Повечето държави членки на ЕС все още не са започнали

Повечето страни членки на Европейски Съюз към момента не са почнали процеса по въвеждане на директивата за съответните минимални работни заплати в националното си законодателство – единствено няколко седмици преди крайния период, който е 15 ноември. Това сигнализираха от Европейската конфедерация на профсъюзите.

КНСБ неведнъж моли през последните две години да стартира транспонирането на директивата в нашето законодателство. Въпреки настояването пред ръководещите обаче прогрес няма. Според данните на ЕКП, в България, Австрия, Хърватия, Чехия, Финландия, Гърция, Нидерландия, Словакия и Испания, към момента текат разисквания.

Най-голям прогрес има в шест страни – Белгия, Унгария, Латвия, Люксембург, Полша и Румъния, където към този момент са оповестени законодателни планове. В Естония, Италия, Кипър, Литва, Малта, Португалия и Франция процесът не е стартирал, а в Германия, Ирландия, Словения държавните управления не плануват законодателни дейности, с цел да изпълнят условията.

Около 20 милиона служащи би трябвало да се възползват от директивата, която изисква от страните членки със законоустановени минимални заплати да подсигуряват, че те са съответни, и от всички страни в Европейски Съюз да предизвикват груповото договаряне, припомнят от ЕКП.

Срокът наближава, а все пак в девет страни разискванията към момента не престават, а в седем процесът даже не е почнал. Този разбор е част от акция на европейската конфедерация „ Увеличаване на заплатите “, която цели да подсигурява, че страните членки ще изпълнят напълно отговорностите си по директивата.

Нов онлайн инструмент, стартиран от ЕКП за наблюдаване на използването на директивата за минималните заплати, е открил също, че:

– Само две страни са постигнали адекватност на минималните заплати в сходство с оферти двоен предел: 60% от медианната и 50% от междинната брутна заплата.

– Само осем страни реализират задачата за обсег на груповото трудово договаряне от най-малко 80%.

Предлагат минималната заплата да се тества със заплата за издръжка

– Бедността измежду работещите към момента е над 10% в седем държави-членки на Европейски Съюз. България е измежду тях с 11,4 на 100.

– Осем страни – членки на Европейски Съюз, понастоящем позволяват подминимални ставки на възнаграждение за младежите, което разрешава на работодателите да заплащат на младежите до 70% по-малко от законоустановената минимална работна заплата.

– Работещите дами в Европейски Съюз, за които е по-вероятно да получават минимална работна заплата заради подценяването на работата, осъществявана най-вече от дами, към момента получават до 21% по-малко от мъжете.

В направената от ЕКП карта данните за България наподобяват по този начин:

„ Във време, когато милиони хора живеят в беднотия, макар че работят интензивно всеки ден, използването на директивата за минималните работни заплати би трябвало да бъде приоритет за всички национални държавни управления. Кризата с разноските за живот направи още по-трудно за служащите, получаващи минимална работна заплата, да свържат двата края, макар обстоятелството, че корпоративните облаги се усилват.

Директивата изисква от страните членки да подхващат дейности, с цел да подсигуряват, че законоустановените минимални заплати са съответни, и да предизвикват груповото договаряне като най-хубавия метод за обезпечаване на в действителност заслужено възнаграждение. Работещите хора не би трябвало да бъдат карани да чакат още за използването на тази инструкция, откакто изминаха две години от приемането ѝ “, разяснява Теа Джар, конфедерален секретар на ЕКП.