Според 60% от гражданите демокрацията в България се влошава
Повечето българи разчитат на интервенция на евроинституциите във вътрешните проблеми на страната. Това демонстрира представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от „ Сова Харис “.
Проучването преглежда публичните настройки към Резолюцията на Европейския парламент за утежняване на демокрацията в България. То е извършено в интервала 10-15 ноември и демонстрира, че 60% от пълнолетните жители споделят главния извод в резолюцията, а точно, че демокрацията в България се утежнява.
Според 74% от гласоподавателите систематичните проблеми в правосъдната система не престават. Същият е процентът и на тези, които считат, че липсва бистрота при харченето на парите от Европейски Съюз, контролът е занижен и има корупция. 71 на 100 от участвалите в изследването пък считат, че измененията в изборното законодателство се вършат прекомерно покрай идните избори.
Общественото мнение у нас е разтревожено и от положението на свободата на словото - 72% означават възходящо въздействие на властта в публичните медии и разпространяването на клиентелизъм в частните.
Резултатите от ново изследване на "Сова Харис ", извършено в интервала 10-15 ноември 2020 година измежду 1000 български жители, демонстрират, че на намесата на Европейските институции в на пръв взор вътрешните проблеми на България се гледа с вяра за положително въздействие. Както виждаме от получените данни, главните констатации в Резолюцията на Екологичен потенциал по отношение на утежняването на демокрацията в България се споделят и от преобладаващото болшинство от хората в страната. 60% от пълнолетните жители правят оценка Резолюцията като позитивен факт.
Известно е, че на правосъдната система у нас се гледа като на слабото звено в държавното ръководство. Реформа в тази сфера се разисква към този момент второ десетилетие. Според болшинството от хората проблемите не се вземат решение и системата не работи по европейски стандарти. Не е изненада, че съгласно 74% от гласоподавателите систематичните проблеми в правосъдната система не престават.
Щом в България наближават избори, стартират да се вършат промени в Избирателния кодекс. Този модел се трансформира в нормална процедура. В обществеността неизбежно остават подозрения, че измененията се вършат в нечий интерес. Виждаме, е и тази констатация, която гласи, че в измененията в изборното законодателство се вършат прекомерно покрай идните избори, се приема като основателна от 71% от пълнолетните жители.
Според голямото болшинство от хората, в България липсва бистрота при разходването на средствата, получавани от Европейския съюз. Претенциите, набелязани в Резолюцията, че контролът е занижен и съществуват корупционни практики, се споделят от 74%.
Проблемът за свободата на словото се изостря в международен мащаб, като не отминава и България. В съпоставяне с другите страни, наклонността за България е отрицателна. Общественото мнение у нас е разтревожено от този факт - 72% одобряват констатацията, че съществува възходящо въздействие на властта в публичните медии и че се популяризира клиентелизъм в частните.
Наличие на полицейско принуждение над протестиращи и публицисти у нас намират 65% от гласоподавателите. Така и тази констатация, залегнала в Резолюцията, се приема от болшинството от жителите.
Общественото мнение е възприело обстоятелството, че казусът с приемането на Истанбулската спогодба в България е решен посредством Конституцията на страната. По тази причина болшинството от хората смятат, че дейно законодателство против насилието над дами би трябвало да се реализира посредством други законодателни форми. Очевидно вкарването на Истанбулската спогодба в Резолюцията замъглява казуса и води до повишение на отрицателните оценки. Въпреки това, по този начин поставеният въпрос провокира разделяне в обществото – 41% считат, че няма учредения да се търсят други форми на дейно законодателство против насилието над дами, до момента в който 28% смятат, че такива форми са нужни.
Малко повече от половината от пълнолетните жители у нас (52%) не се ангажират с политическа позиция във връзка с Резолюцията на Екологичен потенциал за утежняване на демокрацията в България. 37% са тези, които поддържат позицията на ПЕС по отношение на признатия документ, до момента в който подкрепящите ЕНП са три пъти по-малко – към 12%.
Проучването преглежда публичните настройки към Резолюцията на Европейския парламент за утежняване на демокрацията в България. То е извършено в интервала 10-15 ноември и демонстрира, че 60% от пълнолетните жители споделят главния извод в резолюцията, а точно, че демокрацията в България се утежнява.
Според 74% от гласоподавателите систематичните проблеми в правосъдната система не престават. Същият е процентът и на тези, които считат, че липсва бистрота при харченето на парите от Европейски Съюз, контролът е занижен и има корупция. 71 на 100 от участвалите в изследването пък считат, че измененията в изборното законодателство се вършат прекомерно покрай идните избори.
Общественото мнение у нас е разтревожено и от положението на свободата на словото - 72% означават възходящо въздействие на властта в публичните медии и разпространяването на клиентелизъм в частните.
Резултатите от ново изследване на "Сова Харис ", извършено в интервала 10-15 ноември 2020 година измежду 1000 български жители, демонстрират, че на намесата на Европейските институции в на пръв взор вътрешните проблеми на България се гледа с вяра за положително въздействие. Както виждаме от получените данни, главните констатации в Резолюцията на Екологичен потенциал по отношение на утежняването на демокрацията в България се споделят и от преобладаващото болшинство от хората в страната. 60% от пълнолетните жители правят оценка Резолюцията като позитивен факт.
Известно е, че на правосъдната система у нас се гледа като на слабото звено в държавното ръководство. Реформа в тази сфера се разисква към този момент второ десетилетие. Според болшинството от хората проблемите не се вземат решение и системата не работи по европейски стандарти. Не е изненада, че съгласно 74% от гласоподавателите систематичните проблеми в правосъдната система не престават.
Щом в България наближават избори, стартират да се вършат промени в Избирателния кодекс. Този модел се трансформира в нормална процедура. В обществеността неизбежно остават подозрения, че измененията се вършат в нечий интерес. Виждаме, е и тази констатация, която гласи, че в измененията в изборното законодателство се вършат прекомерно покрай идните избори, се приема като основателна от 71% от пълнолетните жители.
Според голямото болшинство от хората, в България липсва бистрота при разходването на средствата, получавани от Европейския съюз. Претенциите, набелязани в Резолюцията, че контролът е занижен и съществуват корупционни практики, се споделят от 74%.
Проблемът за свободата на словото се изостря в международен мащаб, като не отминава и България. В съпоставяне с другите страни, наклонността за България е отрицателна. Общественото мнение у нас е разтревожено от този факт - 72% одобряват констатацията, че съществува възходящо въздействие на властта в публичните медии и че се популяризира клиентелизъм в частните.
Наличие на полицейско принуждение над протестиращи и публицисти у нас намират 65% от гласоподавателите. Така и тази констатация, залегнала в Резолюцията, се приема от болшинството от жителите.
Общественото мнение е възприело обстоятелството, че казусът с приемането на Истанбулската спогодба в България е решен посредством Конституцията на страната. По тази причина болшинството от хората смятат, че дейно законодателство против насилието над дами би трябвало да се реализира посредством други законодателни форми. Очевидно вкарването на Истанбулската спогодба в Резолюцията замъглява казуса и води до повишение на отрицателните оценки. Въпреки това, по този начин поставеният въпрос провокира разделяне в обществото – 41% считат, че няма учредения да се търсят други форми на дейно законодателство против насилието над дами, до момента в който 28% смятат, че такива форми са нужни.
Малко повече от половината от пълнолетните жители у нас (52%) не се ангажират с политическа позиция във връзка с Резолюцията на Екологичен потенциал за утежняване на демокрацията в България. 37% са тези, които поддържат позицията на ПЕС по отношение на признатия документ, до момента в който подкрепящите ЕНП са три пъти по-малко – към 12%.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ