Повече от половин милион българи на възраст 20-64 г. живеят

Повече от половин милион българи на възраст 20-64 година живеят и се трудят в други страни-членки на Европейски Съюз, демонстрират данни от разбор на Евростат за трудоспособните европейци в тази възрастова категория, които през 2017 година са живели в страна на Европейски Съюз, друга от тяхната татковина.
Според разбора към 4 % от жителите на Европейски Съюз, са обитавали през предходната година в страна, друга от тяхното поданство.

Според данни на Национален статистически институт през предходната година популацията у нас на възраст 20-64 година е наброявало към 4,5 милиона души.

Анализът на Евростат регистрира, че към 12 % са били българите в тази възрастова група, които са обитавали през 2017 година в друга страна-членка на Европейски Съюз, което значи, че близо 550 хиляди българи са живели и работили отвън рамките на родината си през предходната година.

Този брой се е нараснал повече от два пъти за последните 10 години, защото през 2007 година отвън страната са били към 5 % от трудоспособните българи /около 220 хиляди/, до момента в който през 2017 година процентът е повишен до 12 на 100, или повече от 550 хиляди българи, живеещи и работещи отвън рамките на страната ни.

Според разбора на Евростат към 30 на 100 от българите, живеещи отвън рамките на страната ни през м.г. са били с висше обучение или съвсем всеки трети наш съотечественик, пребиваващ в друга страна на Европейски Съюз, е бил висшист.

Освен това към 70 % от българите, живеещи в друга страна на Европейски Съюз, са били трудово заети, или всеки 7 от 10 пребиваващи в чужбина наши сънародници, е работел в някоя друга страна на Европейски Съюз.

Близо 4 % от популацията на Европейски Съюз /510 млн. души през 2017 г./ или към 20 милиона души, са обитавали в страна, друга от тяхната татковина, демонстрира анализът на Евростат.

Най-висок дял от жители на една страна, които са обитавали в друга страна на Европейски Съюз, е регистриран при румънците - близо 20 на 100 от жителите на северната ни съседка на възраст 20-64 година са живели и са се трудили в друга страна от Румъния.

Следващите страни с висок % трудоспособни жители, пребиваващи в друга страна на Европейски Съюз, са били: Литва, Хърватия и Португалия - по 14 %, Латвия - 13 %, България - 12 % и други

Най-нисък дял на трудова подвижност е регистриран измежду жителите на Германия и Англия - по към 1 %, както и в Швеция и Франция - и двете по 1,3 на 100.

Въпреки ниския дял на подвижност, французите имат най-голям дял на висшисти, работещи в страна, друга от Франция - близо 63 на 100 са били висшисти.

Най-висок дял на трудова претовареност е бил регистриран при словенците, които са били отвън родината си - 80 %, или 8 от 10 словенци са били на трудов контракт в друга страна на Европейски Съюз.

Свободното придвижване на служащи е главен принцип на Договора за действието на Европейския съюз.

Гражданите на Европейски Съюз имат право да търсят работа в друга страна от Европейски Съюз, да работят там, да живеят там, като се употребяват с равно отнасяне на жителите във връзка с достъпа до претовареност, изискванията на труд и всички други обществени преимущества и данъчни отговорности, регистрира анализът на Евростат за трудовата подвижност в Европейски Съюз през 2017 г.