-4 на OpenAI мина теста на Тюринг, заяви профилираното издание .
Тестът на Тюринг, препоръчан от английския математик Алан Тюринг, цели да дефинира дали една машина може да има " човешки разсъдък ". Това става с опит, при който доброволец приказва със скрити за него събеседници - машина и действителен човек. След това той би трябвало да дефинира кой от двамата е компютър. Ако не може, то значи качествата на машината са станали неотличими от човешките.
Изследователите Камерън Р. Джоунс и Бенджамин К. Берген решили да проведат теста на Тюринг с изкуствения разсъдък GPT-4 на OpenAI.
Екипът е помолил 500 души да приказват с четирима респонденти - човек, програмата ELIZA от 60-те години на предишния век, логаритъма GPT-3.5 и по-новия GPT-4.
Разговорите траяли пет минути, след което участниците трябвало да дефинират кой от събеседниците им е човек.
Оказва се, че в 54% от случаите GPT-4 е определян за човек. Резултатът на действителния събеседник пък е едвам 67%.
Системата ELIZA е с най-нисък резултат - 22%. Алгоритъмът GPT-3.5 означи също високите 50%.
Резултатът кара учените да се притеснят от напредъка в AI системите. По думите им " необятно публикуваните обществени и стопански последствия " са обезпечени.
Проучването съставлява предизвикателство за бъдещото взаимоотношение човек-машина.
" ELIZA е лимитирана до подготвени програмирани отговори. Това доста понижава опциите ѝ. Тя може да заблуди някого за пет минути, само че по-късно рестриктивните мерки ѝ щяха да станат ясни. За разлика от нея огромните езикови модели, като GPT, са безпределно гъвкави, способни да синтезират отговори на необятен набор от тематики и да се показват с разнообразни персона и полезности. Това е голяма крачка напред от нещо, ръчно програмирано от нас ", разяснява Нел Уотсън от Института за инженери по електротехника и електроника (IEEE).
Според Уотсън хората в бъдеще ще станат параноични по отношение на това с кого приказват, тъй като ще знаят, че другата страна може да не е човек.
" Нашите резултати допускат, че в действителния свят хората може да не са в положение надеждно да схванат дали приказват с човек или с AI система ", сподели пред Tech Xplore Камерън Джоунс, съавтор на отчета.
" Всъщност в действителния свят хората може да са по-малко наясно с опцията, че приказват с AI система, тъй че степента на машинация може да е даже по-висока ", предизвестява Джоунс.
Проучването може да се прочете
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ