Повече от половината българи смятат, че бежанците не могат да се интегрират
Повече от половината българи (54.6%) считат, че мигрантите не могат да се интегрират поради културните и религиозни разлики сред тях и локалните общности в страната. В същото време през 2017 година са намалели директните контакти на популацията с бежанци или хора, търсещи закриласпрямо 2013 година, когато тематиката беще една от публично значимите. Това сочи изследване за настройките на хората у нас, осъществено по поръчка на Представителството на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН) в България през декември 2017 г измежду 1000 души от София, Пловдив, Хасково и Видин.
От тези интервюирани, които са на мнение, че бежанците могат да се интегрират сполучливо в обществото ни (45.4%), по-голямата част считат, че това е допустимо единствено благодарение на локалните хора. Според 9% мигрантите могат да се интегрират сами, без ничия помощ.
88 на 100 от участниците в изследването чакат бежанците да се самоиздържат, 85 % чакат те да одобряват локалния метод на живот (85%), а 74% считат, че мигрантите би трябвало да имат професионални умения. На мнение, че бежанците би трябвало да приказват български език, са 59%, а съгласно 50% е належащо те да имат и положително обучение.
Българите са подготвени да поддържат интеграцията на бежанците, като им оказват помощ да се срещнат с локалния метод на живот, спомагат им в общуването и проучването на български език. 55.2% от респондентите биха се заели с действия за консолидираното на бежанците в локалната общественост. 30.6% биха им помогнали да научат български език, а 24.6% биха им съдействали да намерят работа.
Когато стане въпрос обаче за това дали са съгласни мигрант да им стане началник или да подписа брак с член на фамилията, отрицателното отношение надвишава 60 %.
Малък обаче е делът на локалните, които биха подхванали дейности срещу заселването на бежанци в мястото, където живеят. 16.4% от респондентите биха организирали митинг против бежанците, ако се заселят в мястото, където живеят, а 10.4% биха ги изгонили.
Намаляват и директните контакти на локалното население с бежанци. Ако през 2013 година 81 на 100 от хората са споделили, че в никакъв случай не са общували с мигрант, в този момент процентът е по-голям – 93.2 на 100. Днес 54 % от запитаните са попадали на вести или истории за бежанци, до момента в който през 2013 година разделят им е бил 84%.
Проучването на ВКБООН сочи още, че липсва схващане за това кои лица се нуждаят от протекция. Като цяло българите възприемат всеки, който идва в страната отвън Европейския съюз, като незаконен мигрант, без ясно да осъзнават разликата сред мигрантите и хората, търсещи протекция.
Проучването удостоверява няколко общи стандарта към бежанците, следени напоследък, които могат да бъдат разпределени в следните групи:
Потвърждават се и стандарти по отношение на страховете на локалното население от разликите в културните традиции и религиозните вярвания. Основните опасения на хората у нас са, че бежанците биха могли да извършат закононарушения (60%), да разпространят своите културни традиции и религиозни вярвания (48%) и да разпространят заболявания (39%). Опасения във връзка с персоналната сигурност, загубата на работни места и заразяване с заболявания са били най-разпространени през 2013 година при започване на засиления мигрантски поток. През 2017 година водещите са опасенията за сигурността, разликите в културата и религията.
По-голямата част от популацията (55,5%) счита, че по време на процеса на даване на протекция страната би трябвало да обезпечи единствено заслон и храна на хората, търсещи протекция, до момента в който 46,5% са на мнение, че те не би трябвало да получават повече права и финансова поддръжка. В съпоставяне с 2013-та година налице е доста нарастване на каузи на хората, които считат, че хората, търсещи протекция би трябвало да бъдат арестувани по време на процеса на даване на протекция – от 59% през 2013 година на 76,8% през 2017 година Забелязва се и понижаване на каузи на хората, които считат, че би трябвало да се дава финансова поддръжка от държавното управление и опция да работят – от 77% през 2013 година на 62,5% през 2017 г.
От тези интервюирани, които са на мнение, че бежанците могат да се интегрират сполучливо в обществото ни (45.4%), по-голямата част считат, че това е допустимо единствено благодарение на локалните хора. Според 9% мигрантите могат да се интегрират сами, без ничия помощ.
88 на 100 от участниците в изследването чакат бежанците да се самоиздържат, 85 % чакат те да одобряват локалния метод на живот (85%), а 74% считат, че мигрантите би трябвало да имат професионални умения. На мнение, че бежанците би трябвало да приказват български език, са 59%, а съгласно 50% е належащо те да имат и положително обучение.
Българите са подготвени да поддържат интеграцията на бежанците, като им оказват помощ да се срещнат с локалния метод на живот, спомагат им в общуването и проучването на български език. 55.2% от респондентите биха се заели с действия за консолидираното на бежанците в локалната общественост. 30.6% биха им помогнали да научат български език, а 24.6% биха им съдействали да намерят работа.
Когато стане въпрос обаче за това дали са съгласни мигрант да им стане началник или да подписа брак с член на фамилията, отрицателното отношение надвишава 60 %.
Малък обаче е делът на локалните, които биха подхванали дейности срещу заселването на бежанци в мястото, където живеят. 16.4% от респондентите биха организирали митинг против бежанците, ако се заселят в мястото, където живеят, а 10.4% биха ги изгонили.
Намаляват и директните контакти на локалното население с бежанци. Ако през 2013 година 81 на 100 от хората са споделили, че в никакъв случай не са общували с мигрант, в този момент процентът е по-голям – 93.2 на 100. Днес 54 % от запитаните са попадали на вести или истории за бежанци, до момента в който през 2013 година разделят им е бил 84%.
Проучването на ВКБООН сочи още, че липсва схващане за това кои лица се нуждаят от протекция. Като цяло българите възприемат всеки, който идва в страната отвън Европейския съюз, като незаконен мигрант, без ясно да осъзнават разликата сред мигрантите и хората, търсещи протекция.
Проучването удостоверява няколко общи стандарта към бежанците, следени напоследък, които могат да бъдат разпределени в следните групи:
Потвърждават се и стандарти по отношение на страховете на локалното население от разликите в културните традиции и религиозните вярвания. Основните опасения на хората у нас са, че бежанците биха могли да извършат закононарушения (60%), да разпространят своите културни традиции и религиозни вярвания (48%) и да разпространят заболявания (39%). Опасения във връзка с персоналната сигурност, загубата на работни места и заразяване с заболявания са били най-разпространени през 2013 година при започване на засиления мигрантски поток. През 2017 година водещите са опасенията за сигурността, разликите в културата и религията.
По-голямата част от популацията (55,5%) счита, че по време на процеса на даване на протекция страната би трябвало да обезпечи единствено заслон и храна на хората, търсещи протекция, до момента в който 46,5% са на мнение, че те не би трябвало да получават повече права и финансова поддръжка. В съпоставяне с 2013-та година налице е доста нарастване на каузи на хората, които считат, че хората, търсещи протекция би трябвало да бъдат арестувани по време на процеса на даване на протекция – от 59% през 2013 година на 76,8% през 2017 година Забелязва се и понижаване на каузи на хората, които считат, че би трябвало да се дава финансова поддръжка от държавното управление и опция да работят – от 77% през 2013 година на 62,5% през 2017 г.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ