Покаяние
Повече от четвърт век посткомунистическите общества продължаваме да сме жертва на комунистическите ни режими. Звучи неуместно, само че е реалност. Предаващите се от потомство на потомство боязън и изкривени полезности не ни позволяват да бъдем същински свободни и почтени, да вникнем в демократичните полезности и правила и да се развиваме почтено и напредничаво.
Скулптурата е изложена в изложба „ Райко Алексиев “, означават от Националната художествена изложба.
Затова скулптурата „ Покаяние - монумент на жертвите на комунизма “ е основана от претворените тела на живи съвременници. Тя е монумент на жертвите, изработен от самите тях. Паметник, който желае да съобщи на предишното положението на жертва, с цел да може да се премине към битка и съзидание. За да се реализира това, би трябвало да признаем пред себе си, че колкото и да продължаваме да сме жертва, толкоз сме и личните си палачи, и да се разкаем за закононарушенията си. Да бъдем по-смирени и по-достойни. Изложбата цели да ни накара да почувстваме потребността от смирение, само че и да повдигне въпроса за потребността не от прочувствена, а от историческа оценка на комунистическия гнет, както пред обществата от някогашния Източен блок - понастоящем членове на Европейски Съюз, по този начин и пред останалата европейска общественост.
Днес Стара Европа споделя един съюз с огромна част от някогашния Източен блок, само че споделя ли и едни същи полезности? Дава ли си сметка, че причина за това са настройки, останали от комунизма, и че без окончателното му наказание те ще укрепват и пускат корени? Западните демокрации не поставиха същите старания в полето на културата, каквито поставиха за стопанската система на посткомунистическия блок. Заради левите си настройки или заради сантимент към съдружниците си против фашизма Западът не настоя за лустрация - фактически наказание на комунистическите закононарушения. В резултат на това слабите демокрации не преодоляха настройките от комунизма, резервираха културата му и я натъпкаха в европейски облекла. Това е видно от открилите се популистки режими, олигархични модели и челната позиция в обществото на кръгове, свързани с режима.
Ще намерим ли сили да се разкаем, с цел да спечелва истината? Истината, без която не може да сме свободни.
Андрей Врабчев работи в полето на скулптурата в обществени пространства, монументалната пластика и апаратура. Завършил е Националното учебно заведение за изящни изкуства в София със компетентност „ Скулптура “ и Художествената академия със компетентност „ Скулптура “.
Той е член на RBS кралското скулптурно сдружение в Лондон и на СБХ. Автор е на монумент на Майор Томпсън. Участва в редица национални и интернационалните състезания. Автор е на няколко пластики - награди, измежду които и светилникът на Българския културен клуб Скопие за принос към българската просвета. Последните му изяви са:
2017 година – Участва в скулптурна галерия в кралските ботанически градина Лондон.
2016 година – Излага своята пластика АБВ във Виена в Дом Витгенщайн. Участва в състезанието „ Iluminated river “ в Лондон.
2015 година – Участва в интернационалното ревю „ Скулптура и обект “ в Братислава. Участва в състезанието за монумент на демократичната гражданска война в Словакия.
2014 година – Изложба в изложба „ Ракурси “ с Ина Дамянова. Участва в „ София Underground” с видеофилм. Участие в конкурс за монумент на цар Самуил. Участва във фестивала „ С течение на времето “ в Благоевград със скулптурна апаратура в реката.
2013 година – Участва в състезанието за арт украса на Trinity Hall St. Clemente’s Oxford, UK.
Проектира и осъществя инсталацията „ Подводница “ за фондация Easy Art Foundation.
Проектира и осъществя премия за „ Neopharm “.
Скулптурата е изложена в изложба „ Райко Алексиев “, означават от Националната художествена изложба.
Затова скулптурата „ Покаяние - монумент на жертвите на комунизма “ е основана от претворените тела на живи съвременници. Тя е монумент на жертвите, изработен от самите тях. Паметник, който желае да съобщи на предишното положението на жертва, с цел да може да се премине към битка и съзидание. За да се реализира това, би трябвало да признаем пред себе си, че колкото и да продължаваме да сме жертва, толкоз сме и личните си палачи, и да се разкаем за закононарушенията си. Да бъдем по-смирени и по-достойни. Изложбата цели да ни накара да почувстваме потребността от смирение, само че и да повдигне въпроса за потребността не от прочувствена, а от историческа оценка на комунистическия гнет, както пред обществата от някогашния Източен блок - понастоящем членове на Европейски Съюз, по този начин и пред останалата европейска общественост.
Днес Стара Европа споделя един съюз с огромна част от някогашния Източен блок, само че споделя ли и едни същи полезности? Дава ли си сметка, че причина за това са настройки, останали от комунизма, и че без окончателното му наказание те ще укрепват и пускат корени? Западните демокрации не поставиха същите старания в полето на културата, каквито поставиха за стопанската система на посткомунистическия блок. Заради левите си настройки или заради сантимент към съдружниците си против фашизма Западът не настоя за лустрация - фактически наказание на комунистическите закононарушения. В резултат на това слабите демокрации не преодоляха настройките от комунизма, резервираха културата му и я натъпкаха в европейски облекла. Това е видно от открилите се популистки режими, олигархични модели и челната позиция в обществото на кръгове, свързани с режима.
Ще намерим ли сили да се разкаем, с цел да спечелва истината? Истината, без която не може да сме свободни.
Андрей Врабчев работи в полето на скулптурата в обществени пространства, монументалната пластика и апаратура. Завършил е Националното учебно заведение за изящни изкуства в София със компетентност „ Скулптура “ и Художествената академия със компетентност „ Скулптура “.
Той е член на RBS кралското скулптурно сдружение в Лондон и на СБХ. Автор е на монумент на Майор Томпсън. Участва в редица национални и интернационалните състезания. Автор е на няколко пластики - награди, измежду които и светилникът на Българския културен клуб Скопие за принос към българската просвета. Последните му изяви са:
2017 година – Участва в скулптурна галерия в кралските ботанически градина Лондон.
2016 година – Излага своята пластика АБВ във Виена в Дом Витгенщайн. Участва в състезанието „ Iluminated river “ в Лондон.
2015 година – Участва в интернационалното ревю „ Скулптура и обект “ в Братислава. Участва в състезанието за монумент на демократичната гражданска война в Словакия.
2014 година – Изложба в изложба „ Ракурси “ с Ина Дамянова. Участва в „ София Underground” с видеофилм. Участие в конкурс за монумент на цар Самуил. Участва във фестивала „ С течение на времето “ в Благоевград със скулптурна апаратура в реката.
2013 година – Участва в състезанието за арт украса на Trinity Hall St. Clemente’s Oxford, UK.
Проектира и осъществя инсталацията „ Подводница “ за фондация Easy Art Foundation.
Проектира и осъществя премия за „ Neopharm “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ