Западната либерална интелигенция – в небраното лозе“ на конфликта в Газа
Повече от два месеца спорът сред Израел и Хамас е водеща интернационална тематика, оценена от доста страни, само че един аспект като че ли се губи, а точно - поддръжката за Палестина (и мълчешком, за " Хамас " ) от страна на западната демократична интелигенция. При това не просто поддръжка " за ", а безумен писък против правото на Израел на самоотбрана, даже в някаква степен и против правото на израелския народ на битие. Звучи ви неуместно? Да, неуместно е тези, които постоянно застават в отбрана на нечии права, в този момент компасът им за изтъкване на агресор и жертва да е тотално комплициран. Но дали пък неуместните неща в актуалния свят не станаха прекалено много?
На 7 октомври " Хамас " де факто атакува Израел, взимайки в плен над 200 заложници - цивилни израелски жители. Ситуацията изглеждаше безспорна - само че не и за мнозина ляволиберални интелектуалци от Западна Европа и Северна Америка. Впрочем, за тях също наподобява безспорна, единствено че с противоположен знак - Израел е отговорен за акцията на " Хамас ", тъй като (тук влизат в приложимост всички левичарски клишета за ционизма, израелската експанзия и окупацията на Палестина - единствената страна в света, чието битие стартира с нейната окупация).
Матиас Дьопфнер, изпълнителен шеф и ръководител на борда на шефовете на немската медийна група " Аксел Шпрингер ", разгласява във Foreign Policy данни от средата на декември, от които става видно, че поддръжката за палестинската страна в обществените мрежи е несъизмеримо по-голяма от тази за Израел. Публикациите с хаштаг #FreePalestine във Facebook са били 13 милиона, против едвам 378 хиляди с хаштаг #StandWithIsrael. В Инстаграм съотношението е 7 милиона против 267 хиляди, в TikTok - 4 милиона срещи 53 хиляди. И в случай че поддръжката за Палестина/Хамас е нещо естествено за геополитическите съперници на Запада, то позицията на мнозина западни хора е изцяло неразбираема.
Но не е единствено това. Симпатиите към палестинците все по-често мутират в открит антисемитизъм. Стигна се до такава степен ректорите на три реномирани американски университета (Харвард, Университета на Пенсилвания и Масачузетския механически университет) да бъдат изслушвани в Конгреса дали апелите за геноцид над евреите, отправяни от техни студенти, нарушават етичния кодекс на съответното висше образователно заведение. Отговорите (или по-скоро неналичието на еднопосочни такива) обрисуваха цялостното проваляне на тези другояче уважавани университетски институции, които се оказва, че към този момент са се трансформирали в свърталища на " тирада на омразата " и жесток антисемитизъм. Впоследствие ректорът на Харвардския университет Лиз Магил се отдръпна от поста, само че срамът остана.
Антисемитизъм. Проявяван от ляволибералната западна интелигенция. Идейните почитатели на тези, които изобличиха нечовешката същина на еврейския Холокост през Втората международна война. Как и за какво се стигна дотук?
Краткият отговор сочи към обичайна поддръжка на западната (също и източноевропейската) левица към палестинската идея. Но в реалност нещата са доста по-дълбоки.
Основната разлика сред лявата и дясната обществено-политическа мисъл е, че дясната се стреми да поддържа естествения, основан от Бога ред, до момента в който лявата има вяра, че индивидът може да сътвори нещо по-добро от това, което Бог към този момент е основал. От Ренесанса, Реформацията, Просвещението и хуманизма насам левите мислители постоянно са се опитвали да основат един по-добър свят. И без значение че всички тези опити са се оказали несполучливи, те не престават с упорството. Тази наивна религия е донесла доста беди на човечеството - и около френската гражданска война, и около октомврийската, и около тоталитаризмите на ХХ век. Но опитите не престават. Включително и с поддръжката за ислямския джихад, част от който е и палестинското придвижване.
Оправдаващите " Хамас " са на процедура същите, които преди осем години бяха на позицията Refugees Welcome. В което има последователност, само че къде е логиката западни ЛГБТ-активисти да са на страната на Палестина, в случай, че в Газа хората с нетрадиционна полова ориентировка са хвърляни от покривите, до момента в който в Тел Авив прайдът е освен позволен, само че и много всеобщ?
Няма логичност. Има единствено его. А егото на западните интелектуалци тласка европейската цивилизация към крах.
Левите интелектуалци от 60-те години на предишния век помнеха мизерията и ужасите на Втората международна война. И не желаеха те да се повторят. Антиядрените деятели от 80-те години просто желаеха да останат живи във времена на гневна нуклеарна конкуренция, която вещаеше световен апокалипсис. Днешните леви либерали обаче живеят във времена на нечуван стопански подем и обществено благоденствие. И точно тази " епоха на благоденствието " е в основата на ирационалните им подбуди и дейности.
" Зелена промяна ", поставяща спасяването на природата пред потребностите на индивида. Права на всички за всичко. Отказ от основаване на потомство. Демографска подмяна в границите на личната територия. " Безусловен базов приход ", който не е ясно кой тъкмо ще го обезпечава. Преиначаване на историята. Вменяване на " колониална " виновност. Тотална война против християнството и националното съзнание. Всичко това може да се заключи като опити за цивилизационно самоубийство. Тогава за какво се учудваме, че демократичните интелектуалци поддържат врага, а не " нашите ", които пазят портите на Европа от същия този зложелател (който е надалеч освен и не главно Палестинската автономия)?
Тези процеси в нашите общества останаха скрити около войната в Украйна, в която прогресивната интелигенция застана на вярната страна. Но като че ли не си дадохме сметка за какво - не толкоз от благосклонности към украинския народ, още по-малко с мисъл за бъдещето на Европа; в очите на прогресистите Путинова Русия съставлява това, което те никога не желаят Европа да бъде - загрижена за личния си интерес и подготвена да го брани, в случай че би трябвало, и с оръжие. Но действителността лъсна с ескалацията на спора в Газа. И към този момент няма място за заблуди.
На 7 октомври " Хамас " де факто атакува Израел, взимайки в плен над 200 заложници - цивилни израелски жители. Ситуацията изглеждаше безспорна - само че не и за мнозина ляволиберални интелектуалци от Западна Европа и Северна Америка. Впрочем, за тях също наподобява безспорна, единствено че с противоположен знак - Израел е отговорен за акцията на " Хамас ", тъй като (тук влизат в приложимост всички левичарски клишета за ционизма, израелската експанзия и окупацията на Палестина - единствената страна в света, чието битие стартира с нейната окупация).
Матиас Дьопфнер, изпълнителен шеф и ръководител на борда на шефовете на немската медийна група " Аксел Шпрингер ", разгласява във Foreign Policy данни от средата на декември, от които става видно, че поддръжката за палестинската страна в обществените мрежи е несъизмеримо по-голяма от тази за Израел. Публикациите с хаштаг #FreePalestine във Facebook са били 13 милиона, против едвам 378 хиляди с хаштаг #StandWithIsrael. В Инстаграм съотношението е 7 милиона против 267 хиляди, в TikTok - 4 милиона срещи 53 хиляди. И в случай че поддръжката за Палестина/Хамас е нещо естествено за геополитическите съперници на Запада, то позицията на мнозина западни хора е изцяло неразбираема.
Но не е единствено това. Симпатиите към палестинците все по-често мутират в открит антисемитизъм. Стигна се до такава степен ректорите на три реномирани американски университета (Харвард, Университета на Пенсилвания и Масачузетския механически университет) да бъдат изслушвани в Конгреса дали апелите за геноцид над евреите, отправяни от техни студенти, нарушават етичния кодекс на съответното висше образователно заведение. Отговорите (или по-скоро неналичието на еднопосочни такива) обрисуваха цялостното проваляне на тези другояче уважавани университетски институции, които се оказва, че към този момент са се трансформирали в свърталища на " тирада на омразата " и жесток антисемитизъм. Впоследствие ректорът на Харвардския университет Лиз Магил се отдръпна от поста, само че срамът остана.
Антисемитизъм. Проявяван от ляволибералната западна интелигенция. Идейните почитатели на тези, които изобличиха нечовешката същина на еврейския Холокост през Втората международна война. Как и за какво се стигна дотук?
Краткият отговор сочи към обичайна поддръжка на западната (също и източноевропейската) левица към палестинската идея. Но в реалност нещата са доста по-дълбоки.
Основната разлика сред лявата и дясната обществено-политическа мисъл е, че дясната се стреми да поддържа естествения, основан от Бога ред, до момента в който лявата има вяра, че индивидът може да сътвори нещо по-добро от това, което Бог към този момент е основал. От Ренесанса, Реформацията, Просвещението и хуманизма насам левите мислители постоянно са се опитвали да основат един по-добър свят. И без значение че всички тези опити са се оказали несполучливи, те не престават с упорството. Тази наивна религия е донесла доста беди на човечеството - и около френската гражданска война, и около октомврийската, и около тоталитаризмите на ХХ век. Но опитите не престават. Включително и с поддръжката за ислямския джихад, част от който е и палестинското придвижване.
Оправдаващите " Хамас " са на процедура същите, които преди осем години бяха на позицията Refugees Welcome. В което има последователност, само че къде е логиката западни ЛГБТ-активисти да са на страната на Палестина, в случай, че в Газа хората с нетрадиционна полова ориентировка са хвърляни от покривите, до момента в който в Тел Авив прайдът е освен позволен, само че и много всеобщ?
Няма логичност. Има единствено его. А егото на западните интелектуалци тласка европейската цивилизация към крах.
Левите интелектуалци от 60-те години на предишния век помнеха мизерията и ужасите на Втората международна война. И не желаеха те да се повторят. Антиядрените деятели от 80-те години просто желаеха да останат живи във времена на гневна нуклеарна конкуренция, която вещаеше световен апокалипсис. Днешните леви либерали обаче живеят във времена на нечуван стопански подем и обществено благоденствие. И точно тази " епоха на благоденствието " е в основата на ирационалните им подбуди и дейности.
" Зелена промяна ", поставяща спасяването на природата пред потребностите на индивида. Права на всички за всичко. Отказ от основаване на потомство. Демографска подмяна в границите на личната територия. " Безусловен базов приход ", който не е ясно кой тъкмо ще го обезпечава. Преиначаване на историята. Вменяване на " колониална " виновност. Тотална война против християнството и националното съзнание. Всичко това може да се заключи като опити за цивилизационно самоубийство. Тогава за какво се учудваме, че демократичните интелектуалци поддържат врага, а не " нашите ", които пазят портите на Европа от същия този зложелател (който е надалеч освен и не главно Палестинската автономия)?
Тези процеси в нашите общества останаха скрити около войната в Украйна, в която прогресивната интелигенция застана на вярната страна. Но като че ли не си дадохме сметка за какво - не толкоз от благосклонности към украинския народ, още по-малко с мисъл за бъдещето на Европа; в очите на прогресистите Путинова Русия съставлява това, което те никога не желаят Европа да бъде - загрижена за личния си интерес и подготвена да го брани, в случай че би трябвало, и с оръжие. Но действителността лъсна с ескалацията на спора в Газа. И към този момент няма място за заблуди.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ