Повече от две трети от хората по света се боят

Повече от две трети от хората по света се боят за себе си и околните си поради разпространяването на ковид. Три четвърти настояват, че са подготвени да жертват някои от своите човешки права, в случай че това ще помогне. Повечето нации застават зад държавните управления си в тази борба. У нас обаче цели 72 на 100 считат, че суматохата е допълнително, а заплахата - пресилена. Вероятно те са и множеството, които не считат за нужно спазването на ограниченията, наложени от Националния действен щаб. 

Това демонстрира експресно проучване на водещата международна Асоциация " Галъп интернешънъл " по отношение на Ковид-19, в което взеха присъединяване близо 25 хиляди души в 28 страни по целия свят. Сред тях са Съединени американски щати, Русия и Индия, едни от най-засегнатите страни – Италия, Южна Корея, Франция, Германия, Швейцария и така нататък, както и доста други страни на другите континенти, а и в нашия район.

В същото време обаче близо половината запитани се съгласяват, че опасността от ковид може и да е пресилена. Хората по света не знаят какво да чакат в околните седмици – неприятно или хубаво – като малко по-ясна сега наподобява неприятната вероятност. Не знаят също дали разпространяването на този вирус е нечие съзнателно дело, само че наподобява имат вяра, че не е. Междувременно вземат ограничения.

Общо 67% споделят, че се боят, че те или техните близки могат да се заразят: 38% заявяват, че се опасяват, а 29% признават, че се боят доста.

Сред най-спокойните общества остават немци и швейцарци, както и жителите на Афганистан – с почти равни дялове на боязън и кураж. Върховите стойности на страх, предстоящо, са в Италия – общо 90% малко или доста се опасяват от болестта. Сходно обаче наподобява ситуацията и в Индонезия.

Положителните оценки за държавните управления в изследваните страни са 62%, а негативните са 32%. Изглежда, че най-доволни от реакцията на държавната власт са жителите на Австрия с 88%, изразяващи друга степен на утвърждение към подхванатите от държавното управление ограничения. Следват Индия (83%), Палестина (80%), Нидерландия (79%) и така нататък

Най-недоволни от реакцията на своите държавни управления във връзка ковид са в Тайланд – 76% по-скоро или изцяло несъгласни с изказванието, че властта им се оправя добре в настоящата обстановка. Следват Япония с 62% задоволени и 23% неудовлетворени, Съединени американски щати, където задоволените от държавните ограничения са 42%, а недоволните са 46%, както и Германия – където 47% от интервюираните по-скоро считат, че държавните ограничения са съответни, само че 44% са на противоположното мнение.

Удовлетвореността от държавните ограничения очевидно по-скоро няма връзка с броя на инфектираните, а с вероятностите във всяко едно съответно общество. Италианското общество, да вземем за пример (72% оценяващи положително активността на държавното управление си в тази ситуация), е измежду най-доволните от ограниченията на държавното управление, още по-доволно наподобява австрийското и така нататък Явно в по-засегнати или застрашени страни проличава и най-инстинктивна взаимност с държавните старания. Влияние, несъмнено, оказва и съответната политическа обстановка във всяка една страна.

Балканските нации са и тези, които в най-голяма степен намират заплахата за пресилена – общо 73% считат по този начин в Босна и Херцеговина и Северна Македония, в България – 72%. 49% е общата стойност за всичките 28 изследвани страни. Очаквано, на другия полюс са французи, нидерландци, австрийци, италианци – с над 70% болшинства, които по-скоро не считат или даже напълно не считат, че заплахата е пресилена.

По този въпрос основна роля очевидно и играе броят на публично оповестените потвърдено инфектирани на глава от популацията в дадена страна.

Независимо дали имат вяра в опасността или не, болшинството от запитаните по целия свят показват ясна подготвеност да се разделят краткотрайно даже с някои от правата си, в случай че това ще помогне да се спре разпространяването на болестта. Общо над 75% от жителите на изследваните страни по целия свят са по-скоро склонни да се лишат от някои свободи до момента в който премине опасността от Ковид-19.

Най-високи равнища на подготвеност в това отношение демонстрират жителите на Австрия (95%), С. Македония (94%) и Нидерландия (91%).

По този индикатор, измежду страните, попаднали в проучването, има на процедура единогласие, с известно изключение на японците (32% подготвени против 49% неготови, а останалите – колебаещи се) и американците (45% подготвени против 38% неготови, а останалите – колебаещи се). И по този знак личат културните специфики в японския подтекст, продължаващото надълбоко политическо разделяне на американското общество, а и може би роля играят и мощните демократични обичаи в тази страна.

Няма еднопосочен отговор на въпроса какво следва в близкия месец. 39% считат, че най-лошото във връзка с вируса занапред идва, а 34% % от запитаните имат вяра, че най-лошото към този момент е отминало. Останалите допускат, че обстановката ще остане такава, каквато е. 1% не могат да дадат отговор.

Най-големи песимисти са жителите на Обединеното кралство (82% считат, че най-лошото предстои), само че също и жителите на Нидерландия (77%), Франция (70%) и Австрия (68%).

Значително по-оптимистични са жителите на Казахстан (73% имат вяра, че най-лошото е отминало), Турция (63%), Армения (61%), Индия (60%) и така нататък

Вероятно, роля играят и формалните данни за множеството от тези страни – които демонстрират относително невисок брой публични случаи на глава от популацията. Явно въздействат и съответни културни специфики.

По-скоро надвива мнението, че вирусът е естествено появил се. 45% от запитаните споделят това мнение. 32% обаче считат, че непозната мощ или страна съзнателно предизвиква разпространяването на болестта. 22% не могат да преценяват.

Сред поддръжниците на теорията за умишлена болест са, да вземем за пример, България (мнозинство от 58% смятащи така), Армения (56%), Македония (53%) и Еквадор (52%).

Жителите на Пакистан (мнозинство от 72% смятащи, че болестта е натурален процес), Германия (59%), Афганистан (58%), Обединеното кралство (58%), Тайланд (58%), Съединени американски щати (56%) и така нататък са по-склонни да имат вяра в естественото възникване на вируса.

Къде сме ние?

Българите се боят да не се заразят с ковид покрай равнищата на останалите 27 страни – 62% у нас споделят, че по-скоро се опасяват или съществено се опасяват те или техни близки да не се заразят.

Българите обаче са и след народите, които в най-голяма степен намират заплахата за пресилена – общо 72% у нас считат по този начин – при 49% приблизително за всичките 28 страни. Сходно с нас мислят в близката ни Северна Македония, а и в Босна и Херцеговина – страни, които сякаш към този момент остават надалеч от пиковите бройки случаи, за разлика от Западна Европа, където и опасността не се възприема като пресилена.

60% у нас намират, че държавното управление към този момент се оправя малко или доста добре, а 37% – че не се оправя или дори напълно не се оправя. Останалите се двоумят. И тук страната ни се оказва покрай междинното за всички прегледани страни отношение.

Както пък неотдавна стана ясно, 83% от българите са подготвени да се лишат и от избрани свои права в името на сдържането на болестта.

Попитани какво си показват в границите на месец, 42% у нас считат, че най-лошото следва, 27% не чакат смяна, а за 29% най-лошото е зад нас. Мненията по света пък са на процедура поделени.

Употребата на маски в другите страни е с друго разпространяване. България е под междинните стойности. Ние сме в " златната среда “ по приложимост на ръкавици (15%) и сме измежду " отличниците “ по приложимост на дезинфектант за ръце – две трети у нас настояват, че употребяват. И при миенето на ръце сме " първенци “ (или най-малко по този начин твърдим). В опитите за обществената изолираност също сме над междинните, а в директната самокарантина – сме в средата.

Ние, българите се оказваме и най-големите в проучването последователи на хипотезата, че някой в действителност стои зад разпространяването на вируса. 58% у нас считат по този начин, 30% са на противоположното мнение, а останалите не могат да преценяват.

Така се оказва, че българите демонстрират подготвеност да се самоограничат, поддържат активността на управляващите и се готвят по-скоро за неприятни сюжети (макар и без паника), само че и имат едно мислено – дали пък заплахата не е пресилена. Традиционната тукашна мнителност е може би налице, въпреки да не пречи на вземането ограничения. Тази мнителност очевидно ни кара към този момент да мислим, че май сме и жертва на нечий проект.