Заради мръсен въздух България бе призована да ограничи трафика |
Повечето градски елементи в България би трябвало да лимитират трафика, с цел да се преборят с възходящите равнища на замърсяване на въздуха. Това прикани Европейският алианс за публично здраве (EPHA), апел, стъпващ на основата на ново широкообхватно изследване на превоза.
Забраната на замърсяващи транспортни средства би могла да спре с до 23% и надлежно 36% замърсяването с нездравословните прахови частици (PM) и азотния оксид (NOx) в огромните градове с население от над един милион поданици, като по този метод спести до 130 милиона евро на година от здравни и други разноски, както открива изследване, извършено от EPHA.
Организацията съставлява повече от 80 Неправителствени организации в областта на публичното здраве, пациентски групи, здравни експерти, групи от пациенти и организации за битка против неравенствата в опазването на здравето, в това число Българска асоциация за протекция на пациентите (БАЗП).
Замърсяването на въздуха се явява причина номер едно за случаите на настъпване на преждевременна гибел в следствие от фактори, свързани с околната среда съгласно Европейската организация за околната среда, като тази цифра е най-висока в огромните градове. Според Световната здравна асоциация (WHO) замърсяването на въздуха предизвиква болести, които са свързани с по-високи равнища на смъртните случаи от COID-19. Ограниченията в следствие от пандемията, наложени от март 2020 година, бързо почистиха въздуха. Но замърсяването се връща назад и в някои огромни градове в този момент даже е по-зле, в сравнение с преди пандемията. От 2011 година България е в нарушаване на Правилата на Европейски Съюз за качество на въздуха.
Фондът на Европейски Съюз за възвръща от Коронавирус в размер на 672 милиона евро следва да бъде „ налят " в националните държавни управления, като една трета от него е избран за зелени вложения, в това число превоз.
Призивът на EPHA е основан на неговото ново изследване, оповестено през днешния ден. Изследователите са разгледали 28 вида градски политики, понастоящем използвани в доста градове в целия свят – от рейсове от публичния превоз с нулеви излъчвания до шерване на електронни скутери, с цел да видят резултатът им върху обвързваното с трафика намаляване на PM и NOx.
Ограничаването на замърсяващи транспортни средства от градове, като да вземем за пример Милано, Лондон, Краков и Атина, е дало най-хубави резултати с унищожаване на замърсяването с PM и NOx от трафика с до 23% и надлежно 36%, и икономисване в най-населените градове до почти 130 милиона евро годишно от здравни и други разноски.
Слагането на такса вход на сходни транспортни средства при влизане в огромни градове като Лондон, Стокхолм, Гьотеборг и Милано понижи PM с до 17%, а NOx с до 12%, спестявайки до почти 95 милиона евро от обществени разноски.
Отделянето на особено пространство за колоездене и ходене пеш е скъпо, изключително в гъстонаселените градове, отнесено към дребните облаги. Публично субсидираните схеми за комерсиално шерване на коли, като да вземем за пример тези в Париж, Амстердам и Кьолн, не изиграха особена роля в понижаването на замърсяването.
Изпълняващият активността Главен секретар на EPHA Саша Марчанг споделя: „ Замърсяването направи пандемията доста по-зле, в този момент към този момент това е ясно. Докато се борим с COVID-19 благодарение на ваксини, на нас ни се постанова да се борим и с този облак от заболявания. "
Ренета Илиева, координатор по планове в Българска асоциация за протекция на пациентите, съобщи, че: „ 15 000 души всяка година умират в България от замърсяване на въздуха. Политиките за възстановяване на качеството на въздуха в по-големите градове не са сполучливи през последните години, само че по-лошото е, че не се прави нищо по-различно за възстановяване на качеството на живот на жителите. "
Кметовете би трябвало да одобряват необятен обсег от ограничения, подобаващи за техните градове, споделят от EPHA, с ефикасни варианти, които са разполагаем без значение от бюджетното равнище. Две трети от огромните градове нарушават стандартите за чист въздух, заложени от СЗО, като неблагоустроените жилищни квартали са наранени в най-голяма степен.
Забраната на замърсяващи транспортни средства би могла да спре с до 23% и надлежно 36% замърсяването с нездравословните прахови частици (PM) и азотния оксид (NOx) в огромните градове с население от над един милион поданици, като по този метод спести до 130 милиона евро на година от здравни и други разноски, както открива изследване, извършено от EPHA.
Организацията съставлява повече от 80 Неправителствени организации в областта на публичното здраве, пациентски групи, здравни експерти, групи от пациенти и организации за битка против неравенствата в опазването на здравето, в това число Българска асоциация за протекция на пациентите (БАЗП).
Замърсяването на въздуха се явява причина номер едно за случаите на настъпване на преждевременна гибел в следствие от фактори, свързани с околната среда съгласно Европейската организация за околната среда, като тази цифра е най-висока в огромните градове. Според Световната здравна асоциация (WHO) замърсяването на въздуха предизвиква болести, които са свързани с по-високи равнища на смъртните случаи от COID-19. Ограниченията в следствие от пандемията, наложени от март 2020 година, бързо почистиха въздуха. Но замърсяването се връща назад и в някои огромни градове в този момент даже е по-зле, в сравнение с преди пандемията. От 2011 година България е в нарушаване на Правилата на Европейски Съюз за качество на въздуха.
Фондът на Европейски Съюз за възвръща от Коронавирус в размер на 672 милиона евро следва да бъде „ налят " в националните държавни управления, като една трета от него е избран за зелени вложения, в това число превоз.
Призивът на EPHA е основан на неговото ново изследване, оповестено през днешния ден. Изследователите са разгледали 28 вида градски политики, понастоящем използвани в доста градове в целия свят – от рейсове от публичния превоз с нулеви излъчвания до шерване на електронни скутери, с цел да видят резултатът им върху обвързваното с трафика намаляване на PM и NOx.
Ограничаването на замърсяващи транспортни средства от градове, като да вземем за пример Милано, Лондон, Краков и Атина, е дало най-хубави резултати с унищожаване на замърсяването с PM и NOx от трафика с до 23% и надлежно 36%, и икономисване в най-населените градове до почти 130 милиона евро годишно от здравни и други разноски.
Слагането на такса вход на сходни транспортни средства при влизане в огромни градове като Лондон, Стокхолм, Гьотеборг и Милано понижи PM с до 17%, а NOx с до 12%, спестявайки до почти 95 милиона евро от обществени разноски.
Отделянето на особено пространство за колоездене и ходене пеш е скъпо, изключително в гъстонаселените градове, отнесено към дребните облаги. Публично субсидираните схеми за комерсиално шерване на коли, като да вземем за пример тези в Париж, Амстердам и Кьолн, не изиграха особена роля в понижаването на замърсяването.
Изпълняващият активността Главен секретар на EPHA Саша Марчанг споделя: „ Замърсяването направи пандемията доста по-зле, в този момент към този момент това е ясно. Докато се борим с COVID-19 благодарение на ваксини, на нас ни се постанова да се борим и с този облак от заболявания. "
Ренета Илиева, координатор по планове в Българска асоциация за протекция на пациентите, съобщи, че: „ 15 000 души всяка година умират в България от замърсяване на въздуха. Политиките за възстановяване на качеството на въздуха в по-големите градове не са сполучливи през последните години, само че по-лошото е, че не се прави нищо по-различно за възстановяване на качеството на живот на жителите. "
Кметовете би трябвало да одобряват необятен обсег от ограничения, подобаващи за техните градове, споделят от EPHA, с ефикасни варианти, които са разполагаем без значение от бюджетното равнище. Две трети от огромните градове нарушават стандартите за чист въздух, заложени от СЗО, като неблагоустроените жилищни квартали са наранени в най-голяма степен.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ