Брюксел призова за ограничаване на трафика в България заради замърсения въздух
Повечето градски елементи в България би трябвало да лимитират трафика, с цел да се преборят с възходящите равнища на замърсяване на въздуха. Това прикани Европейският алианс за публично здраве (EPHA), апел, стъпващ на основата на ново широкообхватно изследване на превоза. Забраната на замърсяващи транспортни средства би могла да спре с до 23% и надлежно 36% замърсяването с нездравословните прахови частици (PM) и азотния оксид (NOx) в огромните градове с население от над един милион поданици, като по този метод спести до 130 милиона евро на година от здравни и други разноски, както открива изследване, извършено от Европейския алианс за публично здраве (EPHA). Организацията съставлява повече от 80 НПО-та в областта на публичното здраве, пациентски групи, здравни експерти, групи от пациенти и организации за битка против неравенствата в опазването на здравето, в това число Българска асоциация за протекция на пациентите (БАЗП).
Замърсяването на въздуха се явява причина номер едно за случаите на настъпване на преждевременна гибел в следствие от фактори, свързани с околната среда съгласно Европейската организация за околната среда, като тази цифра е най-висока в огромните градове. Според Световната здравна асоциация (WHO) замърсяването на въздуха предизвиква болести, които са свързани с по-високи равнища на смъртните случаи от Ковид-19. Ограниченията в следствие от пандемията, наложени от м. март 2020 година, бързо почистиха въздуха. Но замърсяването се връща назад и в някои огромни градове в този момент даже е по-зле, в сравнение с преди пандемията. От 2011 година България е в нарушаване на Правилата на Европейски Съюз за качество на въздуха.
Фондът на Европейски Съюз за възвръща от Ковид в размер на 672 милиона Евро следва да бъде „ налят “ в националните държавни управления, като една трета от него е избран за зелени вложения, в това число превоз. Призивът на EPHA е основан на неговото ново изследване, оповестено през днешния ден. Изследователите са разгледали 28 вида градски политики, понастоящем използвани в доста градове в целия свят – от рейсове от публичния превоз с нулеви излъчвания до шерване на електронни скутери, с цел да видят резултата им върху обвързваното с трафика намаляване на PM и NOx.
Ограничаването на замърсяващи транспортни средства от градове, като да вземем за пример Милано, Лондон, Краков и Атина, е дало най-хубави резултати с унищожаване на замърсяването с PM и NOx от трафика с до 23% и надлежно 36%, и икономисване в най-населените градове до почти 130 милиона евро годишно от здравни и други разноски. Слагането на такса вход на сходни транспортни средства при влизане в огромни градове като Лондон, Стокхолм, Гьотеборг и Милано понижи PM с до 17%, а NOx с до 12%, спестявайки до почти 95 милиона евро от обществени разноски. За да действат добре, и двата вида схеми би трябвало да бъдат със забележителен размер и подплатени с добър надзор от страна на управляващите. Камери за сканиране на транспортните средства и друга инфраструктура оскъпяват установяването и на двете схеми, само че таксите бързо възвръщат тези разходи. Инвестицията в замърсяването изисква по-активен превоз, като общественото пространство покачва благоденствието и в допълнение намалява обществените разноски.
За съпоставяне, разходът за и наличността на общинския паркинг са евтини за таксуване и защото собствеността на коли е мощно повлияна от наличността на паркоместа, този инструмент се оказва ефикасен. В дребното случаи, в които е категорично прилаган съответно за понижаване на замърсяването, е постигнал понижения от 5-10%, както откриват откривателите на този въпрос. Отделянето на особено пространство за колоездене и ходене пеш е скъпо, изключително в гъстонаселените градове, отнесено към дребните облаги. Публично субсидираните схеми за комерсиално шерване на коли, като да вземем за пример тези в Париж, Амстердам и Кьолн, не изиграха особена роля в понижаването на замърсяването, като съгласно откривателите от CE Delft по-скоро има смисъл от тях единствено в най-големите градове. Освен това, те могат да се конкурират с публичния превоз и да покачат замърсяването, в случай че споделените транспортни средства са остарели.
Изпълняващият активността Главен секретар на EPHA Саша Марчанг споделя: „ Замърсяването направи пандемията доста по-зле, в този момент към този момент това е ясно. Много от нашите скъпи другари, родственици или сътрудници се борят за въздух и в продължение на седмици или месеци остават заболели. Един замърсен облак остава да „ виси “ над огромните градове доста десетилетия наред, като по този метод предизвиква астма, болест на сърцето или рак на белите дробове. Докато се борим с Ковид-19 благодарение на ваксини, на нас ни се постанова да се борим и с този облак от заболявания. Защитата на публичното здраве в основата си е една обща борба и засегнатите жители би трябвало да притискат кметовете да поемат водеща роля в тази борба. Сега е моментът управниците на градовете да сграбчат крепко с две ръце част от великодушното финансиране под формата на тласъци в битката против Ковид-19, което е разполагаем, с цел да може в действителност ‘да изградим назад по-добре’ и фактически да подобрим здравето на хората и тяхната околна среда.”
Ренета Илиева, координатор по планове в Българска асоциация за протекция на пациентите, съобщи, че: „ 15 000 души всяка година умират в България от замърсяване на въздуха. Политиките за възстановяване на качеството на въздуха в по-големите градове не са сполучливи през последните години, само че по-лошото е, че не се прави нищо по-различно за възстановяване на качеството на живот на жителите. Почти не се ползват нови ограничения, замърсяването на въздуха доближава рискови равнища и не се мерят PM2.5. Няма задоволително тласъци за жителите да преминат към екологичен превоз и в това време налозите са прекомерно високи, което е непостижимо за по-голямата част от популацията.”
Кметовете би трябвало да одобряват необятен обсег от ограничения, подобаващи за техните градове, споделят от EPHA, с ефикасни варианти, които са разполагаем без значение от бюджетното равнище. Две трети от огромните градове нарушават стандартите за чист въздух, заложени от Световната здравна организация, като неблагоустроените жилищни квартали са наранени в най-голяма степен. Според EEA PM, NO₂ и O₃ са повода за преждевременната гибел на близо 14,000 българи. Проучване от 2020 година за EPHA откри, че мръсният въздух коства на пълнолетните българи 1568 Евро приблизително на година, основно под формата на здраве, изгубени работни дни и преждевременна гибел. Ползите от понижаването на замърсяването са по-големи в огромните градове или в градовете в Централна и Източна Европа, където замърсяването е по-голямо.
Замърсяването на въздуха се явява причина номер едно за случаите на настъпване на преждевременна гибел в следствие от фактори, свързани с околната среда съгласно Европейската организация за околната среда, като тази цифра е най-висока в огромните градове. Според Световната здравна асоциация (WHO) замърсяването на въздуха предизвиква болести, които са свързани с по-високи равнища на смъртните случаи от Ковид-19. Ограниченията в следствие от пандемията, наложени от м. март 2020 година, бързо почистиха въздуха. Но замърсяването се връща назад и в някои огромни градове в този момент даже е по-зле, в сравнение с преди пандемията. От 2011 година България е в нарушаване на Правилата на Европейски Съюз за качество на въздуха.
Фондът на Европейски Съюз за възвръща от Ковид в размер на 672 милиона Евро следва да бъде „ налят “ в националните държавни управления, като една трета от него е избран за зелени вложения, в това число превоз. Призивът на EPHA е основан на неговото ново изследване, оповестено през днешния ден. Изследователите са разгледали 28 вида градски политики, понастоящем използвани в доста градове в целия свят – от рейсове от публичния превоз с нулеви излъчвания до шерване на електронни скутери, с цел да видят резултата им върху обвързваното с трафика намаляване на PM и NOx.
Ограничаването на замърсяващи транспортни средства от градове, като да вземем за пример Милано, Лондон, Краков и Атина, е дало най-хубави резултати с унищожаване на замърсяването с PM и NOx от трафика с до 23% и надлежно 36%, и икономисване в най-населените градове до почти 130 милиона евро годишно от здравни и други разноски. Слагането на такса вход на сходни транспортни средства при влизане в огромни градове като Лондон, Стокхолм, Гьотеборг и Милано понижи PM с до 17%, а NOx с до 12%, спестявайки до почти 95 милиона евро от обществени разноски. За да действат добре, и двата вида схеми би трябвало да бъдат със забележителен размер и подплатени с добър надзор от страна на управляващите. Камери за сканиране на транспортните средства и друга инфраструктура оскъпяват установяването и на двете схеми, само че таксите бързо възвръщат тези разходи. Инвестицията в замърсяването изисква по-активен превоз, като общественото пространство покачва благоденствието и в допълнение намалява обществените разноски.
За съпоставяне, разходът за и наличността на общинския паркинг са евтини за таксуване и защото собствеността на коли е мощно повлияна от наличността на паркоместа, този инструмент се оказва ефикасен. В дребното случаи, в които е категорично прилаган съответно за понижаване на замърсяването, е постигнал понижения от 5-10%, както откриват откривателите на този въпрос. Отделянето на особено пространство за колоездене и ходене пеш е скъпо, изключително в гъстонаселените градове, отнесено към дребните облаги. Публично субсидираните схеми за комерсиално шерване на коли, като да вземем за пример тези в Париж, Амстердам и Кьолн, не изиграха особена роля в понижаването на замърсяването, като съгласно откривателите от CE Delft по-скоро има смисъл от тях единствено в най-големите градове. Освен това, те могат да се конкурират с публичния превоз и да покачат замърсяването, в случай че споделените транспортни средства са остарели.
Изпълняващият активността Главен секретар на EPHA Саша Марчанг споделя: „ Замърсяването направи пандемията доста по-зле, в този момент към този момент това е ясно. Много от нашите скъпи другари, родственици или сътрудници се борят за въздух и в продължение на седмици или месеци остават заболели. Един замърсен облак остава да „ виси “ над огромните градове доста десетилетия наред, като по този метод предизвиква астма, болест на сърцето или рак на белите дробове. Докато се борим с Ковид-19 благодарение на ваксини, на нас ни се постанова да се борим и с този облак от заболявания. Защитата на публичното здраве в основата си е една обща борба и засегнатите жители би трябвало да притискат кметовете да поемат водеща роля в тази борба. Сега е моментът управниците на градовете да сграбчат крепко с две ръце част от великодушното финансиране под формата на тласъци в битката против Ковид-19, което е разполагаем, с цел да може в действителност ‘да изградим назад по-добре’ и фактически да подобрим здравето на хората и тяхната околна среда.”
Ренета Илиева, координатор по планове в Българска асоциация за протекция на пациентите, съобщи, че: „ 15 000 души всяка година умират в България от замърсяване на въздуха. Политиките за възстановяване на качеството на въздуха в по-големите градове не са сполучливи през последните години, само че по-лошото е, че не се прави нищо по-различно за възстановяване на качеството на живот на жителите. Почти не се ползват нови ограничения, замърсяването на въздуха доближава рискови равнища и не се мерят PM2.5. Няма задоволително тласъци за жителите да преминат към екологичен превоз и в това време налозите са прекомерно високи, което е непостижимо за по-голямата част от популацията.”
Кметовете би трябвало да одобряват необятен обсег от ограничения, подобаващи за техните градове, споделят от EPHA, с ефикасни варианти, които са разполагаем без значение от бюджетното равнище. Две трети от огромните градове нарушават стандартите за чист въздух, заложени от Световната здравна организация, като неблагоустроените жилищни квартали са наранени в най-голяма степен. Според EEA PM, NO₂ и O₃ са повода за преждевременната гибел на близо 14,000 българи. Проучване от 2020 година за EPHA откри, че мръсният въздух коства на пълнолетните българи 1568 Евро приблизително на година, основно под формата на здраве, изгубени работни дни и преждевременна гибел. Ползите от понижаването на замърсяването са по-големи в огромните градове или в градовете в Централна и Източна Европа, където замърсяването е по-голямо.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ