Повечето сърби искат членство в ЕС
Повече от половината от жителите на Сърбия биха дали своят вот за участие в Европейски Съюз на референдум по въпроса, демонстрира последното изследване на публичното мнение, оповестено от Канцеларията на Правителството на Сърбия за съдействие с медиите, написа белградският всекидневник „ Политика “, представен от “Фокус “.
Ако референдумът с въпроса „ подкрепяте ли участието на Сърбия в Европейски Съюз “ бъде на следващия ден, 53% от жителите биха дали своят вот „ за “, 25 - „ срещу “, 10% въобще не биха дали своят вот, а 12% не знаят какво биха дали отговор на въпроса. Резултатът е най-новото изследване на публичното мнение, извършено от социологическата организация „ Европейска ориентировка на сръбските жители “ за Министерството на европейската интеграция при започване на юли.
Министърът по европейска интеграция Ядранка Йоксимович сподели, че това изследване също демонстрира постоянна поддръжка на жителите за европейска интеграция, защото през 2018 година, през юни и декември, отговорите на този въпрос са съвсем идентични с тези в последният кръг от проучвания, оповестява Бета.
Йоксимович съобщи още и че стабилната поддръжка на жителите за пътя на Сърбия към участие в Европейски Съюз е резултат от насърчаването и систематичната работа по промените, политиката за районно развиване, устойчивото развиване и положителното обмисляне и подготовка за потребление на европейски средства, трансгранично съдействие..
Най-голям % от жителите – 59%, считат, че проблемите сред Белград и Прищина би трябвало да бъдат решени без значение от това, дали го изисква Европейски Съюз, а повече от половината респонденти поддържат уговорката на сръбското държавно управление да продължи разговора с Прищина и готовността му да реализира стабилно решение.Както и в предходните години, подкрепата на жителите за промени е доста висока. От общия брой на интервюираните 68% считат, че промените, нужни за присъединението на Сърбия към Европейски Съюз, би трябвало да бъдат осъществени оттатък това, в името на благосъстоянието на жителите и основаването на по-добра и по-подредена Сърбия.
Респондентите виждат борбата с корупцията като най-значимата промяна, която има най-положително влияние върху всекидневието (20%), последвана от промяна на здравната система (16%) и по-добра отбрана на правата на индивида (13%).
По отношение на помощта за развиване на Сърбия от 2000 година досега, 23% от интервюираните знаят, че ЕС е най-големият донор, следван от Китай с 22%, следван от Русия с 20%.
Според формалните данни от 2000 година до края на 2016 година Европейски Съюз и неговите държави-членки с 4,31 милиарда евро безплатни средства са най-големите донори, като по този метод способстват доста за развиването на Сърбия, се споделя в изказването.
Поотделно Европейската комисия подари 2,96 милиарда евро, Германия - 368,21 милиона евро, Швеция - 232,11 милиона евро, и Италия - 187,72 милиона евро. Един от всеки трима сръбски жители е чувал за финансиран от Европейски Съюз план, най-много за екологични планове (17%) и опазване на здравето (13%).
Министър Йоксимович напомни, че от 2007 година насам, откогато употребява средствата по ИПП, Сърбия е водеща в района във връзка с потреблението на тези, най-вече безплатни средства, което е доста похвално, само че и огромно обвързване за Сърбия да продължи да бъде сполучлива, с цел да бъде преди всичко по възстановяване на всекидневието на жителите.
Болшинството от 51% от интервюираните считат, че членството в Европейския съюз би било от изгода за Сърбия (43% са споделили „ потребно “, а 8% - „ доста потребно “).
Гражданите свързват понятието Европейски Съюз с по-големи благоприятни условия за претовареност и пътешестване, по-добро бъдеще за младежите, добре проведено общество, по-добър живот и по-висок стандарт на живот в страната.
Ако референдумът с въпроса „ подкрепяте ли участието на Сърбия в Европейски Съюз “ бъде на следващия ден, 53% от жителите биха дали своят вот „ за “, 25 - „ срещу “, 10% въобще не биха дали своят вот, а 12% не знаят какво биха дали отговор на въпроса. Резултатът е най-новото изследване на публичното мнение, извършено от социологическата организация „ Европейска ориентировка на сръбските жители “ за Министерството на европейската интеграция при започване на юли.
Министърът по европейска интеграция Ядранка Йоксимович сподели, че това изследване също демонстрира постоянна поддръжка на жителите за европейска интеграция, защото през 2018 година, през юни и декември, отговорите на този въпрос са съвсем идентични с тези в последният кръг от проучвания, оповестява Бета.
Йоксимович съобщи още и че стабилната поддръжка на жителите за пътя на Сърбия към участие в Европейски Съюз е резултат от насърчаването и систематичната работа по промените, политиката за районно развиване, устойчивото развиване и положителното обмисляне и подготовка за потребление на европейски средства, трансгранично съдействие..
Най-голям % от жителите – 59%, считат, че проблемите сред Белград и Прищина би трябвало да бъдат решени без значение от това, дали го изисква Европейски Съюз, а повече от половината респонденти поддържат уговорката на сръбското държавно управление да продължи разговора с Прищина и готовността му да реализира стабилно решение.Както и в предходните години, подкрепата на жителите за промени е доста висока. От общия брой на интервюираните 68% считат, че промените, нужни за присъединението на Сърбия към Европейски Съюз, би трябвало да бъдат осъществени оттатък това, в името на благосъстоянието на жителите и основаването на по-добра и по-подредена Сърбия.
Респондентите виждат борбата с корупцията като най-значимата промяна, която има най-положително влияние върху всекидневието (20%), последвана от промяна на здравната система (16%) и по-добра отбрана на правата на индивида (13%).
По отношение на помощта за развиване на Сърбия от 2000 година досега, 23% от интервюираните знаят, че ЕС е най-големият донор, следван от Китай с 22%, следван от Русия с 20%.
Според формалните данни от 2000 година до края на 2016 година Европейски Съюз и неговите държави-членки с 4,31 милиарда евро безплатни средства са най-големите донори, като по този метод способстват доста за развиването на Сърбия, се споделя в изказването.
Поотделно Европейската комисия подари 2,96 милиарда евро, Германия - 368,21 милиона евро, Швеция - 232,11 милиона евро, и Италия - 187,72 милиона евро. Един от всеки трима сръбски жители е чувал за финансиран от Европейски Съюз план, най-много за екологични планове (17%) и опазване на здравето (13%).
Министър Йоксимович напомни, че от 2007 година насам, откогато употребява средствата по ИПП, Сърбия е водеща в района във връзка с потреблението на тези, най-вече безплатни средства, което е доста похвално, само че и огромно обвързване за Сърбия да продължи да бъде сполучлива, с цел да бъде преди всичко по възстановяване на всекидневието на жителите.
Болшинството от 51% от интервюираните считат, че членството в Европейския съюз би било от изгода за Сърбия (43% са споделили „ потребно “, а 8% - „ доста потребно “).
Гражданите свързват понятието Европейски Съюз с по-големи благоприятни условия за претовареност и пътешестване, по-добро бъдеще за младежите, добре проведено общество, по-добър живот и по-висок стандарт на живот в страната.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ