Цикадите са тук, пеят песен за бъдещето
Повече от седмица обикалям двора си през нощта с UV фенерче, търсейки бялото искра на нимфи цикади, излизащи от техните екзоскелети. Отново се разхождам на сутринта и диря изхабените им черупки, залепнали за дърво или филиз елементарна трева. Търся самите нежни създания, чиито нови крила блестят на слънчевата светлина. И от самото начало си мисля за обръщането на земята, за отминаването на годините. Мисленето за периодически цикади значи безусловно съзерцание на времето.
Тези инсекти живеят подземен като нимфи в продължение на 13 години — или 17, в някои люпила — отпивайки сок от корените на дърво, където са се излюпили. Когато изтече нужното време и температурата на почвата осем инча надолу е подобаваща, нимфите се издигат на повърхността и се катерят по дърво, цветно стъбълце или филиз майска трева без косене.
Там те линеят и се появяват като нови същества, същества, които...
Прочетете целия текст »
